|
Днес външният министър на България
Соломон Паси ще се срещне за първи път с Кондолиза Райс след
встъпването є в длъжност като държавен секретар на САЩ.
За разлика от други случаи, когато
посещенията на Паси зад океана бяха широко осветлявани и
разгласявани, този път остана усещането за по-голяма дискретност.
Заместничката му и говорител на МВнР Гергана Грънчарова лаконично
съобщи, че между основните теми ще бъдат облекчаването на визовия
режим и проблемът с осъдените медицински сестри в Либия. От своя
страна посланикът ни в САЩ Елена Поптодорова добави, че ще се
обсъждат и по-прагматични неща като освобождаването от двойното
данъчно облагане, а по отношение на визите, че България и Румъния
ще бъдат включени в програмата, наречена "пътна карта за сваляне
на визите", за страните от ЕС. Ще бъдат открити и две нови
български консулства в Чикаго и Лос Анджелис.
Всичко това е много хубаво. Но
умишлено или не, бяха премълчани двете най-важни и едновременно
най-деликатни теми - евентуалното изтегляне на българския
контингент от Ирак до края на 2005 и провалът в борбата с
корупцията и престъпността в контекста на необходимостта от спешно
реформиране на съдебната система, особено в досъдебната є част. Но
и това не е всичко, както ни набива в главите една реклама. Защото
основното, което американците ще искат да чуят от министър Паси,
е: остава ли България все така лоялен партньор на САЩ, какъвто
беше досега?
Всичко друго ще бъде второстепенно.
Преди няколко дни в Париж се събра,
макар и камуфлиран, истински антиамерикански алианс - президентът
Ширак, федералният канцлер Шрьодер и испанският премиер Сапатеро
посрещнаха императорски руския президент Путин. На срещата нямаше
място за британския премиер Блеър, да речем, или за някой от
другите верни съюзници на Америка. По същото време една от
най-авторитетните частни агенции за стратегически изследвания и
анализи Strator, със седалище в Остин, Тексас, която
обслужва правителства и транснационални компании, излезе с
показателен анализ за натиска, на който ще бъдат подложени
България и Румъния, за да се преориентират от САЩ към Германия и
Франция. Излиза, че това, което външните анализатори безпогрешно
надушват, минава покрай ушите на родните политици и което е още
по-лошо, някои от тях сякаш отново предпочитат то да не стигне до
ушите на българските граждани.
Хем познато, хем тъпо.
И вместо да си заравят главите в
пясъка, първите мъже на държавата трябва да се съберат и да
уточнят в детайли позицията си по най-важните външнополитечески
теми - Русия, САЩ, ЕС, НАТО, Ирак и т. н. Защото разнопосочните
сигнали, които излизат не само от партиите, но и от МВнР, МС, МО,
президента и, о Боже!, от Генералния щаб, продължават да са факт.
И защото българската лодка в
буквалния смисъл вече плува между китовете на световната политика,
без да може да разчита на харпуна си - той става само за подводен
риболов. Изходът е да се държи стабилно избраната вече балансирана
посока и здраво да се натискат греблата. А ако някой клати
лодката, мястото му е зад борда. |
