Излишно е да обяснявам каква
индустрия е туризмът, колко милиарда евро или долара печелят
определени страни или как цели региони в съвременния свят
просперират главно или в голяма степен благодарение на него.
Излишно е също така да напомням
какво притежава България като природни дадености, като породените
от четирите сезона възможности за "жанрова диверсификация", като
историческите и културните паметници, които подпират безплатно
отрасъла и с малко повече интелект биха могли да заменят Рудниците
на цар Соломон.
Но не е излишно да подчертая, че
докато България се управлява от туристи в политиката, туризмът ни
няма да върви както му се полага, а след опиянявящите успехи през
последните няколко години години ще последва крах. Да, точно крах,
за който ще трябва да отговарят солидарно вандалите в
туристическия бизнес и политиците, които играят заедно с тях.
Защо крахът е неминуем? Без да
навлизам в детайли, ще посоча три основни причини:
1. Простотия, некомпетентност и
алчност.
2. Алчност, простотия и некомпетентност.
3. Некомпетентност, алчност и простотия.
Такива са реалностите. А когато те
са налице и няма сила, още по-малко воля, която да ги промени,
резултатът може да бъде само един и той е КРАХ!
А сега малко подробности от пейзажа:
туристическите ни комплекси заприличаха на социалистически
общежития, крайградски спални или бетонни коптори, все синоними на
т. нар. жилищни комплекси. Е, малко по-луксозни, но стандартният
лукс е всекидневие за гражданите на развитите страни.
Обслужването в България продължава
да е под всякаква критика. Формулата "Кой си ти, че да те
обслужвам бе, цървул" е преобладаващият "символ верую" в
съзнанието на хотелиери, ресторантьори, сервитьори, пикола,
камериерки... Дори елементарната усмивка на вежливост е дефицит
или е точно толкова фалшива, колкото афишираната в офертите им
добронамереност. Българското гостоприемство отдавна е мит.
Че строителството по време на
активния сезон в курортите е равностойно на масово самоубийство на
китове, го разбраха и децата, но пустият му стремеж за "печалба
веднага" и ампутираното мислене в перспектива надделяват.
Инфраструктурата - демек пътищата и
комуникациите - Кербала и Фалуджа ряпа да ядат! Ще се сетят ли
обаче новите собственици на новите ни курорти, че ако и те заделят
средства съвместно с държавата и общините, ползата ще бъде обща?
Не вярвам - това се тълкува като "минавка". А както е известно,
българинът се страхува най-вече от две неща - да не настине и да
не се мине.
Сред такъв декор денонощното
пата-кюта, изнасилванията, грабежите, агресивната проституция и
24-часовият рекет на всякакъв род просяци, мошеници и друга измет
са само част от пейзажа.
А сега помислете какви са личните
интереси в българския туризъм поне на половината от управляващите
и парламентарната опозиция, за да разберете кога ще цъфнат
налъмите, както казваше Радой Ралин. Ще цъфнат, когато ни цъфне
туризмът. На кукуво лято. |