|
След като постави Симеон
Сакскобургготски на колене, за да спаси правителството, Ахмед
Доган отново изви ръцете на коалиционния си партньор. Отхвърлянето
на идеята за интегрална бюлетина ще покаже за сетен път, че ДПС е
котва за българския кораб. От една страна, без котва не може, но,
от друга, за да цепиш вълните, котвата трябва да се вдигне, а при
щорм дори да се изостави.
В ДПС имат своите аргументи да не
искат вот с една бюлетина. Опасяват се, че образованието и
познаването на българския език е проблем за много от избирателите
им. Страхуват се от объркване пред урните и т. н. Прави са, но
само за себе си. Защото за 15 години не направиха нищо да променят
нещата. Обратното, в районите, където спечелиха местната власт, е
трудно да се контактува на български. От това губим всички. Но
конкретният факт, с който започвам, е само повод да припомня, че
движението изигра същата роля и при двете най-големи
приватизационни сделки - за БТК и "Булгартабак". В първия случай
докрай бяха защитавани интересите на турския "Коч холдинг", във
втория с прогонването на БАТ провалът беше гръмотевичен. Това са
три примера, в които ДПС е котва, която не спасява, а задържа
кораба на място.
Причината за такава политика се крие
в прозорливостта на Доган ефенди. За първи път от 15 години пред
него стоят проблеми, с които не се е сблъсквал досега. Всички те
са свързани с приемането на България в ЕС. Там етническите партии
не се толерират, смятани са за архаизъм и потенциален
дестабилизиращ фактор. Лидерите на движението независимо от
официалната им риторика са абсолютно наясно с реалностите. Затова
тяхната голяма цел занапред ще бъде да привлекат максимален брой
българи в редиците на партията. Нищо лошо, щом всичко става по
правилата на демокрацията. Но и това не е най-големата им болежка.
Въпросът опира до генезиса на ДПС, до философията, върху която е
построено. По същество говорим за партия, която защитава групови
интереси - в случая - на турския етнос. Единствената друга такава
партия в България е БСП - тя защитава също групови интереси, но по
друг признак, близък до класовия на комунистите.
Центристките и десните партии както
в България, така и в Европа защитават индивидуалните права и
свободи. Те изповядват принципа, че съвкупността от защитени
индивидуални интереси е гаранция и за груповите права и свободи.
За тях личната свобода свършва там, където засяга интересите на
другия. Търси се баланс и затова се постига трудно. Но постигне ли
се веднъж, обществото е здраво, а държавата стабилна. Сега Ахмед
Доган е в деликатно положение. Логиката му подсказва, че България
има необходимост от още десетина години дясно управление, а
партията му като философия е по-близка до БСП. Затова може да се
предположи, че той ще играе изключително предпазливо. Целта му ще
бъде да вкара достатъчно депутати, за да продължи да играе ролята
на балансьор. Загуби ли я - това ще бъде началото на политическата
му агония. Бая зор ще види, защото се очертава силно дисперизирано
и размито 40-о народно събрание. И още нещо - ДПС преяде с власт,
много по-голяма от парламентарната му тежест. Това прави хората
подозрителни и отблъсква избиратели. |
