05-03-2005

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов

"Детонация"

5 март 2005 12:15

Подробности от пейзажа

 

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Известно е, че когато слънцето падне ниско преди залез, цветовете стават особено контрастни, контурите се изострят, а сенките се удължават. Идеално време за снимки и наблюдение.

Да се спънеш в сянката си

Така, когато макар и привидно царят-слънце падна ниско и а-ха да се катурне от премиерския пост, едни екземпляри с претенции да са носители на нов морал и ново време видяха сенките си удължени и решиха, че са пораснали много. Почти колкото депесарите, с които скроиха съвместно шапка на премиера. Повярваха си, един вид, и се спънаха лошо, погледнато в дългосрочен план. Защото в краткосрочен те са доволни. Изживяха се като спасители на центъра и съучредители на Либералния алианс. Имат си кош-коджами ти министър, тапи в ушите за критиките по отношение на ампутираните им съвести, достатъчно трибуни да камуфлират низостта си - изобщо - пей сърце. Но пропуснаха две важни подробности. Първо, не само останалите политически сили, а цялото общество видя ясно и контрастно що за морал притежават и доколко може да се разчита на тях за правене на истинска политика. Второ, царят наистина не падна, макар, че беше принуден да пожертва дясната си ръка в икономическата сфера - Лидия Шулева. Но ако "таралежите" си мислят, че един Сакс-Кобург ще забрави изпитанието, на което го подложиха, като захапаха ръката, която им даде хляб - горчиво се лъжат. Назначението на желязната лейди за шеф на предизборния щаб на НДСВ означава ни повече, ни по-малко от "Сбогом Гергино" за политическите покерджии. Дори в свой стил премиерът да има последната и единствена дума при реденето на листите, отсъствието на нововремци в тях ще блести като пилешка курешка на черен смокинг, за радост на папараците и г-жа Шулева. Защото мълчаливият отказ на Симеон да издигне в ранг на вицепремиер финасовия министър Милен Велчев е повече от показателен за неговите предпочитания и бъдещи намерения.

Ще има ли изненада в ляво   

В социологически стил ми се струва, по-скоро да. Не защото президентът Първанов няма интерес от абсолютно мнозинство на левицата след изборите, това е отдавна известно. Не и защото за него е най-добре Симеон да продължи да управлява - това също не е тайна. А защото Сергей Станишев направи няколко непредпазливи изявления, които направиха и него, и цялата БСП уязвима за критики. Става дума за позициите му относно бъдещето на валутния борд, продължаването на приватизацията, присъствието на контингента ни в Ирак  и пр. деликатни теми, които възбудиха духовете и тук, и в странство. Затова, когато бившият вицепремиер, а сега президентски съветник, Костадин Паскалев, след дълго мълчание предприе поредица от силни, но безкрайно премерени медийни изяви, е редно политиците да се замислят. От опит знам, че съветниците на държавния глава се произнасят само в краен случай, защото институцията е "Президент на републиката" и изявленията им биха могли да се тълкуват нееднозначно. Дали Първанов е подтикнал Паскалев да напомни за себе си или става дума за "творческа самоинициатива" е все още въпрос с повишена трудност. Но както за членовете на столетната партия, така и за техните приятели и противници е ясно, че като опит и управленски капацитет Паскалев стои несравнимо по-високо и от Станишев, и от апарата около него. Какво иска всъщност да ни каже Първанов и какво да премълчи, засега, ще стане ясно преди формалния старт на кампанията.

В дясно - срещнаха се, но дали се познаха

Единственото що годе ясно нещо в дясната част на спектъра е позицията на ДСБ и Иван Костов - ще се явят на изборите сами и… "каквото сабя покаже". За разлика от повечето скептици мисля, че партията на бившия премиер няма да има проблем с преминаването на 4 процентовата бариера, но дали това ще бъде достатъчно за да влияе реално върху политиката, ако не потърси съюзници в бъдещия парламент, е трудно да се прогнозира. Във всеки случай неколкократното заиграване на силните демократи с БСП не им донесе активи.

Оформиха се сравнително кротко и двете дясноцентристки тройки - СДС с Демократическата партия и "Гергьовден", както и ССД с БЗНС-НС и ВМРО. Те също би трябвало да прескочат парламентарния праг, но въпросът, дали е по-изгодно да търсят предизборна коалиция или по-късно - парламентарна, продължава да виси и да вбесява изнервените избиратели. Доброто в случая е, че като никога не се стигна до разправии, взаимни подозрения и обвинения. Веднъж, защото контактите между партиите се осъществяваха, макар и с различен успех, почти цяла година и втори път, защото формулата "10 ноември", макар и недотам успешна, доведе до засилен диалог, точно когато беше необходимо.

Въпреки това подозрението, че на практика коалициите са огледален образ на групировките около "Софийски имоти" и "Столична банка" не отпада за обществото и сега на лидерите се пада отговорността да разсеят съмненията за далавера.

На този фон отново най-спокойни могат да бъдат в ръководството на ДПС. След като показаха неформално на Симеон кой управлява, хоризонтът пред тях на пръв поглед е светъл. Проблемът им е в преяждането с власт, която не съответства на парламентарната тежест на партията. Познайте в каква посока ще търси баланс Доган ефенди.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо