Дори предварителният анализ на
резултатите от срещите на американския президент в Стара и Нова
Европа показва, че общите ценности и цели са далеч по-силни от
временните противоречия, които възникват по един или друг повод.
Всеобщо е мнението, че раните от разделението за войната в Ирак са
пред изцеление.
Обиколката на Световния властелин в
Европа сигурно ще влезе в учебниците. За четири дни той успя в
голяма степен да заличи раните, нанесени от американската офанзива
в Ирак и от традиционния инатлък на французи и германци спрямо
политиката на САЩ в чувствителните райони на планетата.
Първото, което впечатли
наблюдателите, беше, че Буш се срещна не само с държавните и
правителствените ръководители на страните от НАТО, но и с
ръководството на ЕС. Така той засвидетелства уважението си към
обединена Европа и желанието на САЩ да имат в нейно лице мощен
партньор за разпространението на свободата и демокрацията по
света.
Силата на думите
Речта, която президентът произнесе в
Брюксел, е показателна. Тя беше изцяло посветена на
трансатлантическата солидарност и общите действия, които трябва да
се предприемат. Според "Дойче веле" Буш неслучайно употреби 12
пъти думичката "съюз". По този начин той даде да се разбере, че
възприема ЕС като определящ фактор за световната стабилност и
сигурност. По отношение на НАТО препотвърди позицията си, че това
е най-могъщата световна организация, която има решаваща роля при
решаването на важните глобални проблеми. Като цяло с помирителния
си тон той даде да се разбере, че ще се съобрази с позициите на
европейските си партньори за реформирането на пакта в унисон с
новите реалности. Специален акцент беше поставен върху осезаемото
присъствие на новоприетите членове на Алианса, между които и
България. Особен интерес предизвикват думите му за деликатните
проблеми на Близкия изток - възстановяването на мира между Израел
и Палестинската автономия, обстановката в Ливан след убийството на
бившия премиер, който символизираше демокрацията в страната, но
също и за необходимостта Сирия да изтегли окупационните си войски.
Споменат беше Иран, който трябва незабавно да прекрати подкрепата
си за тероризма и да спре разработването на ядрени оръжия. Явно
като подготовка на почвата за срещата си с руския президент Путин
в Братислава Буш още в Брюксел отправи премерена критика към
Русия, като напомни, че Москва трябва да се върне към принципите
на демокрацията.
Силата на срещите
Основните срещи на Буш по време на
обиколката му са емблематични. В Брюксел - с белгийския премиер Ги
Верхофстат (противник на войната в Ирак), вечеря с Жак Ширак,
закуска с Тони Блеър, среща със Силвио Берлускони, дружеско
обръщение на испански към премиера социалист Хосе Луис Родригес
Сапатеро, с когото преди месеци отказа среща след изтеглянето на
испанския контингент от Ирак. Ясно изразена подкрепа за Украйна в
лицето на президента Виктор Юшченко. Деветчасово посещение в
Германия, увенчано с дружеска среща с канцлера Герхард Шрьодер в
Майнц. Посещение в Братислава и среща с руския президент Владимир
Путин. По този начин Буш демонстрира искрено желание Обединена
Европа и САЩ да вървят заедно напред, като подчерта и значението,
което лично отдава на развитието на отношенията с Русия.
Независимо от забележките си за нарушените свободи и
пренебрегването на някои демократични принципи от страна на Кремъл
американският президент даде да се разбере, че общите усилия в
борбата с тероризма имат първостепенно значение за Вашингтон.
Силата на последователната политика
Естествено всяко посещение на
американски президент в чужбина по принцип е подготвено блестящо.
Струва ми се, че в конкретния случай се усети и нещо ново, а то се
нарича Кондолиза Райс - вече държавен секретар на САЩ. Не само
смекченият тон и нетипичният за Буш елегантен изказ, но и
предварителната словесна подготовка показаха на европейците един
променен образ, който трудно може да се свърже с познатия тексаски
каубой (оставен явно за вътрешно ползване). Само ден преди
пристигането му в Брюксел един от най-близките му съратници,
военният министър Доналд Ръмсфелд, публикува в италианския вестник
"Република" статия, която подготви почвата. В нея, като пише за
НАТО, той подчертава: "... Винаги сме били способни да намираме
решения на най-сложните проблеми, защото имаме общи ценности, обща
история и общата ни непоколебима вяра в демокрацията... Ние сме
свързани с кръвни връзки..." При изброяването на най-големите
престъпления на терористите Ръмсфелд не пропуска Мадрид и Беслан,
а като една от основните цели на световния тероризъм посочва
пораждането на конфликти между Америка и Европа. Накрая той сякаш
дава кода за разчитане на посланията на Буш: "Единството не
означава еднаквост на стратегии и мнения, а единство на намерения.
Тези, които са взели присърце свободната политическа система и
свободната икономика, споделят сходни надежди. Като работим
заедно, можем да превърнем тези надежди в реалност за много повече
народи."
Всъщност точно това се опита да
внуши американският президент и, струва ми, се успя. Защото освен
всичко друго никой не трябва да забравя, че след успешните избори
в Ирак Джордж Буш е с ореола на венценосец. Европейските политици
си дават сметка за този факт. И се ласкаят, че ги ухажва
победител. |