"Задна марка" се нарича спъването
отзад във футбола. Тя е едно от най-опасните нарушения, често води
до сериозни контузии и затова задължително се наказва с червен
картон, ако съдията е читав.
Тази седмица на фона на кризата и
скандалите, които управляващите си спретнаха сами и замалко да
изпушат през комина на властта, едно неоспоримо важно събитие
остана в периферията на хорското внимание. Във вторник
Европейската комисия прие позитивно становище за присъединяването
на България и Румъния към ЕС. След официалното завършване на
преговорния процес това е първата от трите важни стъпки преди
подписването на Договора за присъединяване на 25 април. Следващата
очаквана дата е 13 април, когато съгласие трябва да даде
Европейският парламент, и накрая на самия 25 април решение трябва
да вземат държавните глави на страните - членки на ЕС. Както се
казва в такива случаи, 22 февруари беше хубав ден за България.
Радостният повод даде основание на
еврокомисаря по разширяването Оли Рен да заяви, че "решението е
още един крайъгълен камък в отношенията ни и ясен сигнал, че ЕК
приветства България и Румъния в европейското семейство." Направо
чудесно, ако не следваше голямото "Но". А то се изразява в
пояснението, че предстои още много тежка работа, докато "всички
условия за членството бъдат изпълнени изцяло и навреме". И още, че
ЕК ще продължи да следи спазването на задълженията, а ако
възникнат значителни пропуски, може да се задейства предпазната
клауза, която предвижда забавяне на фактическото членство с една
година.
И тук е мястото на въпроса, който се
съдържа се в заглавието - кой и какво може да спъне България на
финалната права? Да я спъне много мръсно отзад, когато се е
устремила към най-голямата победа в новата си история!
Първо, да си бъдем откровени -
единствено и само реформата в съдебната система и в частност в
досъдебното производство. Това Брюксел ни го набива в главите от
години, но е известно, че шопската глава увира няколко часа след
павето в съседната тенджера. В случая под шопска разбирайте
българска.
Сега да се огледаме и да видим кой е
грубиянинът. Сигурен съм, че участниците в масовката светкавично
ще отговорят: "Прокуратурата", и по-рехаво ще се чуе -
магистратите. И няма да са прави. Защото представителите на
съдебната власт в сегашния й вид могат да бранят яростно
интересите си, но само до момента, в който Народното събрание не
реши друго.
Това друго е промяна в
Конституцията, а след това и в законовата база. Ама според решение
на Конституционния съд от 2002 такива промени можело да направи
само Велико народно събрание. Видни прависти твърдят, че такова
тълкуване на решението е спорно, а свикването на ВНС, ако наистина
е наложително, е работа отново на представените в парламента
политически сили. А ВНС може да се свика и за месец, и за седмица,
и за един ден, ако се прецени, че е достатъчно. Но трябва да има
воля за промяна и необходимото мнозинство.
Така че е крайно време политиците да
спрат със задните марки, защото червения картон ще им го даде баш
реферът - обществото. И да се замислят защо най-висок рейтинг през
последните години има не политик, а полицай. |