Доволен съм като хлебарка на тъмно -
прогнозата ми отпреди месеци е на път да се потвърди изцяло.
Александър Праматарски чу гласа на разума и ще преговаря със СДС.
Формално, основание за пируета му даде оттеглянето на Стефан
Софиянски от формата "10 ноември". Но реалността е малко
по-различна, защото знаковата фигура в нея е Анастасия Мозер,
която конюнктурно се коалира предизборно със свободните демократи,
но запази предвидливо коректните си отношения с Надежда Михайлова.
И още една подробност от пейзажа - ако демократите напуснат
парламентарната група БЗНС - НС - ДП, присъединяването на двамата
отцепници от "Оборище" - Чуканов и Литрова спасява положението по
формулата
"11-3+2=10". Т. е. групата остава,
но с едноличното лидерство на Мозер, а Праматарски увисва като
прани гащи... на въжето на Костов. Това е първата реална причина
за уж неочаквания обрат. Втората се корени в категоричната позиция
на председателя на Европейската народна партия Вилфред Мартенс
трите български партии, членки на ЕНП - СДС, БЗНС - НС и ДП, да се
обединят преди изборите. Няма да стане точно така, защото целта,
която са си поставили повечето от десните лидери, стои доста
по-високо и тя се нарича "широка дясна коалиция". В нея поне
засега няма място единствено за ДСБ, защото Иван Костов продължава
да бъде безкомпромисен спрямо Софиянски и зъл към СДС. Както се
казва - в политиката всичко идва с времето си. А времето ще дойде
след изборите и няма да е ново.
Представете си следната конфигурация
- в дясната част на пленарната зала съжителстват по някакъв начин
ДСБ (обзалагам се, че ще влязат дори сами!), Софиянски с Мозер и
Каракачанов, Михайлова с Праматарски и "Гергьовден" и всякакви
дясно намигащи файтонджии. Е, питам тогава, какво би попречило на
всички изброени да се обединят, за да спрат левицата по пътя към
властта? Нищо. Защото, дори Симеон и Доган да потърсят
партньорство за управление със социалистите, срещу тях ще има
мощна опозиция, която ще им попречи да направят големи бели. Но
поне на мен ми се струва много по-вероятно НДСВ и ДПС да се
огледат вдясно. Разбира се, ако БСП спечели повече от 120 мандата,
цялата схема ще се окаже пясъчна кула.
Всъщност г-жа Мозер винаги е
споменавала, че държи "Гергьовден" да бъде част от българската
десница, и го е правила далновидно, защото хората около Любен
Дилов-син са непресъхващ извор на свежи идеи, от една страна, и
щука в блатото - от друга. С две думи - те са по-полезни,
отколкото излишни.
Колкото до Иван Костов, неговият
проблем не са избирателите - те го обичат почти фанатично.
Проблемът му се нарича ЕНП. От там нееднократно беше заявено, че
за да кандидатства за членство, ДСБ трябва да мине през избори. В
този смисъл изборите ще бъдат Рубикон не само за него, но и за
десницата като цяло. |