|
Точно преди 71 години непризнатият дотогава френски
волнописец, именуван Габриел Шевалие, сътворява един от
най-четените сатирични романи в световната история:
“Клошмерл”. Повествованието е величаво – в родината на
струйното “Божоле” предстоят избори. Градчето е консервативно,
но бившият министър на земеделието в правителството на
Клемансо Александър Бурдийя и действащият депутат Аристид
Фокар решават да направят удар. “Ударът” се нарича писоар. От
онези стари френски писоари, които закриват само деликатната
поясна част на мъжкото самочувствие. Като проводник на
партийните интереси използват ощастливения местен политикан
Бертелеми |
 |
Пиешю. За беда, освен чувствената, знойна и явно достатъчно
сексапилна кръчмарка Жюдит Туминьон, на “Улицата на Монасите” с
тях съжителства пуритански възпитаната госпожица Жюстин Пюте.
Последната вижда всекидневно блясъка в очите на облекчаващите се
електорални единици от противния пол и това я вбесява подобно на
Емилия Масларова пред новото шалче на Лидия Шулева. В Клошмерл
настава скандал, сравним с локалните граждански войни в дамската
тоалетна на българския парламент.
До тук с
историята и литературата.
Само преди
месец в селото-град или градът-село Бобошево, по европейски проект
и с европейски пари беше построена обществена
Тоалетна за
десетки хиляди евро.
Не лъжа и не
се шегувам. Показаха я по телевизиите, радиостанциите я
оповестиха, излезе по вестниците. Бобошевци и бобошевки могат да
се облекчават щастливо, като клошмерлци преди 70 години. По същото
време управляващите ни царисти направиха и чешмички, и беседки, и
алейки. Демек – кеф ти едното, кеф ти другото. Несимволично.
Тържество на материята и интелекта по избор. Благодат за жълтия
печат, в пряк и преносен смисъл. Но едновременно се случи и друго
– за първи път едно депутатско мнозинство се бламира само. Направи
го толкова нелепо, че остана себеизненадано. За да спасят
вицепремиера Шулева от конституционно предвидения парламентарен
контрол, за заседанието в пленарната зала се появиха цифром и
словом 12 депутати от НДСВ. При повторното преброяване те бяха
двама! В Народното събрание случайни неща няма и причините винаги
са сериозни.
Нека
поразсъждаваме заедно.
Бившият
вицепремиер Александър Божков сигурно се е изприщил, като е видял
как само два дни след описаните от него седем гафа на
правителството, се случи най-големият скандал, сътворен от
въображението и алчността на управляващите. Сблъсъкът между ДПС и
НДСВ за Булгартабак така или иначе беше неизбежен, но никой не
очакваше толкова артистично изпълнение, освен... БСП. Имаше и
предистория, при която фактите се трупаха един връз друг, думите
се стягаха около вратовете, но общата фразеологията оставаше някак
си встрани от същината, докато не се появиха числата.
На фондовата
борса 35 стотни от БТК се оказаха два пъти по-скъпи от 65-те
процента дялове на компанията продадени преди това от
правителството. Оправданията на другото “вице” Николай Василев, че
тогава не е имало лиценз за трети мобилен оператор звучат като
смешен плач, без кавички. Случилото се е присъда за некадърност
или корупция, без значение за пред обществото, но би трябвало да е
обеца на ухото за прокуратурата, както и редица други прецеденти,
за които иде реч по-долу.
Експериментите с външния дълг
Заместник-ректорът на икономическия университет
(УНСС) Пламен Орешарски съвсем
наскоро пресметна, че само от последното превъртане на дълга,
България губи между 3 и 5 цента на долар. Ако не ви мързи да
седнете пред компютъра или поне да хванете джобния си калкулатор,
бързо ще разберете, че причинените щети са за стотици милиони, а
събрани заедно със загубите от предишните две операции, надхвърлят
един милиард и двеста милиона долара. Интересното в случая,
цитирал съм го и друг път е, че оценките на Орешарски съвпадат с
позициите на негови опоненти в политиката, примерно на Венци
Димитров. Но прокуратурата нехае, защото нея съвсем случайно я
интересуват едни цигански двеста хиляди долара, или едни други,
пак толкова, посочени от международно известен безпаспортник и
безродник. Да не навлизаме в дълбочина, защото финансовият ни
министър Милен Велчев се ползва с международен авторитет и царска
милост, става млад лидер в глобални мащаби, а и къде другаде освен
в лондонското Сити могат да се въртят безпризорните български
дългове.
ПИПИ и ПИП
Не ме гледай
тъпо, българино, казваше Жорж Ганчев с частично право, след като
на един всенароден вот 17% от избирателите гласуваха за него, а
други като Пипи си дърпаха плитките и чорапките. Велчев е
по-високо равнище – прави такъв бюджет, че Муравей Радев се взира
умно и мълчи, сякаш никога не е бил министър, народът тъпее, сякаш
от Живково време не е виждал финансов министър, и накрая от кумова
срама излиза скромен излишък от милиард и половина, който се
разпределя по усмотрение на кабинета. На това вече му викат ПИП –
Публични инвестиционни проекти. Щели да бъдат за магистрали, но
можело да са и за магистрати, според посветени. Засега се вижда
една серия хотели по Черноморието, но те не били на Милен, а на
Георги, а татко Емил нямал нищо общо с инсинуациите. Има някакво
съвпадение между теоретичните проценти на комисионните от разните
сделки и апортните вноски, но това било бошлаф работа. Ние
безспорно сме съгласни и позитивно настроени. Въпросът е, че
парите са наши, лични, на всички български данъкоплатци и
единствените, които могат да ги преразпределят и да носят
отговорност, са избраните от нас народни представители. Но засега
последното не става и не изглежда да стане в обозримо бъдеще.
От момента,
в който се разбра, че поне за няколко години туризмът ще бъде
златната кокошка на родната икономика, в играта се намеси още един
правителствен лъв с не добре артикулиран рев – Валентин Церовски.
Той се компенсатира с четвърт декар апартамент на пъпа на София,
за да учи правилен български, но за сметка на това придоби правото
еднолично да решава и разрешава строителството по морските
курорти. Е, според написаното малко по-горе, познайте от първи
опит кой и срещу какво ще може да строи. Аз се сещам за още
едно-две имена, но си мълча, защото съм дискретен. Допълвам само,
че ОВОС (Оценката за въздействие върху
околната среда) дава министър Долорес
Арсенова, която засега е съсредоточена в полите на Витоша. Скромно
и похвално, като изключа, че вече многократно и безалтернативно
реже проектите на кмета Стефан Софиянски за сметопреработвателен
завод на столицата. Поне откакто той имаше глупостта да каже нещо
на тема премиерстване във Вашингтон преди година. В противовес
спортната дама кара колело, не пуши и съвсем скоро ще принуди
всички ресторантьори да я подкарат на върха на езиците си заради
прогресивната по принцип забраната на тютюневия дим в заведенията.
Тя им дойде точно навреме и не пречи на марихуаната.
Вечните
келипирджии
Станах много
зъл и не съм прав. Има едно място в столицата, където напоследък
радостта не стихва. На “Позитано 20” цари смях и ангелски шепот.
Рейтингът им спадал на набедените социалисти – клати ми се капата,
колкото на Доган фесът. След осемгодишно висене край управленските
сараи апетитът е изострен. Четат изборната част на “Бай Ганьо”
като на политпросвета. Комисарите бдят и гласят модерни програми.
Засега са известни първите четири точки:
1. Излизане
на българския военен контингент от Ирак.
2. Спиране
на приватизацията.
3. Разбиване
на валутния борд.
4.
Прогонване на чуждестранните инвеститори и недопускането им до
исконната българска земя.
За десерт ви
оставям предполагаемата пета. Царят – отново премиер и споделена
отговорност. Бастон, дебела шуба, пура, но всичко ще е на место с
бесепарския каменарски чук.
Не е
Клошмерл, кошмар е. Ама няма кой да чете дебелите книги, а за
политиката – да не говорим. |
