Помните ли, скъпи читатели, какъв
цирк се разигра около унищожаването на ракетите СС 23 преди година
и около летището в Сарафово през пролетта? Помните ли
патриотичните, екологичните и откровено антинатовски и
антиамерикански комитети в София и по места? И какво стана -
ракетите бяха унищожени екологично чисто и националната сигурност
не пострада. Нямаше и земетресения, за вулкани (Господи, какъв
идиотизъм!) да не говорим. Американските ВВС летяха от Сарафово,
наляха към 10 млн. долара за два-три месеца в местни общински и
частни джобове, а една репортерка на Би Ти Ви дори се задоми зад
Атлантика. Може да има и други, но по-дискретни събития. В крайна
сметка страната ни затвърди позициите си на съюзник и
стратегически партньор на САЩ, а някоя априлска сутрин на 2004 май
ще се събудим в НАТО. Затова нямаше нищо по-логично, след като
президентът Буш взе решение за предислоциране на американските
войски и военни бази по света с оглед на новите реалности, САЩ да
се консултират със съюзниците си, между които и с България. Радост
за едни, ужас за други, цирк за трети. Но нещата не са толкова
прости.
Не са, защото и в трите случая
управляващите допускат една и съща непростима грешка - държат
уважаемото народонаселение и опозицията в мъгла и неведение.
Защото управляващите са умни, а останалите - прости. А някои само
това чакат.
Президентът Първанов, който досега поддържаше позитивна и
балансирана позиция, волно или неволно настъпи мотиката, като
поиска от НАТО да санкционират евентуалните бази на наша
територия. Това би означавало нови договори и ратификации с всяка
от страните членки, т. е. проточване с години. Същото поискаха
лидерът на БСП Сергей Станишев и Българската социалистическа
младеж. Но ако за "луди-млади" е допустимо известно незнание,
президентът историк трябва и да знае, и да помни, че НАТО означава
ни повече, ни по-малко Организация на североатлантическия договор.
Същият договор, който е подписан през април 1949 във Вашингтон и
който се преподписва от всички присъединяващи се страни. Ерго,
България трябва да подпише двустранен договор със САЩ, а с
влизането си в пакта ще получи санкцията на останалите. Сигурен
съм, че Първанов и Станишев са напълно наясно със ситуацията, и
точно затова се питам какво всъщност целят. Опасенията ми са, че
поредният спектакъл започва, и то пред очите на политическия
зам.-министър на отбраната на САЩ Дъглас Файт. Че пак ще се нароят
"граждански" комитети, ми е ясно, защото САЩ отдавна не градят
бази там, където не ги щат. Точно затова на политиците, които
режисират подобни спектакли, трябва да се напомни за многобройните
декларации на парламента, свързани с НАТО и антитероризма, и за
задължението им да ги прилагат, а не да ги бламират. |