|
"Демократи за силна България"
внесоха предложение за изваждане
на прокуратурата и следствието от съдебната власт. Идеята им не е
изненадваща, защото е в синхрон с многократните критики на
политици и дипломати от САЩ и ЕС за несъвършенствата и слабата
работа на цялата съдебна система. На практика, ако проектът на ДСБ
бъде одобрен от парламента, това би означавало край на ерата
"Филчев" в прокуратурата, поемане на нови отговорности от
управляващите, които и да са те, но преди всичко парламентарен и
граждански контрол върху обвинението и следствието. И истинска
независимост за съдебната власт, която ще се олицетворява
единствено и само от съда.
Както можеше да се очаква, реакциите
са нееднозначни и точно затова - показателни за интересите и
целите, които преследват различните политически сили. Основен
аргумент на противниците на предложението е решението на
Конституционния съд отпреди две години, което постановява, че
структурни промени в съдебната власт може да извършва само Велико
народно събрание. Според председателя на парламента Огнян
Герджиков такъв архаичен орган освен в България има само в
Монголия. Но какво от това, след като така е записано в
прехвалената навремето Конституция. Герджиков е прав и за друго,
че подобни радикални промени трябва да се правят с максимално
възможно съгласие на политическите сили и широка обществена
подкрепа. Въпреки това не закъсняха твърденията, че близките му
връзки и с Никола Филчев и някои случки от миналото са
по-сериозният фактор да се обяви срещу проекта на ДСБ. БСП също
извади тежката артилерия в лицето на проф. Любен Корнезов. Той
йезуитски припомни, че главният прокурор е бил избиран от
парламента по времето на социализма и риторично запита "Накъде
вървим - напред или назад". От страна на ДПС в същия стил се изяви
Четин Казак.
Дотук - нищо лошо. Демократичните
процедури са спазени. Но нека надникнем малко зад завесата. Там се
вижда нещо доста по-различно от лъскавата фасада. През последните
две години в България стана така, че прокурорите от Върховната
прокуратура не слизат от екрана, радиоефира и вестникарските
страници. Затова естествено си има причина. А тя е, че в
парламентарната република България, както също е записано в
Конституцията, конците на голямата политика се дърпат не от когото
трябва. Оказва се, че главният прокурор може еднолично да решава
кога и кой политик да бъде атакуван независимо от давността или
фактическото приключване на конкретните казуси. Може дори да
извади определени личности от политическото им битие, без срещу
тях да има произнесени присъди. Може да ликвидира цели партии,
които са истинският субект на демократичната система. Затова
управляващите НДСВ, ДПС и БСП няма да допуснат каквато и да било
промяна на статуквото преди предстоящите избори, дори това да
струва на България отлагане на приема в ЕС с една година. И все
повече хора ще си задават въпроса, парламентарна или прокурорска
република е България. |
