|
С всеки изминал ден става все
по-ясно, че парламентарните избори през юни ще бъдат по-различни
от всички други през последните 15 години. Причините са няколко,
но определено най-важната от тях е новото място на България в
международен план. Членството в НАТО и реалността на
присъединяването към ЕС в началото на 2007 промениха кардинално и
вътрешнополитическата ситуация. От икономическа гледна точка
управлението на огромните, непознати по мащабите си финансови
ресурси, които ще дойдат по линия на ЕС, и бързо нарастващите
инвестиции изискват нов модел на управление, насочен към бърз
стопански растеж и за първи път - до скок на реалните доходи на
населението. Ако това не се случи, страната и обществото няма да
удържат на мощния конкурентен натиск, а неминуемият растеж на
цените ще доведе до ново обедняване. Следователно бъдещите
управляващи са изправени пред сериозна дилема - да използват
средствата по най-добър начин за общото благо и да останат в
историята или да ги загробят за собствени цели, както ставаше
често до сега, и да бъдат изритани с всенароден шут на бунището.
Отговорността е наистина огромна и затова неслучайно всички големи
политически сили искат да я споделят и предлагат управленски
програми, много по-сериозни от досега познатите.
От политическа гледна точка е
особено важно с какво доверие ще се ползва България между
партньорите в двата елитни клуба. Както и да го гледа човек, и за
държавата, и за обществото, и за съюзниците ни е много по-изгодно
властта да е в ръцете на десноцентристките сили. Те могат да
гарантират, че сериозни сътресения и в икономическата, и в
политическата област няма да има. За левицата е по-вярно
обратното.
Още един фактор влияе силно върху
ситуацията - невъзможността БСП да спечели такова мнозинство,
което да є позволи да управлява самостоятелно. Това е шанс
страната ни да не се отклони от избрания път и да постигне целите
си. Но за да бъдат спрени социалистите по пътя към властта, са
необходими мъдрост, прозорливост и висока коалиционна култура.
Проблемът е, че сега десните се конкурират яростно помежду си, а
след изборите може да им се наложи да управляват заедно. Затова
мостовете не трябва се горят. На идеологическите чистофайници,
които смятат, че коалиции се правят само на основата на общи идеи,
идеология и ценности, може да се зададе въпросът - защо, след като
всичко е общо, не са просто в една партия. И да им се припомни, че
понякога историята изисква програмни коалиции, които са подчинени
на обща национална цел. И такива коалиции не могат да бъдат
наречени безпринципни, ако партиите не са поставили своите лични
или някакви други групови интереси над обществените. В случая
отговорните десноцентристки сили имат стеснено поле за действие -
или заедно за България, или в глуха опозиция на социалистите в
някакво неясно и мъгливо бъдеще. За гордата самота просто не
остава място. Защото цената ще плащат всички. |
