|
На свое заседание от 5 януари
правителството гласува промени в Закона за защита на
класифицираната информация (ЗЗКИ). Най-важното в тях е, че
Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) вече няма
да решава кои документи да бъдат унищожавани и кои не.
Това право се дава на ръководителите
на ведомствата, които съхраняват и боравят със секретни документи.
На практика съдбата на тайните на бившата ДС и на бившето
Разузнавателно управление на Генералния щаб на армията ще зависи
от трима души - министрите Николай Свинаров и Георги Петканов и
шефа на разузнаването ген. Кирко Киров. В техните ръце ще бъде и
подборът на документите, които ще се предават в Държавния архив.
Формално погледнато, предложението е направено от председателката
на ДКСИ г-жа Цвета Маркова, с което тя разтоварва комисията от
една рискована и високоотговорна от гледна точка на държавния и
обществения интерес дейност. Но, от друга, ако предложенията бъдат
приети от управляващото мнозинство, включително от БСП, ще се
окаже, че от отговорност бяга самият парламент.
Бламиран ли е премиерът
Само преди няколко месеца Симеон
Сакскобургготски направи изненадващо изявление, че е дошло времето
архивите на комунистическата ДС да станат обществено достояние.
Той обясни промяната на позицията си с "еволюция", без да доуточни
дали тя е в неговото или в гражданското съзнание. Както и да е.
Факт е, че в проекта за промени в ЗЗКИ няма и намек за казаното от
премиера. И тук идва голямото противоречие. Всеизвестно е, че
точно това правителство не е взимало, не взима и няма да вземе
нито едно решение без неговото съгласие. Тогава има два варианта -
първият: самият Симеон отново да е променил мнението си на 180
градуса, което при него не би било изненада. Вторият: да е бил
притиснат, манипулиран и пр. неизвестно от кого, което вече е
твърде опасно. Нещо повече, ако е вярно второто предположение, има
основание да се разсъждава дали в действителност тонове документи
на специалните служби от онова време не са собственост на други
държави и на кои по-точно? Дали самото връхлитане на Симеон в
българската политика не е било подготвено извън България, каквито
предположения дълго се търкаляха в общественото пространство? А
ако приемем, че всичко се развива в границите на родното ни
българско безумие, кои са хората, които могат да влияят в такава
степен върху министър-председателя и с какво? От тази гледна точка
изявленията на вицепремиера Пламен Панайотов, че правителството
няма намерение да унищожава информацията на бившата ДС, олекват и
звучат несериозно. А идеята на зам. вътрешния министър Бойко
Коцев, син на комунистическия шеф на Първо главно управление на ДС
Васил Коцев, хората да подават периодично молби за достъп до
своите папки е по-скоро цинична, отколкото смехотворна. Защото
отново специалните служби подчиняват обществото, вместо да му
служат. Не трябва да се забравя, че името на Васил Коцев по един
или друг начин се свързва с убийството на писателя Георги Марков,
за което прашасалите папки на ДС продължават да мълчат. Това
обяснява и позицията на сина.
Спомен с 12-годишна давност
Точно преди 12 години Народното
събрание прие решение за разсекретяване на архивите на бившата ДС.
Нито едно правителство от тогава не го изпълни, но не беше
направен и опит то да бъде отменено. То е валидно и днес. От тук
логично следва, че ако архивите бъдат разсекретени, няма законно
основание те да бъдат унищожавани. Мястото им е в Държавния архив,
за да бъдат ползвани от историци, журналисти и други
изследователи. В този смисъл не е правомерно и изказаното от ген.
Бойко Борисов мнение, че те трябва да бъдат разсекретени, а след
това унищожени. Няма никаква логика да се унищожава нещо, което
вече не е скрито зад паравана на държавната тайна. На практика
излиза, че наистина старата агентура продължава да дърпа конците и
без да се съобразява със законите и решенията на парламента, иска
те да бъдат брутално погазени. Затова си струва да бъде
припомнено, че тогавашният зам.-министър на вътрешните работи ген.
Атанас Семерджиев беше осъден за заповедта си да бъде спешно
унищожена част от архивите през 1990 г., а друг един зам.-министър
- ген. Стоян Савов, се самоуби. Нека това бъде обеца на ухото за
днешните министри и за депутатите, които са склонни да гласуват
абсурдните предложения.
Голямата мръсна манипулация
В сянката на досиетата, които са
основен дразнител за хорското внимание, остава една много голяма и
още по-мръсна манипулация. Тя се отнася до простичкия факт, че
досиетата, картончетата и всяка друга информация, свързана с
конкретни лица, далеч не са най-важното. Един от добрите познавачи
на темата, разследващият журналист Христо Христов се умори да
повтаря, че ценен за историята и истината е преди всичко т. нар.
служебен архив на МВР, в частност на ДС. Той все още е съхранен и
съдържа главното: философията на дейността на спецслужбите в
комунистическа България, идеологическата подплата, методите на
действие, сътрудничеството и намесата на служби от трети страни,
разбирай на КГБ, ЩАЗИ и т. н. Това е истински важното за
историята. Но ако този архив стане известен днес, БСП като
автентичен наследник на БКП ще се сблъска със сериозни проблеми, и
то не само около изборите. Затова обсъждането на предложенията в
парламента и особено гласуването им трябва да бъде проследено с
повишено внимание. Защото тогава ще стане ясно не само кой кой е,
но и кой работи "за" и кой "против" демократичното бъдеще на
България. |
