|
Швейк, цитиран по памет, имаше един
брилянтен лаф: Войната си вървеше нормално, до намесата на
генералните щабове.
Е, при задаващите се през 2005
избори, всички щабове ще действат с пълна сила. Като пряко
следствие, предизборната битка ще бъде по-различна. Ще има
непознати досега хватки, ще има гадни задни марки, ще има пълни
адвокатски гуши и нови звезди на съдийския небосклон. Защото
любезните кандидати за славата ще се борят, първо, за два
парламентарни мандата, и второ, за разпределението на поне четири
милярда евро.
Зарът е хвърлен
Отдавана България не е била в
по-драматична предизборна ситуация. Вече трета година левицата
води убедително в класациите, според социологическите сондажи.
Едновременно, за първи път в рамките на мъчителния 15 годишен
преход, в края на мандата, управляващите отбелязват реален растеж
на одобрението си. Имаме две нови свежи партии – никой не може да
си позволи да пренебрегне Иван Костов и неговите “Демократи за
силна България”, а да не се съобразиш с амбициозните акселерати от
“Новото време”, би било глупаво, независимо от яхтсменските им
пристрастия. Ахмед Доган ли да коментираме – неговата
безпардонност и тарикатлъка му все още се сочат като връх в
съвременната българска политика. На фона на останалото наоколо
безхаберие той наистина изпъква като яркочервен фес на
златисто-син десен. И като погледне човек – какво става: БСП си
лежи на процентите, но вече почва да съзнава, че и да спечели
изборите – няма да управлява. Защото освен да скъса с
комунистическите утопии, трябва да се определи между Запада и
Русия. Както и да го гледа човек – последното не е се е случило.
НДСВ се изповядва като либерална партия, но вкара безумно и
безизборно БСП във властта и ако не се преобрази светкавично в
Пилат Понтийски, няма шанс за подкрепа от дясно. ДСБ ще прескочи
бариерата, дори може да качи процентите си до 8, напук на
социолозите, но поне още 4 години ще трябва да доказва, че не е
командирска формация, а функционираща европейска дясна партия. СДС
и ССД ще трябва да се отърсят като достойни софийски песове от
студения душ през 2001 и да намерят заедно пътя към храма. За
малките и амбициозни демократични формации, вместо десни, бих ги
нарекъл детски – те просто трябва да се ориентират овреме, да
прелеят свежа кръв в калцираните бащини жили и да спомогнат за
спасяването на татковината.
Двата Рубикона
За България 2005 носи две знакови
събития. В края на април ще бъде подписан договорът за
присъединяването ни към ЕС, до два месеца по-късно ще бъдат
парламентарните избори. Естествено, царистите ще използват
максимално дипломатическия акт в своя полза – не трябва да ги
обвиняваме – всеки би постъпил като тях. В такива моменти Симеон
Сакскобургготски няма да припомня за високата управленска летва на
Иван Костов. Той просто ще лансира Паси, Кунева и Велчев, и ще се
бори за втори мандат. Но СДС и БСП ще бъдат в особено деликатно
положение. БСП, защото в стремежа си да бъде ярка опозиция, ще
трябва да се отрече категорично от участието си в досегашното
управление, а това е почти невъзможно. СДС, защото като дясна
партия, трудно би могла да отрече успехите, постигнати от
управляващите, въпреки купчините безобразия, които натрупаха. ДСБ,
въпреки мощният мозъчен тръст, който реди програмите и
пропагандата им, ще бъде по-скоро в ролята на пустинно куче. Може
и да намери място в оазиса, разбирай парламента, но ще е
необходимо време да реди кервана. Или поне да го надзирава.
Така стигаме до деликатния въпрос –
след като никой няма да може да управлява сам, кои са
най-вероятните конфигурации?
Тук емоциите трябва да отстъпят. Ако
не се получи изненадващо стабилна конфигурация вдясно, картите ще
раздава Симеон. И ще определя: център-ляво, с ДПС и БСП, или
център-дясно, със СДС, ССД и т.н. И сега вече става интересно.
Защото третото събитие на 2005-та за България е началото на
президентската предизборна кампания.
Импасът на президента
Георги Първанов е наясно с две неща.
Първо, десницата трудно ще извади равностоен нему кандидат, при
сегашната му популярност и разнобоя между бившите съратници в СДС.
Второ, ако БСП спечели изборите и издигне свой
министър-председател, България, пък и партньорите й, трудно ще
преглътнат и държавният глава да е социалист. Тогава, логичната
алтернатива на Първанов за президентските избори ще бъде Кобурга.
А той никога не е крил апетита си за поста. От тук могат да се
очакват изненади. Казано по друг начин, ако действащият държавен
глава реши да играе за себе си, той има интерес председателят на
БСП Сергей Станишев да не успее докрай на парламентарните избори и
макар дискретно, да даде рамо на Симеон за втори премиерски
мандат, в конфигурацията “център-ляво”. В противен случай ще му се
наложи да се сблъска с него през 2006. Всъщност, това е голямата
загадка.
Колкото до десницата, ако в края на
март още няма яснота не само до допирните точки, но и до общата
стратегия, следващите осем години тя ще гледа отстрани как бивши
комунисти и царисти ни интегрират в Европа. Ще бъде забавно и
поучително за всички нас, ако пропуснем факта, че благодарение на
същите порозовяли уж благоумници изостанахме от партньорите си от
бившия соцлагер с повече от 5 години. Същите те отдавна управляват
парите си от “Гнилия Запад”. Просто ги поделиха с тоя-оня,
включително вдясно. Виновни няма – няма да има и сега. |
