05-12-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

5 декември 2003, 14:20

Балансът на интереси е невъзможен - самото субсидиране е планиране на дисбаланс

 

 


Производителите и търговците на бензин, нафта и газ имат право да ругаят държавата за вдигането на акцизите, защото така продукцията им се оскъпява и продажбите им може да намалеят. Превозвачите също имат право да протестират, защото цената на километър пробег ще се покачи, от което губят и те, и клиентите им. Но и гражданите имат право да псуват, и то по две причини - защото за тях като за крайни потребители всички цени ще се повишат, а заплатите им не мърдат и втори път, че и без това задръстеното градско движение в столицата се превърна направо в ад. Затова от пренапомпаното си самочувствие и липса на разум протестиращите загубиха първата и най-важна битка - за обществената подкрепа. Ще загубят и следващите, макар и не по своя вина.

Когато преди 30 години транспортната стачка в Чили дестабилизира лявото правителство на Салватор Алиенде, зад исканията на превозвачите застанаха десните партии. Когато на няколко пъти през последните години товарни превозвачи и таксиметри блокираха столицата и други големи градове на страната, зад тях, макар и неофициално, винаги са стоели конкретни политически сили, синдикати и големи обществени групи. Оттук и от усещането за безнаказаност дойде и порасналото самочувствие на шофьорите. Този път шансът им е нулев, защото никой в държавата няма интерес точно сега правителството да бъде клатено. Следователно политическа подкрепа няма да има. Двата най-големи синдиката ще си траят, защото не искат да поемат излишна отговорност и негативи. Гражданството също няма да даде рамо не само заради блокадите и неудобствата, а заради всекидневното нагло и безпардонно поведение на "бакшишите", заради което сега ще си патят и товарните превозвачи.
В случая и правителството има малко степени на свобода и ще търси разумните компромиси и баланса на интересите, както се очертава при конфликта между газовици и бензинаджии. Независимо от подкрепата на премиера Милен Велчев е в най-деликатно положение, защото, ако не "върже" бюджета, ще трябва да си ходи сам, за да не си тръгне кабинетът. На всичкото отгоре идва и безкомпромисният отпор на Доган за 70-те милиона от тютюна и земеделието.

А истината както обикновено е проста. Всяко вдигане на цените на петролните продукти не само удря гражданите по джоба, но и намалява клиентелата на превозвачите. Причината се крие в ниските доходи и непосилните данъци. Това е посоката, в която трябва да бъдат насочени усилията на обществото, на управляващите и на опозицията. А такъв проблем не се решава конюнктурно и на парче.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо