|
Повод за поредния скандал в
прокуратурата беше острото изказване на американския посланик
Джеймс Пардю пред Първата национална конференция на съдиите в
България. В него той подчерта, че прокуратурата не се бори
ефективно с корупцията и организираната престъпност, която
доминира цели отрасли в българската икономика и чиито ръководители
парадират със своя имунитет и недосегаемост пред закона, а
въоръжените им конвои със специални номера са навсякъде. Вместо да
си върши работата, прокуратурата използва правомощията си, за да
оказва натиск върху журналисти, които разкриват корупция, посочи
той, като даде за пример случая с Иван Славков и екипа на Би Би
Си. Но посланикът добави още нещо, което сякаш остана
незабелязано. Той каза, че критикува като приятел, но и като чужд
дипломат, който не е толкова уязвим от репресии. Още при обявяване
на неговото изявление главният прокурор Никола Филчев напусна
залата.
Веднага след оповестяването на
думите му от Асоциацията на прокурорите скочиха като ужилени.
Критиките на Пардю бяха наречени "безчестни" от нейния председател
Росен Димов. В интерес на истината неговата реакция нямаше нищо
общо с "вонящите мушмурощини" на друг негов колега, изречени
седмица по-рано по адрес на Брус Джаксън. Последва точно обратната
реакция от страна на Националното сдружение на българските
прокурори. Неговият председател Васил Миков поиска главният
прокурор Никола Филчев да си подаде оставката, за да се прекрати
дебатът за изваждането на прокуратурата от съдебната власт. Така
болезненото разделение и кризата в прокуратурата излязоха отново
под светлината на прожекторите.
Причините, довели до такова трагично
състояние на институцията, както обикновено са доста различни от
конкретния повод. За да ги разберем в дълбочина, трябва да стъпим
на фактите. А те сочат, че прокуратурата се ползва с изключително
ниско обществено доверие - едва 17 процента, че политиците се
страхуват - със или без основание от Филчев. Журналисти и издатели
също имат притеснения, защото и историята с румънския журналист е
размахан пръст пред свободата на медиите. Факт е също изявлението
на президента Първанов, който насочи стрелите си към политиците.
Политическата класа симулира активност, каза той, но всъщност е
доволна от статуквото. Е, за какво говорим тогава? Имаме
разделение в национално отговорна професионална гилдия. Имаме
главен прокурор, упрекван, че невинаги взима адекватни решения, а
и в други грехове. Имаме депутати и политици, които нямат интерес
от промяна на статуквото. Имаме и председател на парламента,
комуто трябва да се обяснява какво означава дипломатическият ранг
посланик и кой говори през неговата уста. Затова категорично
смятам, че в случая е в сила принципът за лудия и зелника. Ако
политиците решат, парламентът може да сложи във всеки един момент
край на конфликта. И тогава Никола Филчев, добър или лош, ще бъде
просто един прокурор с цигулка и боксови ръкавици. |
