|
С диктатори, както и с терористи не
се преговаря, а ако все пак се наложи, то трябва да се преговаря
от позиция на силата. Този железен принцип, изповядван от
политиците в демократичния свят, трябва да бъде определящ за
поведението на България след поредното развитие на случая с нашите
медици в Либия независимо от страданията на петте сестри.
След условията, които постави в
писмото си до лекари от ЕС Асоциацията на семействата на
заразените със СПИН либийски деца, оповестено от председателя й
Рамадан ал Фатури, след предхождащото писмото изявление на външния
министър Абдел Рахман Шалкам, че България трябва да плати
обезщетения, става безпощадно ясно, че независим съд в Либия няма
и иде реч единствено за сложна политическа игра. Последното
доказателство даде лично председателят на фондация "Кадафи" Сейф
ал Ислам, който свърза изплащането на компенсации от либийска
страна за атентата срещу боинга на "ПанАм" над Локърби с делото
срещу българките.
С последните си ходове либийската
страна иска да улучи с един куршум няколко заека, най-невзрачен от
които е финансовият въпреки космическите суми, за които се говори.
Основното е, че ако България дори
намекне, че е склонна да преговаря, Либия ще има пълно основание
да заяви, че медиците ни са виновни. Оттук се решават два особено
важни за Муамар Кадафи проблема. Първо, в международен план той ще
демонстрира демократичност и хуманност, като помилва и освободи
невинно обвинените сестри. Второ, във вътрешен план ще отклони
спаведливия гняв на засегнатите откъм себе си в посока България.
Финансовите компенсации ще бъдат маслинката в коктейла, който е
миксирал. Ако замисълът му се случи, то ще бъде изцяло на
български гръб.
Но има още нещо, което не трябва да
се изпуска от поглед. Раздвижването в либийската позиция настъпи
едва когато страната ни стана член на НАТО, завърши преговорите си
за присъединяване към ЕС и получи ясни гаранции, че в началото на
2007 г. ще бъде част от елитния клуб. Затова сега е особено важно
дипломатите ни да положат максимални усилия за активиране на
световната общност. Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл само
преди дни даде ясен сигнал от София, че ще имаме подкрепата на
неговата страна. "САЩ оказват натиск върху Либия при всеки повод,
за да може българските медицински сестри да бъдат освободени",
каза той и допълни: "На Либия не бива да се изплащат компенсации
за престъпления, които не са извършени." Никак не съм убеден, че
европейските лидери с традиционната им предпазливост ще бъдат също
толкова категорични, но политиците ни на най-високо ниво вече не
просто трябва, а са длъжни да поемат инициативата. След като Либия
де факто призна, че процесът е политически, а съдът зависим,
трябва да бъде упражнен натиск. При цялото ни съчувствие към
заразените деца и техните близки компромиси не трябва да бъдат
правени, а вината трябва да бъде вменена на истинските
престъпници. |
