|
Идеята да се допусне БСП
до властта за да се провали, е повече цинична, отколкото глупава
“Слушайки братята Кирил и Методий
с какви методи се спорът води,
гледали стреснати и дори умърлушени
(виж. фреските Борис-Ангелушеви).”
Валери Петров
Тези ярки стихчета на Валери Петров
зазвучаха в ушите ми, като гледах и слушах какво се случва на и
около последния Национален съвет на СДС. И сигурно не само на мен
ми е било умърлушено при вида на тълпата мургави братя пред
страничния вход на НДК, която уж подкрепяше с виковете си Иван
Костов, но всъщност повече създаваше калабалък и наливаше вода в
нечия друга мелница. Защото вътре в залата наистина се решаваше
бъдещата съдба на синята партия.
Председателят на СДС Надежда
Михайлова завърши експозето си така: "Днешният дебат не може да
бъде "за" или "против" Надежда Михайлова, "за" или "против" Иван
Костов, "за" или "против" авторитетите на СДС. Днешният дебат е
дебат за отговорността на всеки един от нас, за политиката на СДС,
за пътя на партията от днес до следващите парламентарни избори."
Майсторски ход. Така Михайлова, от една страна, хвърли ръкавицата
на Костов, от друга, даде правилна политическа насока на съвета.
Председателят на фондация "Демокрация" също демонстрира висш
пилотаж той не атакува пряко Надежда за загубата на кметския
избор в София, елегантно не позволи да се тършува повече,
отколкото той прецени във фондацията, и не пропусна да захапе чрез
президента Стоянов темата за лидерството. Тази схватка с кадифени
ръкавици подсказа на по-наблюдателните, че двата основни центъра в
синия отбор не са се отказали от амбициите си. Новият за СДС
термин "изолационисти", изглежда, идва да замести досегашното
"костовисти", защото става все по-ясно, че отдавна не НИС, а
парламентарната група, на която Надежда Михайлова също е
председател, ще подкрепя Иван Костов и ще брани статуквото, което
изборите, аха, щяха да разрушат. Но ако запитате същите тия
"изолационисти" кой има интерес от капсулирането на СДС, те надали
ще си признаят онова, което и слепите виждат: Интерес има, първо,
БСП, второ, БСП и, трето също БСП. Защото повечето от тях
изповядват безумната теория, че сега е по-добре социалистите да
вземат властта и да се провалят, а "после иде нашият ред"...
Глупаво, наивно, но най-вече цинично, защото не друг, а драгият
избирател отдавна няма ресурс за още един провал. А ако все пак
такъв се случи, то след него на власт няма да дойде СДС, а нечия
твърда ръка, която ще озапти разбунтуваните тълпи, но и ще натика
цялата досегашна политическа класа в задния двор на историята, но
и другаде преди това.
Отварянето на СДС и търсенето на
следизборни коалиции е безспорно правилно, ала за да бъде тази
политика ефективна, са необходими две малки, но трудно осъществими
действия: Честно признание и поемане на политическа отговорност за
случаите на корупция. Закриване на насаждания отвън дебат за
междуличностните отношения. Както казват англосаксонците, ако
някой има какво да каже, да го каже сега. Ако ли не да замълчи
вовеки. Да, ама след второто му бламиране от парламентарната група
депутатът от "Агнешките главички" Никола Николов заяви, че е
поставено под въпрос единството на СДС. Ако има предвид спора
между НИС и парламентарната група, е прав. Но ако има предвид себе
си, нещата са страшни.
|
