Правото на вот е едно от
най-големите достойнства на демокрацията. Свободното волеизлияние
на личността намира своя законов израз в деня на изборите. Който
гласува, защитава статута си на гражданин. Който отива за гъби или
остава пред телевизора, дори без да съзнава, се превръща в
поданик. Отказът от собствена позиция не е толкова проява на
слабост или безразличие, колкото начало на личностна деградация.
Защото е форма на отказ от мислене, отказ от усилието да промениш
живота си в една или друга посока. Аргументът, че партиите са
отвратили обществото и затова гласувалите били малко, може да
звучи ефектно, но е както неверен, така и популистки. Партиите са
атрибут на демократичните политически системи и когато са
автентични, защитават интересите и изразяват позициите на големи
обществени групи. Ако тръгнем от общото към частното, автентичните
партии са и средство за постигане на въжделенията на конкретната
личност. Затова всички приказки и писания, че партиите са вредни
или безполезни, ако не са демагогия, то преследват съвсем
конкретни нечистоплътни цели. В този смисъл освен всичко друго,
изборите са своеобразен тест за развитието на гражданското
общество в конкретната държава или населено място. На
възражението, че в развитите страни процентът на гласуващите също
е нисък, може да отговори историята - когато те са изграждали
своята демокрация, гласуването е било масово.
Ние сме страна в преход или,
по-точно казано, страна, в която се извършва гигантска
трансформация на политическата, икономическата и обществената
система. От този факт следва, че ако искаме да изградим държавата
си така, че тя да бъде добро място за живеене, не трябва да
оставяме друг да решава вместо нас. Парламентарните избори са
израз на представителната демокрация. Изпращаме в парламента хора,
които ни представляват. Те от своя страна излъчват правителство,
което, опосредствано от парламента, прокарва политика,
съответстваща на интересите на мнозинството. Опозицията е
необходимият коректив и защитава интересите на малцинството. При
местните избори връзката между управляващи и управлявани е много
по-пряка. Допирните точки между тях са всекидневни. Общността, или
сблъсъкът на интереси - също. Затова и в най-развитите страни
участието в общинските избори е по-масово, отколкото в
парламентарните. Затова спокойно може да се твърди, че България ще
стане нормална държава, когато местните избори станат и за
българите по-важни от парламентарните. Изводът се налага от
самосебеси. |