|
|
В доклада си пред Националната
конференция на ДПС Ахмед Доган изнесе кратка политическа лекция,
съобразена с нивото на българската политическа система. Той
формулира 4 задължителни принципа, но пропусна да добави, че ако
те не са се превърнали още на млади години във верую на
конкретната личност, за никакъв политик в по-късна възраст не може
да става и дума. Във всичките си действия след 1989 Доган е
христоматиен пример за разминаване между думи и дела. Смея да
твърдя, че той се превърна в звезда не толкова заради собствените
си качества, колкото заради слабостите на опонентите си.
Урокът, който лидерът на ДПС изнесе,
е кратък. Политикът трябва:
1. Да се научи да печели приятели и
привърженици, а не врагове и противници.
2. Да се научи да съгласува и обединява, а не да разделя и
противопоставя.
3. Да се научи да решава реалните проблеми на хората, които
представлява, и на държавата, която управлява, а не да си създава
виртуални светове с измислени герои и драматизирани проблеми.
4. Да има таланта да вижда целостта на гората, а не само корените
на изгнилите дънери в нея.
Всичко това е вярно, но то не
съответства на действията на лектора. Много по-точно Доган би
могъл да бъде характеризиран с емблематичната за британската
политика фраза: "Англия няма вечни приятели, а има вечни
интереси."
Веднага след камуфлажния преврат
през ноември 1989 борецът за права и свободи намери най-искрена
и силна подкрепа в лицето на новосъздадения СДС. Беше логично
имаха еднакви виждания за близката история, но имаха и общи
интереси в бъдещето. Дали агентурното минало на повечето лидери на
ДПС изигра главната роля и те бяха притиснати, дали финансовите
апетити вече се бяха отворили, но Доган, очертал се още тогава
като едноличен лидер, предаде партньорите си в управлението.
Клетвите за забрана на БСП и за съд над виновниците за т. нар.
Възродителен процес бяха забравени. Марионетното правителство на
проф. Любен Беров започна да управлява формално с мандата на ДПС,
но реално с програмата на БСП. Резултатите от злощастния
експеримент са известни.
От същото време остана един
безпрецедентен пример на политическа демагогия, който беше
припомнен наскоро от журналистката Татяна Ваксберг. През 1993
отново на Национална конференция - в доклада си Доган каза едно, а
в предназначения за журналистите текст пишеше друго. Тогава той се
оправда с грешки при машинописа. Цитирам дословно и без коментар,
за да може всеки сам да си направи изводите. Прознесено от
трибуната: "Ако трябва да избираме между националния суверенитет и
правата на човека, ние ще изберем правата на човека заедно с
всичко, което произтича от това." В раздадения на журналистите
текст: "Ако трябва да избираме между националния суверенитет и
правата на човека, ние ще изберем и двете." Това поведение на
турския водач продължава до ден-днешен и завършилата в неделя
Национална конференция на ДПС е поредното доказателство на тезата
ми.
Конференцията преди и след нея
Царските депутати, които се опитаха
да формират самостоятелната парламентарна група НИЕ, направиха
най-големия подарък на Доган през последните години. По време на
управлението на СДС, министър председателят Костов за добро или за
лошо беше подрязъл крилата на Сокола и възможностите му да играе
по собствените си правила бяха ограничени. Това не се прощава,
когато става дума за гигантски икономически интереси. Нещо повече
след триумфалното си официално посещение в Турция Костов в
значителна степен затъмни ореола му на единствен защитник на
правата и свободите на турския етнос в страната. Това също не се
прощава.
Затова след помитащата изборна победа на царското
движение основен противник на коалиционния партньор Доган се оказа
не БСП, а СДС. Негативизмът в отношенията между НДСВ и СДС в
голяма степен се дължи на влянието, което лидерът на ДПС упражнява
върху Симеон Сакскобургготски, върху неговите министри и
политически съмишленици. Управляващият цар, макар и наречен
национален "политически капитал" по време на конференцията, за
първи път се почувства истински застрашен след разцеплението в
мнозинството, което го поддържаше непоклатим в парламента. Този
факт рязко вдигна цената и на Доган, и на ДПС. Само за един ден на
целокупна България стана ясно, че поне в обозримо бъдеще няма
политическа сила, която е в състояние да управлява без неговата
благословия. Това обяснява и присъствието на Надежда Михайлова и
Сергей Станишев на конференцията, както и недвусмислените им
послания към ръководството на ДПС и делегатите.
Като изключим политическата беседа,
в доклада си Доган заложи на прагматизма. Поощри премиера, смъмри
икономическия му екип и като добър даскал писа снизходителна
четворка на управлението, като не се дистанцира от отговорността.
За пореден път акцентира на инвестициите сякаш никога не беше
обещавал по милиард долара на година или внос на биволи и биволици
за нов поминък на гладните. Големият му ход беше вкарването на
повече от десет българи във висшето ръководство на партията и
намекът, че след три години ще се изтегли от политиката. Наистина
голям ход за наивници. Защото другата страна на медала показва
съвсем различна картина.
Какво се крие зад красивите фрази?
Крие се тревога, за да не употребя
по-силната дума страх. Има няколко неща, които не дават мирен сън
на Сокола и го карат да става все по-бдителен. Той ясно си дава
сметка, че след 12 години във властта под една или друга форма той
не направи нищо реално за подобряване на живота на българските
турци. Дава си също сметка, че с абсурдните си от икономическа
гледна точка условия за продажбата на "Булгартабак" не привлече, а
прогони стратегическите инвеститори, допринесе за блокирането на
сделката и причини огромни щети на държавата. Не може да е
убягнало от вниманието му негативното отношение на емигрантските
организации на българските турци в южната ни съседка, които не
крият отрицателното си отношение към политиката на ДПС за
прикриване на виновниците за Възродителния процес и
засекретяването на досиетата на агентите и сътрудниците на
комунистическата Държавна сигурност. Две неща от миналото, които
са изцяло взаимосвързани и могат да влияят на бъдещето.
Днес Доган
се чувства на върха на политическата си кариера и формално
погледнато е така. Но съзнанието, че управлението на Симеон бавно,
но сигурно върви към провал, съпоставено със собствените му
дългогодишни политически гюбеци, не може да не го тревожи. Сол в
раната слагат и бишите му съратници Гюнер Тахир и Осман Октай,
които, макар и на малки порции, разкриват тайни, които Доган не би
искал никога да стигнат до хорските уши. Особено до чувствителния
слух на собствените му избиратели. Горчи му и придобилата
обществена известност негова ненавист към скулптора Вежди Рашидов,
който се ползва с огромно уважение в средите на турската
интелигенция и на политическия елит в България и в Турция. С
типичната си безпардонност Рашидов директно го нарече предател.
"Той е предател консуматор", заяви Рашидов пред в. "Труд". "И е
абсолютен диктатор", допълва творецът. За него хората около Доган
"не са политици, а шайка политически интриганти, търговци на
политика". В такава обстановка на конференцията трябваше да се
случи нещо нестандартно, което да отклони погледите в друга
посока, нещо, което да предизвика сензация. И то беше намерено.
Скандалът "съд в Хага".
Не знам кой депесарски титан на
мисълта измисли тезата отговорността за Възродителния процес да се
търси в съда в Хага, но според очевидци запознатите с материята
хора първо са се спогледали с изненада, а после дълго са се смяли.
Факт е, че новината, предназначена явно за вътрешна употреба,
намери водещо място в медиите. Бяха необходими повече от 24 часа
зам. председателят на ДПС Лютфи Местан да влезе в ролята на
жертвения агнец и да опровергае казаното пред конференцията.
Истината била, че щяла да бъде сезирана българската прокуратура.
Нека сега пък някой да ми обясни
защо тогава ДПС мълча 12 години, след като почти непрекъснато беше
cред управляващите, и не е ли това мълчание също функция от
неясното минало на лидерите на партията? Нима Доган не беше близък
и с предишния главен прокурор, нима не е близък и с действащия?
Нима Доган не успя да вкара свои съпартийци на възлови места във
всички властови институции, които благодарение на държавническите
си и на политическите си позиции имат възможност да контактуват
пряко с представителите на третата власт и да я сезират по
всякакъв проблем, щом сметнат, че това е необходимо? Затова
въпросът, който очаква сериозен отговор, не е дали Доган ще сезира
прокуратурата за събитията от 70-те и 80-те години на миналия век.
Въпросът е, защо точно сега Доган хвърли дълго пазения си коз на
масата? Дали пък при разкриването на определени подробности от
миналото няма да бъдат изхвърлени зад борда на управлението и на
политиката конкретни хора, които се пречкат на Сокола при полета
му към бъдещето? Някои имена вече витаят в пространството.
Малка рекапитулация
Има две големи заслуги, които не
могат да бъдат отречени на Ахмед Доган. Първата е, че в едно
размирно за целия регион време, когато на запад от границите ни се
водиха четири войни и етническите конфликти продължават да тлеят,
ДПС не позволи в България да се стигне до каквито и да било
етнически конфликти. Нещо повече никой в България не си позволи
да заложи на етническата карта в политическите боричкания. Втората
е, че днес ДПС е единствената партия, която е готова да управлява.
И това беше отчетено на конференцията.
Във философски стил по повод
търсенето на отговорност за Възродителния процес пред журналисти
Доган сподели: "За да бъдем с чиста съвест, трябва да минем през
чистилището..."
От какъв ли ад идва Доган и от какво
се пречиства?
И защо точно сега?
Заб.
Текстът е отпечатан в "Кеш". |
