ОЩЕ

06-02-2003

Online от 1 юли 2002

 

Иван Ибришимов

6 февруари 2003, 13:004

Революция преди Европейската конституция

Ще успеят ли Ширак и Шрьодер да разсекат Гордиевия възел на европейското единение

 

 

Сигурен съм, че въпреки непрекъснатото говорене и писане на тема “Обединена Европа” през последните години, преобладаващата част от българските граждани изобщо не е наясно какво точно представлява Европейският съюз, още по-малко, как функционира. Затова революционното предложение, направено от френския президент Ширак и германския канцлер Шрьодер на срещата им в Париж, по повод 40-та годишнина от Елисейския договор, остана малко встрани от обществения интерес. Истината е, че ако идеите на двамата държавници се осъществят, вероятността за което е голяма, обединението на Европа ще претърпи качествена промяна, без прецедент от десетилетия насам. 

Корените на желанието за промяна 

            Вече година в Брюксел заседава европейският Конвент. Пред него има поставена една задача – да изработи Конституцията на Европейския съюз. Излишно е да пояснявам, колко отговорно е начинанието. Достатъчно е да се каже, че всички държави, членки на съюза, ще трябва да съобразят и подчинят своите конституции на основополагащия за цялото европейско пространство документ.

            Въпросната конституция трябва да отговори на дълга поредица от въпроси, които гражданите на стария континент си задават от години. Най-важният от тях, колкото и парадоксално да звучи, е “какво всъщност представлява ЕС”? Дали е съюз на национални държави, дали е федерация, близка до модела на САЩ, дали е Европа на регионите или просто някаква неясна форма на междудържавно обединение. Отговорът на такъв въпрос би трябвало да се търси във фундамента, във формата на управление, във взаимовръзките и взаимоподчинеността на отделните институции. За европейците и досега не е ясно, докъде стига единството и докъде противопоставянето между Европейската комисия и Евросъвета, и каква е ролята на европарламента, който де-юре е единственият общоевропейски орган, чиито членове се избират по демократичен път, чрез избори. Но дори и при изборите за европарламента, най-силно влияние оказва политическата конюнктура във всяка отделна страна.

До момента, като най-силна фигура в ЕС се водеше председателят на Комисията, която би трябвало да играе ролята на европейско правителство, но в действителност, по-голяма тежест винаги са имали решенията на Евросъвета, където заседават и взимат решения министрите, министър-председателите и държавните глави на страните членки. Естествено, че като представители на все още национални държави, те внимателно следят първо за защитата на националните си интереси, а след това на общоевропейските. Като прибавим към така изброените факти и ротационният принцип, според който председателството на Съюза се променя на всеки шест месеца, като се поема от различна държава, объркването става пълно. И въпреки явните недостатъци, при формулата “Европа на 15-те”, моделът действаше успешно и ползите бяха неизмеримо повече от вредите. При “Европа на 25-те” или 27-те, досегашната система, почти със стопроцентова сигурност ще зацикли, с непридвидими към днешна дата последствия. 

Назад към Елисейския дворец и към бъдещето 

            На 22 януари 1963 година в Париж, двама емблематични за втората половина на 20-ти век европейски политици, френският президент генерал Шарл Де Гол и германският канцлер Конрад Аденауер, подписват договор за приятелство между двете страни, с който се полага началото на новите отношения между народите на Франция и Германия, за които раните от войната са все още твърде болезнени. Подписаните преди това договори за въглищата и стоманата, Римските договори и т.н. са важни за икономиката и управлението, но в Париж се ражда едно ново доверие и приятелство, което е в основата на бъдещото европейско обединение. Тогава движещата сила е по-скоро Де Гол, защото Аденауер има известни опасения, че винаги вироглавата Франция, която има проблеми ту с англичаните, ту с американците, може да попречи на възраждащата се Германия в отношенията и със САЩ и НАТО. Де Гол разбира притесненията на партньора си и прави невероятен за французите жест, като при ответната си визита, няколко месеца по-късно, се обръща към германските младежи на немски с думите: “Вие сте деца на велик народ, който понякога, в хода на историята е допускал големи грешки, но също така народ, който е дал на света духовни, научни, художествени и философски ценности. Аденауер отвръща подобаващо, във Франция и на френски. Неговата оценка е интересна от диалектическа гледна точка. Като оценява достойнствата на договора, той изтъква, че в бъдеще “методите могат и да се променят, но най-важното е да не се губи доверието на приятелите”. Днес тези думи сигурно ви звучат малко патетично, но нека когато ги препрочитаме си спомним, че има моменти в историята, когато политическите послания трябва да стигнат по-бързо до сърцата на хората, за да се осъществят по-бързо и в живота.

            Затова не е случайно, че двадесет години по-късно, през 1983-та, в отговор на критиките и сравненията на Елисейския договор с букет от рози, които бързо прецъфтяват, тогавашният канцлер Хелмут Кол контрира метафорично : Да, разбира се, казва той, те цъфтят само определено време, но розите са най-трайното растение, което познаваме – имат тръни, трябва да се пипат внимателно, но издържат всяка зима. Точно така приятелството между Германия и Франция е като роза, която винаги разцъфва отново, която винаги изкарва нови пъпки и прекрасно издържа на зимните студове”. Във времето на Франсоа Митеран и Хелмут Кол двете страни се сдобиват с прозвището “Локомотиви на европейското обединение”. 

Още 20 години по-късно

На 22 януари канцлерът Шрьодер беше в Париж, по повод честването на 40 годишнината от подписването на договора между Де Гол и Аденауер. Срещите му с президента Ширак преминаха на очакваното равнище като съдържание, и в също така предопределената топла атмосфера. Инфорамационната бомба хвърлиха външните министри Доминик де Вилпен и Йошка Фишер, но за всички беше ясно, че зад обявената от тях идея стоят Ширак и Шрьодер. Когато става дума за двете най-големи европейски страни и за политици от такъв ранг, сензацията сякаш е презизвестена.

            По същество, Франция и Германия искат нито повече, нито по-малко, премахването на ротационния принцип на управление на ЕС и преминаването към двойно председателство. Казано по-просто, те искат запазването на поста председател на Европейската комисия, но изборът му да не става от Комисията, а от Европарламента, с което неговата тежест нараства значително, като едновременно нараства и тежестта на мнението на европейските гласоподаватели. Вторият висш пост, според Ширак и Шрьодер, трябва да бъде на президента на Съвета на Европа, който ще се избира /според предложението/ за петгодишен мандат и ще придаде автентичност и физиономия на общността. Предвиждат се и други промени, като въвеждането на поста външен министър на общността, който ще обедини правата и задълженията на няколко от досегашните комисари и т.н. Като доказателство за сериозността на намеренията си, Франция и Германия заговориха и за нов етап в собствената си интеграция, като започнаха с общи заседания на двете правителства и на двата парламента и показаха, че времето на локомотивите се измества от истински ракети –носители, каквито те имат амбициите да бъдат.

            Направените предложения внесоха смут преди всичко в работата на Конвента, защото бъдещата конституция изобщо не е била замисляна на такава основа, а до представянето на проекта в Солун през юни, почти не остава време. Това е по-малката беда. По-голямата е, че лансираният френско-германски проект, образно казано, завари националните правителства и парламенти по бели гащи.  

Реакциите 

            Твърде меко би било ако кажа, че те са нееднозначни и разнопосочни. Ако трябва да се обобщят първите мнения, които световните агенции разпространиха, големите, – англичани, италиянци и испанци изразяват подкрепа, а по-малките, датчани и холандци, както и представители на новите 10 страни-членки са против. Всеки има своите аргументи. Испанците смятат, че техният министър-председател Аснар има реални шансове да стане първия президент на ЕС. Англичаните и италиянците от своя страна намират за нелепо, при 25 и повече държави членки, и при икономическата си и политическа мощ, да поемат за 6 месеца председателството на съюза през интервал от 12 и повече години. “Малките” пък се опасяват, че ако предложението бъде прието, равенството, което съществуваше до сега, ще бъде грубо нарушено. Новоприетите говорят директно за дискриминация и се страхуват, че без възможността да поемат в обозримо бъдеще председателството, по-бавно и трудно ще се докажат като равноправни и равностойни членове на съюза.

Американците не бързат с оценките си, но противно на мисленето на много наши съграждани с по-особени убеждения смея да твърдя, че САЩ имат и политически и икономически интерес от обединена, силна и рационално функционираща на институционално равнище Европа. Във времето на глобализацията и борбата със световния тероризъм просперитетът на всяка държава, колкото и да е могъща, все повече ще зависи от просперитета на другите и особено на традиционните партньори и приятели.

            На този фон мълчанието на българското правителство изглежда не царствено, а меко казано странно. България, както и Румъния, получи индикативна дата за приемане в ЕС през 2007 година и трябва дори по вътрешнополитически съображения /предстоящите промени в конституцията/, да съобрази поведението си с новите реалности, да изрази позиция и да защити националните си интереси, без да влиза в противоречие с общоевропейските тенденции. Защото да прехвърляш преговорните глави е важно, но още по-важно е да имаш отговорна позиция по фундаменталните за Европа въпроси, които независимо от хода и края на преговорите, които водим, ще доведат до радикални промени във функционирането на държавата в лицето на нейните институции и обвързаността им с европейските. И за да не остане място за съмнение, относно важността на последните събития, ще посоча единствено, че решенията, които ще бъдат взети през следващите няколко месеца, в пряк и преносен смисъл се отнасят до джоба на всеки европеец. След по-малко от пет години и нашият позакърпен  джоб също ще разбере за какво е ставало дума днес. Дано политиците ни не  се окажат за пореден път изненадани.

home    top


© 2002 Още Инфо