|
|
Доказаната от хилядолетния човешки опит истина, че колективната
отговорност води до лична безотговорнос”, е само едно от
възможните предположения за действителните цели, прикрити зад
официалните мотиви на управляващите да променят бързо и радикално
Закона за приватизацията. Предприетият от царистите ход е
елементарен само на пръв поглед и затова би било погрешно да го
разглеждаме еднозначно. Именно комбинацията между добрите, на пръв
поглед, намерения и създаването на безконтролни условия за
корупция, при това на най-високото държавно равнище, буди
основателни подозрения.
Малко фактология
Формулата е следната: Агенцията за приватизация със своите
експерти, прави оценка и класира кандидатите за купувачи. Винаги
ще има победител. Решението се предоставя на правителството.
Кабинетът, като по-умен от експертите на Агенцията, ще трябва да
определи истинския фаворит. Оттук започва интересното –
печелившият би трябвало да бъде одобрен или подменен, от Народното
събрание. Ако парламентът не подкрепи избранника на агенцията и
правителството за купувач, сделката трябва да бъде развалена и ще
се наложи процедурата да започне отново. С решение на Народното
събрание.
Шоу, госпожи и господа, шоу!
Защото можете ли да си представите, как парламентът на Негово
величество няма да одобри решението на правителството на Негово
величество. И как правителството на Негово величество няма да
възприме решението на агенцията на Негово величество. Ще го
възприме, естествено. Ръцете ще бъдат измити бързо, по възходяща
линия. А опозицията най-много да напусне пленарната зала. Защото
ще има дебати, ще има извънредни включвания на радиото и
телевизията, ще има остри реплики пред камерите и микрофоните,
дискретни кафета из кулуарите и тихи мобилни разговори от
акустично защитените тоалетни.
В крайна сметка, всичко, което мнозинството си е наумило, ще стане
факт. Защото царистите са взели “мерки”. И само човек-лаик, който
не прави връзка между гнусната ченгесарска инсинуация “Гном”,
между мъчителното опазване на ДС-ръководството на ДПС, между
сатанизирането на Костов, между елиминирането на президента
Стоянов и ескалиращото завземане на властта от ДПС и БСП, може да
приеме, че живеем в нормална държава.
Невинни и виновни
Презумцията на целия замисъл е, че “новото време” няма и няма да
има алтернатива. То прави всичко “В името на народа, без да
изпуска нито за миг “вимето на народа”. Какво тук означава някаква
си конституция, когато можеш да си позволиш, противно на законите,
да отказваш достъп до информация на журналисти, пък и да ги
осъдиш, когато ти пречат. Какво означава да пренебрегнеш, меко
казано, независимата съдебна власт, била добра или лоша, и да
направиш най-голямата спекулация от времето на Макиавели насам,
като заявиш, че премахването та възможността за съдебен арбитраж
ще привлече, а няма да отблъсне потенциалните външни инвеститори.
Измамата е колосална, но тя има своята предистория и
своята, ако щете, истина. Защото приватизацията в действителност
се превърна в мръсна дума в България. Злополучните РМД-та бяха
замислени и заченати по времето на Виденов, но незнайно защо
процъфтяха при управлението на СДС. Защото равни по възможности
хора не получиха равни възможности да се осъществят, като априорно
изключвам от това число мръсниците, донасяли и служили на
службите.
Точно това използват царистите.
Те казват, че с поправките в Закона за приватизация
защитават националната сигурност. В известна степен са прави –
елиминират, примерно, руската мафия
(дай
Боже)
и вкарват сериозни инвеститори. Нека да е така. Но веднага
възниква въпросът за цената. А цената, уважаеми госпожи и господа,
е българската държавност.
Голямата спекула
Спекулата е, че с радикалното елиминиране на българския съд от
определени сделки, се привличат, а не се отблъскват големите
външни инвеститори. Че съдебната ни система, добра или лоша, е
враг на българската демокрация и едва ли не на евроатлантическия
ни избор. Спекулата се крие и в твърдението, че парламентът,
най-политизираната институция във всяка държава, е по-независим от
третата власт. Това просто е лъжа. Депутатите наистина са зависими
от своите избиратели, но… до избирането им. Поне у нас е така.
След това те са зависими единствено от собствените си, и/или
корпоративните си интереси. Така твърдението, че те, като крайна
инстанция, ще вземат най-справедливото решение, се превръща в
илюзия. Решението е и ще бъде винаги на мнозинството, а то
(опитът
го доказва)
в 90 процента от случаите е единно по отношение на целите, за
които е избрано.
Деликатната игра
С поправките в Закона за приватизация пред обществото
НДСВ постига поне две цели. На първо място се разграничава от
предишното управление, като издига еманацията на суверена
(парламентът
като олицетворение на народната воля)
до върховен съдник при разпродаването на държавната собственост.
На второ място, запазва старите законови положения, които не
позволяват да бъде застрашена националната сигурност, но като
прокарва особено лукавия текст, че информацията на специалните
служби вече няма да лежи само на бюрата на “тримата големи”
(президент,
премиер, шеф на парламента),
а ще помага при решаването на най-важните приватизационни сделки.
Идеите изглеждат добри като замисъл, но осъществяването им е не
дотам законно. Защо?
Защото царистите отново грубо нарушават конституцията,
като игнорират независимата съдебна власт. Защото традиционно се
опитват да прикрият персоналната отговорност, зад колективната
безотговорност. Защото досегашните гафове на икономическия екип
(примерно)
биха били забравени. Защото заради фаталния за НДСВ риск от
конфликт с ДПС за съдбата на Булгартабак, с оглед на предстоящите
избори, се пренебрегват националните интереси.
(Ако
Булгартабак беше разпродаден на части, държавата щеше да има много
по-голяма изгода.)
Защото, повтарям, да набедиш независимата съдебна власт, колкото и
болна да е тя в момента, за единствен виновник, е цинично. Поне не
по-малко цинично от опита на фирми, макар и индиректно семейно
обвързани с управляващите, да печелят без право на обжалване,
приватизационни конкурси в България.
Върховенството на закона
Паниката и неадекватните ходове при царистите дойдоха, когато
различните нива на съдебната власт се произнесоха негативно за
някои техни решения. Това се беше случвало при повечето предишни
управления. Всички те, макар и потърпевши, се подчиниха на
правилата, които сами бяха гласували. Може би фактът, че членовете
на НДСВ са своеобразни “прелетни птици” в политическия живот на
страната, е една от причините, да гледат на конституцията и на
законите като на екстравагантна прищявка на народа, когото
временно управляват. Безспорно, от тяхна гледна точка приказките
за максимална прозрачност на приватизацията изглеждат плътни, а
атаката им срещу кривата ни правна система са правомерни. Така
погледнати, действията им са почти невинни. Те забравят само едно:
Конституционният съд няма практиката да се занимава с дела на
прегрешили девственици. |
