|
|
На 26
март 2002 г. беше подписан договор между българското министерство
на отбраната и руската самолетостроителна компания
(РСК)
МиГ, за ремонт, възстановяване и адаптиране към натовските
стандарти на българските бойни самолети МиГ-29.
От тях, както е известно, сега летят само два. Деветнайсет са в
хангарите. За изтеклата година руската страна не е изпълнила
реално нищо от записаното в споразумението.
Ако трябва да се върнем към предисторията, първо трябва
да припомним, че основен конкурент на РСК “МиГ” беше германският
концерн ЕАДС. Споровете около конкурса, традиционно за нас, не
минаха без политическа окраска. Проруски настроените кръгове в МО,
които в крайна сметка надделяха, извадиха като основни аргументи
първо, цената, която руснаците предложиха и второ, фактът, че
никой не може да извърши по-добре необходимите промени по
самолетите, от тези, които са ги произвели. Логиката изглежда
железна и по нея на пръв поглед не може да се спори.
Контрааргументите обаче се оказаха също железни. РСК
“МиГ” наистина може да извърши ремонта, но не и адаптацията по
натовските стандарти. За целта трябваше да се търси подизпълнител
от страна, член на Алианса, и такъв беше намерен в лицето на
френско-германската фирма “Талес”. Това усложняваше процеса, но не
влияеше на финансовите параметри на сделката. От своя страна ЕАДС
поиска с около една трета по-висока цена от руснаците, но поемаше
пълната отговорност и за ремонта, и за адаптацията. Важно е също
да се подчертае, че немската фирма имаше изключително ценен опит
от ремонта и преоборудването по натовски стандарти на ескадрилите
МиГ 29 на бившата ГДР, които и сега са на въоръжение в Бундесвера.
Когато аргументите в полза на едната или другата оферта
бяха “на кантар”, руснаците направиха елегантен жест и предложиха
45 процента от ремонтните дейности да се извършат в завод на
“Терем” – Пловдив, което гарантираше работни места и заплати на
повече от хиляда души. Така РСК “МиГ” взе превес и спечели, а
както сега се вижда, не само ЕАДС, но и България загуби.
С риск отново да бъда нарочен за русофоб, ще припомня,
че търговията със съвременна Русия си е живо приключение.
Икономическият климат в могъщата някога държава СССР е меко казано
несигурен. Президентът Путин, който поне засега се радва на
огромна обществена популярност, сам не може да определи
категорично отношението си към руските олигарси, които диктуват и
икономическите, и политическите процеси в необятната страна.
Западните политици и наблюдатели също не са сигурни в оценкитге
си, доколко Путин контролира олигарсите и доколко те него. Така
или иначе, това е достатъчно сериозна причина всяка сделка с
Москва да се гледа под лупа и да се изпипва в детайли.
Спомням си добре, как в началото на миналата година
руската пета колона в България ни проглуши ушите, че с въпросната
сделка ние възстановяваме залинялите
(по
вина на Костов, естествено),
търговски връзки между двете традиционно приятелски държави. Че
така “изгубените” източни пазари отново ще се отворят за български
стоки и т.н. Тези интересни хора продължават да ходят с банани в
ушите и да се правят, че не разбират поне две кристално ясни неща.
Първо, че великият и нерушим Съветски съюз се разпадна и надали
някога отново ще се възстанови. Пък и едва ли някой умира от
желание да го направи. Второ, че когато една могъща единствено с
ядрената си мощ държава се разпада на съставните си части, няма
нищо по-логично от разпадането на пазара, който тя е предлагала и
представлявала. В Русия днес се строи капитализъм, много по-див и
по-мафиотски от този, който преименуваните български ченгета и
комунисти строят у нас. И тъй като учениците рядко изпреварват
учителите си, логично е руските мафиоти да водят с едни гърди.
Преди десетина дни военният министър Свинаров внезапно
установи, че свършеното до момента от РСК “МиГ” е равно на нула. И
което е още по-лошо – перспективата е до тази нула да се залепи
още една. В желанието си да позамаже положението, господинът се
изрепчи, че ще накаже руснаците с 600 000 долара под формата на
неустойка. И таман да му се възхитим и да му кажем браво, се
оказа, че в случая, по договор, руснаците са прави, което е много,
ама много лошо.
Русия отдавна не гледа с добро око на България заради
предстоящото ни членство в НАТО и е естествено, че търси всяка
възможност да ни го покаже и да ни понакаже. Затова е престъпно
глупаво сами да и даваме поводи да го прави. За какво конкретно
става дума. Аргументът, с който руската оферта надделя над
германската, беше подизпълнителната функция на “Терем” - Пловдив.
Случайно или не, оказа се, че въпросният български завод няма
лиценз за ремонта на МиГ-овете. Сега министър Свинаров бодро
докладва, че такъв лиценз ще ни бъде предоставен от руската
страна, защото така било записано в договора. Но той пропуска
най-важното – в договора и в документите към него никъде не е
записана цената на въпросния лиценз.
Сега
руснаците, типично по руски ни казват, че той ще струва между 1 и
20 милиона долара. Разликата е необятна като загадъчната славянска
душа. Свинаров им отговаря, че може да даде до 800 хиляди долара и
нито цент повече. И което е най-интересното, той признава, че “Ние
никога не сме казвали, че лицензът ще бъде предоставен безплатно,
напротив, аз мисля, че той трябва да бъде платен, и то от
министерството на отбраната”. Като че ли парите на министерството
не са от нашите данъци, т.е. от нашия джоб, а са си лично негови,
на военния министър, но това отново е друга тема.
От произтичащото възникват няколко групи въпроси. Да
приемем, че двете страни по договора проявят разум и нещата се
задвижат. Въпреки това, към 2004 година България ще е фатално
изостанала с изпълнението на критериите, които биха позволили на
парламентите на натовскиттпе държави да ратифицират безпроблемно,
а не с мъчителни уговорки, договора ни за членство. От друга
страна, де факто, България рискува да остане без бойна авиация,
което е абсолютно неприемливо не само с оглед на членството ни в
пакта, но и със собствената ни безопасност. Кой ще понесе тогава
отговорността за нарушената национална сигурност? А ако руснаците
се заинатят, и предложат сума, която България наистина няма
възможност да плати? Хубаво, ще развалим договора и ще подпишем
нов
–
с някой друг. Но този път априорно ще подпишем от позицията на
губещия, защото нямаме избор и защото ще трябва да приемем
условията, които ни се налагат. Това са страшно много пари. Кой ще
понесе отговорността за тях?
В крайна сметка, добрата сделка означава, че и двете
страни трябва да са доволни. При лошата сделка единият печели –
другият губи. В сегашната ситуация, както и да гледа човек,
сделката е много лоша. Руснаците ще спечелят, ние ще загубим. Но
този път не е виновна Русия. Вината си е изцяло на българската
страна. Виновни са хората, подготвили и подписали договора. Не се
наемам да гадая какви са били мотивите им, да не изчистят въпроса
с цената на лиценза, но не е нужно да си Соломон
(не
Паси),
за да се досетиш, че или става дума за много стабилно лично
облагодетелстване, или за чиста проба политическа провокация, за
пореден опит да се омаскарим сами преди приемането ни в НАТО. Нито
едното, нито другото би могло да изненада обръгналите ни от
политическа шарлатания души.
В крайна сметка, явно ще бъдем свидетели на поредната
гавра от страна на новоморалните министри на Сакскобурга. И на
дискретно ново почесване от страна на прокуратурата, чието основно
задължение е да чете и препрочита делото “Сапио”, белким се
ограмоти.
...........................
Текстът е отпечатан в “Про&Анти” |
