|
Истерията, обхванала
държавата в края на 2002 година, започна да придобива епидемични
измерения. След искания на оставки, афери с подслушване на
политици, показни убийства и взривове, разчистването на сметки
устремно навлиза в жанра на гротеската.
Онзи ден
топ-следователят Румен Киров от Националната следствена служба
каза, че Иван Костов не може да бъде разследван повече по аферата
“Сапио”, защото 10 годишната давност била изтекла на 24 март
миналата година.
Също в сряда, зам.
главният прокурор Христо Манчев обаче заяви, че от някаква
анонимна /и анонимно засекретена/ група граждани, поискали
възобновяване на съдебното преследване на Иван Костов, били
посочени “елементи на нови обстоятелства, които трябва да се
проверят”, каквото и да означава това, когато срокът на давност е
изтекъл.
Вчера, след като
много медии обявиха, че главният герой в “Сапио”, ексвеликият
депутат Ясен Златков от 1993 година бил в неизвестност, той се
появи от нищото в …студиото на Би Ти Ви и “Свободна Европа”, в
най-добро разположение на духа и обстоятелствено отговори на
въпросите на водещия.
На този абсурден фон
претенциите за лишаване от имунитет на депутата Никола Николов
меко казано олекват, защото ваденето на прашасали следствени
документи и дела започна да прилича на бой със снежни топки, в
някои от които политици и магистрати като автентични гамени слагат
камъни.
Всичко това би било
доволно смешно и занимателно за обществото, ако нормалните българи
не трябваше всеки ден да се сблъскват с ненормалните за едно
развито общество проблеми като бедността, безработицата и
ескалиращата престъпност. Затова мълчанието на първите държавни
мъже и на институциите, които са не само призвани, но и задължени
да управляват държавата в полза на народа, отеква като висша форма
на цинизъм в ушите на хората.
За тях името на
иначе симпатичната комедия, което използвам в заглавието, добива
дълбок, емоционално обоснован български привкус. “Боговете” със
сигурност са полудели.
Заб. : Текстът е публикуван във в. ”Кеш” |
