ОЩЕ

17-11-2002

17  ноември 2002, 15:40

Продават не редуктори, а България

За опашката на крушката

а 5 януари 1998 година в. “Ню Йорк Таймс” публикува обширна статия с интригуващото заглавие “Деликатен аспект на разширението на НАТО: Шпионските агенции”. Още в началото авторката Джейн Перлез пише: “Основен въпрос пред администрацията на Клинтън, която настояваше за разширяването на НАТО, бе дали може да се разчита на специалните служби в Полша, Чехия и Унгария, служили на Москва допреди 8 години, да пазят тайна.” По онова време и България, макар и със закъснение, беше обявила официално своята кандидатура за членство, но в интерес на истината, за страните от Пакта българските амбиции изглеждаха по-скоро екзотични, отколкото реални.

ега, в края на 2002, седмица преди срещата в Прага, България е в положението на трите централноевропейски страни от 1998. Логично е, проблемите, с които се сблъскаха те тогава, проблеми, които не работеха в тяхна полза, да бъдат днес актуални за нас.

т няколко дни България живее под знака на

аферата "Терем"

която е в състояние да провали петгодишните усилия на милиони българи страната ни да влезе в “клуба” на евроатлантиците, да направи най-важната си крачка към Европейския съюз и не незабавно, но реално и несимволично да приближи стандарта на живот на своите граждани към този, на развитите страни. Фактите вече са известни и затова ще маркирам само по-важните от тях.

а 21 октомври резиндатурата на ЦРУ в Дамаск съобщава във Вашингтон, че през Сирия ще премине партида българска специална продукция, предназначена вероятно за Ирак. Част от партидата е пропусната.

ве седмици по-късно от американското разузнаване информират за случая българските специални служби, които поемат щафетата.

а 11 ноември, неделя, в българските медии се прокрадват първите информации. Тогава все още е неизвестно, че в почивния ден в Белия дом шефът на ЦРУ Джордж Тенет е информирал президнта Буш, че България изнася за Ирак военна техника, категорично забранена от действащото спрямо Багдат ембарго. На 12 ноември скандалът гръмва с пълна сила. Следват уволнения и арести на част от преките участници в сделката.

Кой кой е?

поред българското военно министерство, “Терем” ЕАД няма право да търгува пряко със специална продукция. Този факт обяснява донякъде защо сделките на дружеството минават през посредници.

сновен посредник е фирмата “Полдис” ООД, собственост на трима бивши офицери – Петър Синапов, Стоян Найденов и Данчо Динев. Още на 18 юни 2002 година “Полдис” се опитва да осъществи ембаргов износ на 250 редуктора за БТР-и от “Терем”, но българското военно контраразузнаване я предотвратява. Затова сега, при вторият опит, представителят на “Полдис” Михаил Георгиев регистрира във Вашингтон фирмата “Родеос инвестмън”, която е по-скоро фантом, за заблуда на специалните служби, отколкото реално съществуващ търговски посредник. Въпреки, че и “Родеос” няма лиценз за търговия със специална продукция, с пълното съзнание за този факт, на 10 октомври  директорът на дружество “Терем” Пламен Петров подписва договор с “Родеос”, представляван от Михаил Георгиев. На практика сделката трябва да бъде осъществена от “Полдис”.  

очно тук възниква първият от серията тежки въпроси, които чакат адекватен отговор от управляващите: Защо след като през юни военното контраразузнаване разобличава “Полдис” за незаконната сделка, лицензът на фирмата за търговия със специална продукция не е отнет? Още повече, че и тогава в борда на “Терем” фигурира заместник министърът на отбраната Мехмед Джафер!

атова и признанието на ръководството на “Терем”, че са били наясно със същността и незаконността на втората, “хваната” от американците сделка, е по-скоро принудително, отколкото въпрос на принципи и чест.

т тук нататък нещата навлизат

в сферата на политиката

хмед Доган брани съпартиеца си Джафер със зъби и нокти – Джафер не бил запознат със случая. И идва вторият въпрос: Какво тогава търси заместник министърът Мехмед Джафер в борда на “Терем”, за какво му се плаща, след като под носа му се сключва сделка, която може да провали българската кандидатура за НАТО? Чии интереси защитава той и не е ли само привидно неговото незнание?

озициите на останалите пряко ангажирани политици са доста различни. Ако Паси, Свинаров и Станимир Илчев са искрени в тревогата и рационални в действията си за по-безболезнено излизане от скандала, то министър-председателят Кобургготски, заместникът му Василев и Доган изглеждат не особено разтревожени. Отказът на парламентарното мнозинство да приеме изслушване на Симеон и на Василев на закрито заседание в пленарната зала навява твърде нерадостни мисли за истинската мисия на повечето царски депутати.

резидентът Първанов подкрепи “решителните действия на правителството”, което само по себе си е добре, особено след меко казано непочтените номера, които същото това правителство вече три пъти му погажда. Но Първанов не може да не си дава сметка, че с награждаването на съмнителния оръжеен търговец Манджуков с най-високото българско отличие преди месеци, той награди и поощри десетки други нему подобни. Общото между тях е, че в по-голямата си част са офицери от бившите тоталитарни служби на МНО и МВР – повечето съветски възпитаници, за които не Ирак и Садам, а Съединените щати и НАТО, са символ на злото. Така също остана неясно какво е договарял в Сирия, която  макар и непряк, е участник в аферата, лидерът на социалистите Станишев и има ли договореното в Дамаск връзка със скандала?

апочнах със статията в “Ню Йорк Таймс”, защото след залавявнето на руските шпиони Яни Янев и Лиляна Гешева, след закриването на Комисията “Андреев”, след забраната за достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност и мъчителното раждане на все още мътната комисия за защита на класифицираната информация, дори и при благоприятно решение в Прага, България не е застрахована от нови скандали.

 за да не звуча прекалено песимистично, ще завърша с две  добри новини. Първата е, че сътрудничеството между специалните служби на САЩ и България вече дава плодове, което идва да покаже, че те са стигнали до качествено ново равнище. Втората пролича от съобщението на “Ройтерс” за скандала. Авторитетната агенция акцентира върху факта, че българските и американските специални служби са ликвидирали незаконен канал за износ на оръжие към Ирак, а не че България изнася оръжие за ембаргова страна. И тук разликата е качествена.

лед всичко, което се случи, ни остава единствено да се надяваме, че след седмица доброто, постигнато от България през последните пет години, ще надделее над стореното от шепа алчни, щампирани със сърпа и чука наши сънародници.

.................

Текстът е публикуван във в. "Кеш"