ОЩЕ

25-10-2002

25  октомври 2002, 12:30

Революция след Прага? Глупости!

редположенията на Стефан Софиянски за “революция” след срещата в Прага, подготвяна от управляващата опозиция БСП и реалната опозиция СДС, не са нито проява на излишна нервност, нито предупреждение към управляващите. Много по-вероятно е известният с аналитичното си мислене лидер на Свободните демократи да прави внимателно обмислен политически маркетинг. Той пусна въдичката и с интерес наблюдава реакциите, които не закъсняха. Защото независимо от решенията на форума през ноември, политическата ситуация в България рязко ще се промени и всеки уважаващ себе си политик трябва да е подготвен за действия в нестандартна ситуация.

При успех, НДСВ, заслужено или не, ще се опита да обере лаврите и при всички случаи ще получи глътка спокойствие. Това ще позволи на премиерстващият цар да подготви по-внимателно необходимите промени в кабинета и да ги извърши в подходящия за него момент. При неуспех, заплахата за властта ще консолидира управляващите, но може би единствената промяна в правителството ще бъде в състава на външнополитическия екип. ДПС, разбирай Доган, неминуемо ще засили позиците си.

При успех и БСП ще се помъчи да се закачи за “победителите” – за какво иначе стои разкрачена толкова време, ако поне ръководството й не изпита наслада. При неуспех, зад прискърбната социнтерновска маска, ще блика радостта на овдовяла хетера.

При успех ОДС искрено ще се радва, но и малко ще съжалява, че други, при това незаслужено, се кичат със слава. Ще бъде добре, ако в такъв случай сините лидери проявят необходимия аристократизъм. При неуспех полето за действие е стеснено – СДС вече декларира, че ще поиска (този път с пълно основание) вот на недоверие. По-важно обаче ще бъде ОДС да убедят обществото, че в действителност са единствените, които могат да изведат България до пълноправно членство и в НАТО, и в ЕС.

а този фон не само Софиянски, но и другите лидери на партии вдясно ще търсят своите нови пътеки с пълната яснота, че никоя от парламентарно представените политическите сили не мисли за революция.

а революция, дори преди Прага, обаче мислят проруски настроените ченгета, които чрез столичен всекидневник си спретнаха поредното активно мероприятие, този път под формата на “референдум” за НАТО. От гледна точка на вестникарите, всяка изразена позиция, различна от официалнатае, вдига тиража и следователно, оповестяването й е оправдано. Но човек трябва да си е забравил главата в годината 1989, за да не предположи, какви резултати са очаквали инициаторите.

Естествено, че преобладаващата част от читателите на “Труд” са от левицата и мнението им отдавна е диагностицирано.

Естествено, че пред перспективата “НАТО” червените избиратели се превръщат в железен юмрук, а точно те са масовите участници в акцията.

Естествено, че този юмрук е насочван от онези, действащи извън или по ръба на закона кръгове, чиято царска пролет ще прескочи лятото, в момента, в който след още две години България стане част от Северноатлантическия договор. Защото тогава законите ще бъдат хем различни, хем ще трябва да се спазват. И никакви побългарени “Пулицъри” не биха могли да купуват журналисти.

Естествено, че десните и интелигентните читатели не се връзват и не участват в такива ченгесарски циркаджилъци. Защото очакват предизвестените резултати. И защото (единственото оправдание за журналистите от “Труд”), управляващите така и не обясниха на хората какво аджеба е да членуваш в Пакта и каква ще бъде ползата за България и българите. А където няма информация, има добре платена агитация - с обратен знак.

о за да не бъде “изенанадано”, обществото трябва да знае и още нещо. До превърналата се в сакрална за нас среща в Прага, наистина можем да очакваме всякакви сюрпризи. Включително революционни.

вторите им също са предизвестени. Като резултатите на “Труд”.

Б. а.: Текстът е предложен за публикация и във в. “Про&Анти”