|
|
Откакто двигателят с вътрешно горене се наложи като практически
монополен източник на енергия за автомобила (т.
е.
още в края на ХІХ и началото на ХХ век), опитите да се намери
достоен негов заместник не секват нито за ден. Уви, по едни или
други причини всички алтернативни източници, предложени и изпитани
до днес, не успяват да се наложат. Безспорно, успехи има, но
позициите на монополиста така и си остават “железни”. И едва в
наши дни започна да се очертава наистина сериозна алтернатива в
лицето на горивните елементи и водорода.
Водородът е най-лекият химичен елемент и затова заема първото
място в Периодичната система. Освен това той е и
най-разпространеното вещество, поне в обозримата вселена, така че
използването му като гориво на бъдещето е особено съблазнително.
При това при изгарянето му (в кислородна среда) или при
съединяването му с кислорода по друг начин (например в модните
горивни елементи за добиване на електричество) единственият
отпадъчен продукт е водата. Казано с други думи, неговият “жизнен
цикъл” се повтаря отново и отново с едни и същи атоми и молекули.
Едва
ли е случайно, че неотдавна самият президент на САЩ се спря
обстойно на водорода в една своя реч. В
National
Building
Museum
той каза: “Водородните горивни елементи са най-обещаващата и
новаторска техника на нашата ера. И ако ние сме заинтересовани за
опазването на околната среда и благоденствието на американския
народ, ако на нас вече са ни омръзнали всички тези устройства,
създаващи само шум и сметки за плащане, дайте да развиваме и
усъвършенстваме горивните елементи като източник на чиста
енергия.”
При
това президентът добре разбира, че за получаването на водород е
необходима енергия, много енергия. Природният газ и нефтът
очевидно не са подходящи за целта –въглеродът е един от основните
виновници за глобалното затопляне на климата (по-точно – не
чистият въглерод, а въглеродните окис и двуокис, получаващи се при
изгарянето му). Освен това Америка е заинтересована от
осигуряването на нови източници на енергия, които да я направят
независима от импорта на нефтопродукти. И изходът се търси отново
във… водорода, но вече и като участник в термоядрения синтез. В
същата реч Буш говори и за това: “САЩ трябва да си сътрудничат с
Великобритания и другите европейски страни, а също с Канада,
Япония, Русия и Китай в строителството на опитни термоядрени
реактори, в организирането на най-големите и най-значими
експерименти по термоядрения синтез в историята. Възнамерявам да
убедя Конгреса в необходимостта да се финансират тези разработки.
Става дума за проект от колосално значение, в който всички ние
предстои да участваме.”
А в
това време в Калифорния, в университетите “Ървайн” и Дейвис”,
продължава опитната експлоатация на първите два автомобила на
Toyota
с горивни
елементи на водородно гориво. Готовият за серийно производство
FCHV
е създаден върху платформата на 5-местния
SUV
Highlander.
Сгъстеният
водород се пази в бутилки под налягане 350 бара. Пакетният горивен
елемент използва този водород и кислород от въздуха и развива до
90 кВт електрическа мощност. Получената електроенергия захранва
80-киловатов тягов електромотор с въртящ момент 263 Нм (той е
достатъчен, за да осигури на хибрида максимална скорост 155 км/ч)
и зарежда никел-металхибридна акумулаторна батерия.
Калифорнийските власти вече сертифицираха
FCHV
като превозно средство с нулева емисия на вредни вещества в
атмосферата.
Колкото и да е сложен и труден пътят оттук до монтажния конвейер,
той може и трябва да бъде извървян. Последното раздвижване на
“водородния фронт” ни кара да бъдем оптимисти за това. |
