Истинският проблем на тази предизборна кампания е в отговора на въпроса

каква България искаме

и сме в състояние да изградим през следващите години. Това е истинското поле на политическо разграничаване и консолидация. Ако този проблем отново бъде подменен, ще бъде пропиляна още една възможност за откъсването на България от орбитата, в която разхищението води до бедност и корупция, а провинциализмът и комплексът за малоценност разширяват влиянието на политическия популизъм.

В съвременното европейско политическо пространство се очертава нова разграничителна линия.

В дебатите за европейската конституция все по-отчетливо се противопоставят идеите за една социална и солидарна Европа срещу Европа на конкуренцията и свободната инициатива.

Острото противопоставяне между тези два модела на европейско развитие увеличава шансовете на

политическия популизъм, който се опитва да се позиционира като “център”,

отправящ взаимно отричащи се послания към колебаещите се леви и десни избиратели. Но общата основа на съвременния популизъм в Европа е скритата съпротива срещу въвеждането на ясни и рационални правила. Най-сериозният риск, свързан с този популизъм, се отнася до подмяната на основния принцип на демокрацията - равенството на всички граждани пред закона.

В българското политическо пространство подобен дебат няма. Може би защото на власт е коалиция от партии, които се вписват почти напълно в профила на съвременния политически популизъм. Българските политици предпочитат да идеализират обобщения образ на Европа. Докато на всеки въпрос, свързан с капацитета на страната ни за ефективна европейска интеграция, се отговаря с общи приказки за размера на финансовите средства, които ще получим в присъединителния период, ще се увеличават рисковете от взривообразно нарастване на евроскептицизма. Колкото повече илюзии създават управляващите партии, толкова по-дълбока може да се окаже съпротивата срещу реалността на европейската интеграция. А това е реален риск пред изграждането и отстояването на автентичен български дневен ред.

Страната ни днес не е готова за ефективно членство в Европейския съюз. Този факт не може и не трябва да бъде подценяван или омаловажаван. Това е истинската основа на политическия избор, който ни предстои да направим. В момента няма нищо по-опасно от фалшивата представа, че няма значение кой точно ще изпълнява поетите ангажименти и ще управлява страната. Разликата е в ритъма и средствата за постигането на устойчиво развитие. Но най-съществената разлика е в политическата доблест, необходима, за да бъде ясно заявен фактът, че

от европейската интеграция на България няма да спечелят всички.

Дори напротив, съществени групи от българското общество ще изгубят сегашните си възможности, а на други ще се наложи да преодолеят съществени трудности. Но поне засега началото на предизборната кампания показва, че повечето политически партии ще се опитат за пореден път да премълчат или да отбягнат директното формулиране на тези проблеми.

Участието на България в антитерористичната коалиция в Ирак е темата, около която БСП ще се опита да мобилизира позабравената съпротива на своите избиратели и симпатизанти срещу НАТО.

Общата плоскост, върху която странната коалиция от социалдемократи, социалисти и комунисти ще се опита да лансира своите идеи, както и преди ще бъде антиамериканизмът - единственото нещо, по което българската левица наподобява европейската. Основните теми на "Коалиция за България" във вътрешнополитически план ще бъдат подчинени на нейната представа за социална справедливост.

В контекста на догонващата стратегия, която ще се опитат да предложат социалистите, представата за социална справедливост ще им позволи да очертаят собствената си позиция чрез определянето на сегашното управление като дясно.

Коалицията на розата ще търси основания за своята различимост чрез реанимация на темата за третия път и новата социалдемокрация. Икономическата критика на тази коалиция към проектите на БСП ще затвори до известна степен предизборния дебат за социалната политика в лявото политическо пространство.

В битката за доверието на левите избиратели ще бъдат активирани конфликтите между “предателите”, “червените мобифони” и представителите на “здравите сили” в БСП. По нито една от темите на този вътрешнопартиен за бившата комунистическа партия дебат не бе постигнато съгласие.

Именно затова добрите изборни шансове на левицата могат отново да взривят временното примирие, което бе постигнато в навечерието на изборите.

НДСВ ще разчита на традиционната логика за съхранение на статуквото. Европейската интеграция и социалната политика, пакетирани в поредната доза розово-жълт популизъм, ще изградят основното ядро от посланията на управляващите. Споровете в лявото политическо пространство позволяват на жълтите да се определят като партия вдясно от центъра.

Независимо от нескритото желание за координиране на действията между НДСВ и БСП, в хода на предизборната кампания жълтите ще говорят много повече за икономика с езика на десните и за социална политика с образите на лявата политика, но ще предпочетат да отбягнат всеки опит за оценка на собственото си управление.

ДПС се явява може би за последен път на избори в сегашния си вид. Движението ще бъде принудено да излезе извън досегашните си райони на влияние и може би за пръв път ще потърси теми, чрез които да се включи в реалния предизборен дебат. По-вероятно е тези теми да не са пряко свързани със сегашното управление.

Атаките срещу ДПС са разположени по целия фронт, така че е напълно вероятно ДПС да се опита да говори за толерантност и местно развитие много повече, отколкото останалите партии на властта.

Опитите за критика на "Новото време" към НДСВ, лансирани от политическа партия, изгубила почти напълно доверието и авторитета си в съзнанието на избирателите, всъщност работи в полза на жълтите.

При липсата на собствени идеи и политика "Новото време" ще се превърне в удобна изкупителна жертва, която ще обере протестния вот спрямо сегашното управление. На фона на популистките призиви на “таралежите” дори жълтата пропаганда би могла да изглежда приемлива. Може би точно затова "Новото време" продължава да се ползва с благосклонно предоставения му от НДСВ медиен комфорт.

ОДС изгуби почти напълно собствения си политически образ

и все повече изглежда като временно изградена конструкция, предназначена за приютяване на НДСВ и неговия патрон Симеон Сакскобургготски. Доминиращата роля на "Гергьовден" в публичните изяви на коалицията ще определи цялостния стил на предизборната кампания.

СДС не успя да изгради отчетлива дясна критика на сегашното управление и все повече се превръща в заложник на проекта за широко обединение вдясно от центъра. За сметка на това земеделците на Яне Янев ще търсят всяка възможност за разграничаване и налагане на собствения си стил на осъвременен аграрен популизъм.

БНС няма свои собствени послания извън стремежа за широко дясноцентристко обединение.

Посланията на ВМРО, ССД и БЗНС-НС почти нямат допирни точки и най-вероятно ще бъдат артикулирани самостоятелно от говорителите на партиите. Темата за АЕЦ “Козлодуй” и Либия ще доминира изявата на ВМРО, докато БЗНС-НС ще търси възможности за критика на досегашното управление в реализацията на проектите по програма САПАРД. ССД на свой ред ще артикулира най-отчетливо тезата за рисковете, свързани с евентуално управление, доминирано от БСП, и поне в това отношение ще играе ролята на политически партньор на ОДС.

Партиите, които за пръв път, и то самостоятелно, се явяват на избори, имат определено предимство. То е най-ясно видимо при ДСБ, които имат възможност да лансират цялостна политическа теза за развитието на България в обединена Европа.

ДСБ е и единствената политическа сила досега, която направи категорична заявка за конструирането на цялостен политически дневен ред,

без да е необходимо да се съобразява със сложни коалиционни сделки и пазарлъци.

В преобладаващата си част предизборните послания на политическите партии по-скоро замъгляват очертанията на българския политически дневен ред. Ядрото на тоталитарната държава в България не е разбито. Затова и така лесно под “мъдрото ръководство” на днешните управляващи се възродиха рефлексите на реалния социализъм от средата на 80-те години.

Структурите, които гарантираха оцеляването на тоталитарния режим, свързваха сектора за сигурност, съдебната система и държавната администрация. Партийният контрол върху тях осигуряваше ненакърнимостта на режима и възможността за неговия тотален контрол върху всекидневния живот на хората. В нито една от тези три области България не предприе решителни действия през изминалите четири години. Дори напротив - реформите бяха отложени и компрометирани.

Вместо интегриране на сектора за сигурност и създаване на ясна законова база за дейността на специалните служби, жълтото управление се възползва от разделението и противопоставянето между техните интереси.

Допуснато бе да се появят две политики в Министерството на отбраната и на вътрешните работи - една, на официалното политическо ръководство и друга - на професионалните звена в силовите министерства. Внасянето на проект за нов НПК в последните дни от мандата на Народното събрание е откровен политически фарс, който доказва за пореден път липсата на политическа воля за реализиране на съдебната реформа. Не по-малко сериозен е проблемът с административната реформа, която бе напълно подменена и обезсмислена от управляващото мнозинство. Отлагането и подмяната на реформите в сферата на здравеопазването и образованието ощети качеството на живота у нас и стесни житейските шансове на цели поколения от български граждани.

Именно затова мандатът на следващото Народно събрание включва задължителни промени в конституцията. Това е и един от най-съществените критерии, според които може да се прецени в каква степен тематичният обхват и насока на партийните послания в предизборната кампания биха могли да се впишат в усилието за изграждане на автентичен български дневен ред.