Робът обича да убеждава събратята си, че свободата е привилегия на богатите. Затова дори и когато се бори за свобода, той винаги очаква, че тя сама по себе си ще го направи богат. Когато ненадейно се окаже освободен от предишната си зависимост, но въпреки това остане беден, роденият в робство винаги се чувства измамен от Съдбата. Тогава той започва да мрази както свободата, така и онези, които са я постигнали. И, разбира се, започва да се бори за "социална справедливост", която някак от само себе си да му даде част от онова, което притежават другите.

Именно затова идеолозите на "реалния социализъм", които след това реализираха и осребриха "перестройката", за да се превърнат по-късно в социалдемократи, а днес в ревностни защитници на новата олигархия, разчитат отново на призивите за социална справедливост. Тъй като знаят, че родените в робство мразят свободата и са готови винаги да я заменят срещу част от парите, които благосклонно ще им отпуснат онези, които са ги обрали.

Бариерите, които бяха издигнати между собствеността и капитала в България, превърнаха многото на брой дребни собственици в социално слаби и обезсърчени данъкоплатци. За онези от тях, които възприемат свободата като повече помощи и държавни грижи, собствеността се превърна дори в пречка, тъй като намали размера на средствата, които можеха да получават безвъзмездно. Затова днес те панически се опитват да се "освободят" от собствеността си. Или чрез "залпово" разпродаване, или чрез тегленето на кредити, които нямат намерение да възстановят. И разбира се, играят във всички игри на държавната лотария. Когато успеят да продадат всичко, което са събирали другите преди тях, или случайно отговорят правилно на някой от въпросите за бързоизоставащи, задавани във все повечето телевизионни игри, родените в робство решават да заживеят като в латиноамерикански сериал. Докато свършат парите. Тогава отново започват да мразят свободата, богатите и онези, които не са постъпили като тях.

"Мъртвата", непроизвеждаща нищо собственост, до която стотици хиляди хора в България се добраха след безкрайни дела и семейни скандали, превръща икономическия растеж в куха фраза. За свободния човек собствеността е опора, гарантираща независимостта му. Но не онази собственост, която остава в пожълтелите нотариални актове, а собствеността, която се развива и разширява, независимо дали става дума за земеделска земя, пари или авторско право. Именно затова всеки тоталитарен режим ненавижда частната собственост, а всяка нова олигархия, ползваща се с протекцията на някогашните тайни служби, се опитва да заграби и разруши. Собствеността на свободния човек е последната бариера пред олигархията и робството, както и крайното основание на гражданската политическа култура. Това е границата, отвъд която самата представа за свобода губи смисъла си.