 БОИС |
Отношенията между бизнеса и политиката изискват строги
правила за прозрачност и граждански контрол |
Либералната представа за пазарните механизми, които при
максимална свобода биха могли ефективно да регулират
отношенията между бизнеса и политиката, отдавна е загубила
значението си на безспорен модел за демократично развитие.
Напълно естественото искане за оттегляне на държавата от
позицията й на пряк участник в икономическите отношения,
(споделяно както от консервативните, така и от либералните
политически конкепции) се реализира по специфичен начин в
българските условия. Последствията от дезорганизираното
оттегляне на държавата, определиха някои от най-сериозните
рискове пред дясната политика.
За
лявата политическа доктрина, държавната намеса е обща гаранция
за умерено развитие и социална справедливост. Но всяка лява
политическа доктрина се нуждае от съществен обем от
акумулирани през време на дясно управление бюджетни средства.
Левите обичат да раздават парите, събрани от всички ни, за да
гарантират собствения си достъп до властта. Тази политика,
разбира се, винаги води до поредните загуби за държавния
бюджет, а оттам и до необходимостта от политическа промяна.
Тази политическа реалност, се възпроизвежда почти без разлика
в политическата история на Европа през последните десетилетия.
Но, тя също има своя специфика в българските условия.
През
последните месеци БСП непрекъснато се опитва да представи своя
представа за модел на взаимоотношения с бизнеса. Напълно
изненадващо за мнозина, социалистите се загрижиха за частната
стопанска инициатива. “Генералското движение” в БСП дори
предложи на представителите на крупния капитал нещо като
политическа амнистия, обхващаща всички условия за “събирането”
на първия им милион... Това не е изненадващо за левите, тъй
като те много отдавна нямат нищо общо с интересите на хората
на наемния труд, от чието име продължават да присъстват в
политическия пейзаж на Европа. Те винаги са търсили възможност
за паралелно договаряне с крупния капитал, разчитайки на
неговата “дискретна”, но осезаема финансова подкрепа.
Много
по-важният въпрос е как би трябвало да бъдат организирани
отношенията между десните политически партии и интересите на
частния бизнес. На пръв поглед, политическото представителство
на корпоративни икономически интереси е най-естественото нещо
за една дясна политика. Но това предполага пределна яснота в
процеса на формиране на самите корпоративни интереси. При
липсата на ясни правила и достатъчна прозрачност, тези
отношения водят до задълбочаваща се зависимост, а оттам и до
неефективност в управлението. Именно на това се основават и
традиционните леви обвинения в корупция към всяко дясно
управление.
Десните
политически партии не могат да представляват ефективно
интересите на много на брой и често конкуриращи се помежду си
частни субекти. В момента, българският частен сектор, изправя
пред сериозен риск всеки опит за пряко представителство.
Големият брой дребни предприемачи, които се опитват да запазят
независимостта си, не представляват реална заплаха за
корумпирането на едно управление, но средният бизнес вече
разполага с достатъчни средства и политическо влияние, за да
се намеси сериозно в управлението. Крупният капитал дори вече
смята, че може да подмени всяка политическа сила във властта,
ако тя не е готова да изпълни всичките му изисквания.
Управлението на сегашното мнозинство е ярък пример в това
отношение. Фалшивият либерален образ на сегашното мнозинство
утвърди зависимостта на политическата власт от крупния
капитал. Това не е дясно управление, най-малкото защото
подобен модел обслужва единствено и само монополите в
пазарното пространство. Политическите партии се превръщат в
придатък на монополния частен интерес и по този начин губят
окончателно връзката си с гражданите, от чието име би
трябвало да контролират претенциите на крупния капитал.
Дясната
политика трябва да се ангажира единствено и само със
създаването на общи условия, които гарантират свободното
развитие на всички икономически субекти. Това е границата,
която нито едно дясно управление не може да си позволи да
прекрачи без да изпадне в състояние на “глуха защита” или на
директна зависимост от нелегитимните претенции на крупните
корпорации. В конкретен план, това означава прозрачни и
легитимни процедури за възлагане на обществени поръчки,
целенасочени инвестиции на публични средства в инфраструктура,
комуникации, образование и квалификация. Гаранциите за успех
на едно дясно управление се съдържат и в ефективно
функционираща съдебна система, както и в поддържането на
открит диалог, но и необходимата дистанция спрямо претенциите
на частната стопанска инициатива.
Съвременната практика, очертава все по-отчетливо нови
конфликтни зони между публичния и частен интерес. Регулирането
на тези конфликти може да бъде ефективно единствено и само
при реализирането на дясна политика, гарантираща спазването на
правилата, прозрачност и граждански контрол върху
практикуването на власта. Българската десница акумулира
достатъчно негативен опит в усилията си да изгради ефективно
функциониращи структури на пазарна икономика. Всеки нов десен
проект за управление на страната би трябвало да преминава през
принципите на един нов публичен договор не само с
избирателите, но и с представителите на частната стопанска
инициатива. В крайна сметка, няма по-добра гаранция за
свободно икономическо развитие от една политическа среда,
която гарантира независимостта на икономическите субекти, но в
същото време е готова да противодейства ефективно на всички
препятствия пред свободната конкуренция. Дясната политика може
и трябва да се превърне в гаранция за равнопоставеност и
свобода на частната инициатива. Защото блокирането на
конкуренцията е един от основните фактори за забавянето на
икономическото развитие и в същото време – един от
най-сигурните белези за корумпираността на едно управление.
|
