|
Почти сто дни след разделението в
СДС, в навечерието на срещата на Европейската народна партия в
Будапеща политическите субекти в дясното пространство се нуждаят
от време за междинно отчитане на отклонението. Драматизмът на
първоначалните реакции стихва. Сценариите за "незабавно и
несимволично" обединение на десницата започнаха да се обезценяват.
Битката за ролята на посредник в процеса на консолидиране на
дясното политическо пространство даде своите първи жертви.
Споровете за характера на бъдещата коалиционна политика
изпревариха отговорите на въпроса за степента, в която самите
политически партии са постигнали вътрешно съгласие за мястото и
ролята, която биха искали да получат в изграждането на новото
дясно политическо пространство. Но дневният ред на политическия
дебат все още не е приет от всички участници.
Сондажите на общественото мнение
продължават да регистрират картина, която най-вероятно ще се
различава съществено от реалното избирателно поведение на
предстоящите парламентарни избори. Засега резултатите от
социологическите изследвания очертават тенденция на спад в
доверието към СДС и добри шансове за участие в състава на
следващото Народно събрание за бъдещата формация на народните
представители от ОДС. ССД все още няма реални шансове за
самостоятелно преминаване на четирипроцентната бариера, както и
ВМРО, "Гергьовден", БЗНС-Народен съюз и Демократическата партия.
Ако участието на СДС в законодателната власт изглежда сигурно, а
за новата формация - твърде вероятно, то подкрепата, на която днес
могат да разчитат останалите политически субекти в дясното
пространство, като че ли налага избор на определена коалиционна
политика.
Съсредоточаването на вниманието
върху коалиционната политика бе предизвикано от няколко групи
причини. Първата е свързана с разбираемия стремеж на сегашните
управляващи от НДСВ и техния бъдещ сателит "Новото време" да
запазят шансовете си за участие в състава на следващото Народно
събрание. Поне засега те са склонни да поддържат декларациите си
за принадлежност към дясното политическо пространство. Съвсем друг
въпрос е до каква степен дясното у нас ще продължи да включва и
либералната представа за "прагматична" политика, в която достъпът
до властта е много по-важен от спазването на предварително
заявените политически намерения.
Втората група от причини за
агресивността на дискусията за дясното обединение е свързана с
оценката за шансовете на БСП и нейните сателити за постигане на
мнозинство в състава на следващото Народно събрание. Подкрепата за
БСП през последните месеци намалява, но остава в рамките на
традиционните за партията около 20%. При евентуално споразумение с
ДПС това би било достатъчно за постигането на мнозинство и
съставяне на самостоятелно правителство. Независимо от това
представата за "лява вълна" продължава да бъде само част от
партийната митология на социалистите, които се опитват да прикрият
липсата на лява алтернатива за развитието на България.
Съществена част от агресивността в
дискусията за бъдеща дясна коалиция е определена и от липсата на
яснота за характера и структурата на лидерството в новото дясно
пространство. Неговите измерения не могат да бъдат сведени
единствено и само до регистрираните от сондажите на общественото
мнение стойности на избирателна подкрепа. Лидерската позиция в
новото дясно политическо пространство ще бъде определена от
способността за определяне и следване на нов дневен ред.
Опасенията, свързани с вероятността
от разпиляване на избирателната подкрепа за десните политически
партии, имат своите основания. При наличието на няколко
политически субекти с близка по характер програма подобно
разпиляване ще обезсили дясното политическо пространство. Все пак
потенциалът на подкрепа за десни политически проекти в българските
условия остава ограничен в рамките на 20 до 24% от всички
избиратели. Проблем остава и високият относителен дял на онези,
които все още предпочитат да не участват в избори най-често с
аргумента, че нито една политическа партия не се доближава до
техните очаквания.
Към всичко това трябва да прибавим и
политическата митология, свързана с подкрепата на ДПС.
Политическият преход формира представата за неизменната роля на
движението като гарант за оцеляването във властта на всяка
политическа формация. Агресивността, с която ДПС отстоява ролята
си на неизбежен партньор във всякакви "центристки" сценарии, също
определя част от напрегната атмосфера, в която предстои да бъде
конструирано новото дясно политическо пространство.
Всяка от тези групи от мотиви и
аргументи в дискусията за структурирането на дясното политическо
пространство се отразява върху представата за необходимостта и
възможността за избор на определен тип коалиционна политика. Това
е територия, върху която се проектират еднакво успешно както
призивите за единство, така и представите за това, че нито една
политическа партия вече няма да има възможността сама да поеме
отговорностите за управлението на страната.
На пръв поглед предизборната
коалиция е въпрос на уважение към волята на избирателя.
Общественото мнение е склонно да подкрепя подобен тип коалиции.
При тях заявените намерения изглеждат предварително ясни. Съвсем
друг въпрос е, че при подобни коалиции почти никога не могат да
бъдат определени всички конюнктурни съображения, които ще
определят поведението на политическите субекти. Но предизборната
коалиция предполага постигането на предварително съгласие за
приоритетите на управлението между субекти, които вече имат свой
отговор на въпроса за собственото си място в политическото
пространство. А точно това е проблемът, по който в дясното
политическо пространство все още не съществува единно разбиране.
Постигането на коалиция след
изборите винаги е създавало усещането за привидна липса на
лоялност към волята на избирателя. Сред обвиненията за подмяна на
вота винаги е намирало място и разочарованието от компромисите,
които партиите са направили, за да се доберат до властта. Но при
сегашното състояние на дебата за дясното политическо пространство
подобен вид коалиция изглежда по-реалистичен. Най-малкото поради
липсата на яснота относно действителния авторитет и влияние на
новите политически субекти. Опитът на коалицията за управление на
София при всичките си недостатъци все пак маркира възможностите за
подобен тип управление.
До скоро представителите на
инициативния форум за създаването на новата политическа формация
на народните представители от ОДС единствени декларираха
готовността си да се явят самостоятелно на парламентарните избори.
Новият елемент в дискусията за бъдещето на дясното политическо
пространство бе маркиран от факта, че СДС също заяви подобна
позиция. Този факт променя предварителните нагласи на останалите
субекти вдясно и ги изправя пред необходимостта от търсене на нови
решения, а всичко това на свой ред увеличава още повече
агресивността на спора за бъдещето на дясното.
Актуалното състояние на публичния
дебат показва, че новото дясно политическо пространство все още не
е готово да подготви и да отстоява свой собствен дневен ред. Все
още темите биват зададени или отменяни от управляващите.
Опозицията не само не успява да наложи свой дневен ред в публичния
дебат, но често дори не успява да аргументира по-различно мнение
спрямо заявените намерения на мнозинството. Именно този монолог на
властта засилва усещането за слабостта на дясното политическо
пространство и задълбочава скептичните оценки за потенциала на
политическите партии в него за ефективно управление. На него се
дължи и масово споделеното разбиране за липсата на алтернатива на
сегашното управление. Изключенията, свързани с дискусията за
здравната политика или за политиката в областта на селското
стопанство, все още не могат да бъдат определени като елементи на
последователна стратегия от страна на трите парламентарни групи на
СДС, ОДС и Народен съюз в 39-ото ОНС.
Изглежда възможно след срещата в
Будапеща взаимоотношенията в дясното политическо пространство да
доведат до постигането на предварително предизборно споразумение,
което след изборите ще прерасне в коалиционно обединение. Това
политическо решение позволява във вид на политическа декларация да
бъде определен дневният ред на възможно дясно управление, а едва
след изборите, на базата на постигнатите резултати да бъде
определена конкретната конфигурация от политически партии, които
ще реализират тези предизборни намерения. В известен смисъл именно
по тази логика бе изградена коалицията ОДС в началото на 1997.
Постигането на съгласие по темите на подобно принципно предизборно
споразумение означава както преодоляване на политическата криза,
така и изграждането на жизнеспособен проект за новото дясно
пространство в България.
Пътят до подобно принципно
споразумение преминава през постигането на съгласие по няколко
теми. Първата от тях вече не е отношението на десните партии към
БСП. За нито една дясна политическа формация партньорството с БСП
не би могло да бъде въпрос, който буди колебание. Необходим е ясен
отговор на въпроса за отношението към управлението на НДСВ и ДПС.
Необходима е ясна позиция по отношение на политиката на сигурност,
която ще води едно дясно управление на страната. В този контекст
необходим е ясен отговор на въпроса за отношението към Русия и
арабския свят. Необходим е отговор на въпроса за политическото
представителство на частната стопанска инициатива и за характера
на отношенията между бизнеса и политиката. Необходимо е постигане
на съгласие по въпроса за мястото на държавата в икономическите
отношения и характера на взаимодействието между централната и
местната власт. Всяка една от тези теми маркира елементите на една
нова политическа програма за дясно управление.
Предстои промяна и нова
конкретизация в предпочитанията на избирателите. Спрямо нея
досегашните тактически разчети и планове на политическите партии
най-вероятно ще се окажат неадекватни. Посоката на тази промяна ще
бъде определена от създаването на новите политически субекти в
дясното пространство и дейността на управляващите. От постигането
на съгласие за характера и структурата на новото дясно политическо
пространство ще зависи не само съставът на бъдещото Народно
събрание, но и степента, в която България ще успее да отстои
собствените си интереси и да планира бъдещето си.
|
