|
|
В
българското общество няма дебат за отговорността. Има нещо като
задължително презастраховане с понятието "политическа отговорност".
След дълга и мълчалива съпротива, някой поема политическа
отговорност, за да продължи да прави същото, понякога още по-зле
от преди. Дори в коментарите си за вота на недоверие към
правителството, всички предпочетоха по-удобната и обтекаема
формула "социална политика", вместо дълбоко неразбираемата за
мнозина тема за отговорността.
Тази тема изненада и самите вносители на вота. Вместо за
отговорността, народните представители от БСП се върнаха към
любимата си теза за социалната справедливост. Те отново
заговориха за проблемите на отделни групи от населението на
страната, обвинявайки правителството в безотговрност, защото не
реализира социалната политика на левицата. Управляващите им
отговориха с абсурдното твърдение, че не предлагат нови идеи. Като
че ли вота на недоверие е конкурс за политически проекти. В
отговор на обвиненията в социална и дори конституционна
безотговорност, управляващите се похвалиха с намаления относителен
дял на регистрираните безработни и с увеличения бюджет за социална
политика. А, за отговорността, така и не стана дума.
Народните представители от ОДС и Народен съюз се присъединиха към
твърденията за безотговорността на правителството, но така и не
успяха да формулират реалните измерения на онази отговорност,
която никой в България не желае да поеме - отговорността да кажеш
открито и честно, че държавата не може и не трябва да се грижи за
всичко и за всички. Отговорността да заявиш, че не всички печелят
от реформите, както и не всички ще спечелят от присъединяването на
България в НАТО и Европейския съюз. Но това изисква нещо повече от
абсурдните твърдения на управляващите, че вота на недоверие пречи
на европейската ни интеграция.
Някъде сред общия шум, захлъхна и тезата за солидарността, върху
която се изгражда европейската представа за социална държава,
каквато по Конституция е и България. Никой дори и не се опита да
формулира нерадостната диагноза, че солидарността в българското
общество практически липсва. Както свободата и отговорността.
Просто защото не могат да съществуват хора, които са свободни и в
същото време предпочитат някой друг да носи отговорност за
действията им. Както е невъзможна и абстрактната международна
работническа солидарност. Възможна и реална е само солидарността
между свободни и отговорни за действията си хора, солидарността
между граждани. Поданиците се вкопчват в "солидарността" си, само
когато някой потърси тяхната собствена отговорност за случващите
се в държавата ни безобразия. А иначе, политическата застраховка "гражданска
отговорност", продължава да бъде все така доброволна - по желание
и по съвест.
Либертариум>> |
