|
|
На пръв поглед предстоящият пореден вот на недоверие за правителството
на НДСВ и ДПС изглежда принципно различен от досегашните опити за
предизвикване на правителствена криза. "Коалиция за България", която
поиска този вот, се превърна в най-голямата опозиционна фракция в
Народното събрание. Негативната оценка за работата на правителството
се споделя категорично от останалите части на парламентарната
опозиция. След създаването на групата на "Новото време"
парламентарната аритметика допуска възможността този вот за първи път
да подложи на съмнение безопасния за правителството изход от поредните
прения в Народното събрание. Изглежда, че този път е възможно
поражение в зоната на отговорност на мнозинството. Хипотетично този
вот би могъл да доведе до правителствена криза, която да наложи
съставянето на ново правителство, излъчено от същото мнозинство.
"Коалиция за България" формулира
проблема за безотговорността на управлението като основна тема на
искания вот на недоверие. Формално този вот би трябвало да се
впише в декларираните от страна на БСП намерения за предизвикване
на предсрочни парламентарни избори до края на тази година.
Съдържателно темата за безотговорността на определяното като дясно
управление трябва да позволи на социалистите да представят и
развият своите представи за новия ляв проект за управлението на
страната. Първоначалният замисъл на този вот бе свързан с
намерението за подготовка на ефектно начало за предизборната
кампания на социалистите. Те никога не са крили предпочитанията си
към запазване на статуквото в сегашното Народно събрание. Но
ръководството на БСП винаги си е давало ясна сметка, че независимо
от окуражаващите резултати от сондажите на общественото мнение
партията им не би могла да разчита на категорична победа на
предстоящите парламентарни избори. Именно затова в новия ляв
проект на БСП основно място заемат представите на социалистите за
бъдещите им коалиционни партньори. Сред тези потенциални партньори
напоследък все по-често намират място и НДСВ и ДПС, но този път
определяни като либерални политически формации. Темата за
отговорността в българските условия не е типична лява тема. В
собствената си управленска практика БСП винаги е отбягвала
формулирането на ясни критерии за собствената си отговорност и
затова съществена част от старателно подбраните от социалистите
аргументи са свързани по-скоро с лява критика на водената от
правителството социална политика. Свидетели сме на поредния
парадокс в развитието на сегашното управление. След като отказа да
дефинира собствената си политическа ориентация, правителството бе
определено от социалистите като дясно и бе атакувано именно заради
отказа от воденето на социалистическа политика. Всъщност изборът
на тази тема би трябвало да позволи в много по-голяма степен
развитието на дясна критика към управлението на НДСВ и ДПС.
Формулирана по този начин, темата на
вота представлява двоен удар, насочен едновременно към
управлението като лява критика на социалната политика и в същото
време като предизвикателство към определящата се като дясна
опозиция, която е принудена да аргументира отказа си от подкрепа
за правителството чрез автентични десни аргументи. Колебанието,
настъпило сред народните представители от парламентарната група на
СДС, доказва, че тази стратегия дава резултати. Открито заявените
планове за постепенно сближаване и възможна коалиция с НДСВ и ДПС
преди или след предстоящите парламентарни избори постави днешния
СДС в деликатно положение. От една страна, гласуването против
правителството би означавало подкрепа за лявата критика, а, от
друга, би отложило за неопределен период от време постигането на
възможно коалиционно споразумение с НДСВ и ДПС, а следователно и
със ССД. Критичните изказвания и декларациите за вредността на
сегашното управление не изглеждат достатъчно основание за СДС да
гласува против правителството. Освен всичко останало СДС се
затруднява да обясни как си представя отговорността в управлението
на страната и какво е в състояние да направи, за да потърси
политическа отговорност за всичко, което правителството отказва да
извърши през изминалите години.
За останалите народни представители
от парламентарния съюз ОДС тази дилема има по-различни измерения.
Именно към тях е насочена провокацията, съдържаща се в
социалистическата критика към управлението на НДСВ и ДПС като
пример за дясно управление. Неспособността да се аргументира дясна
критика към сегашното управление ще представлява пробив в опита за
изграждане на автентичен десен политически проект за развитието на
страната. Ако дясната опозиция приеме, че стилът на управление на
НДСВ и ДПС съответства на нейната представа за дясна политика,
това би обезсмислило собственото й значение в политическото
пространство. Очевидно е, че десните аргументи за безотговорността
на сегашното управление нямат и не биха могли да имат нищо общо с
основните тези на БСП. Но пред народните представители от дясната
опозиция продължава да стои проблемът за разграничението, за
способността им ясно да артикулират собствената си позиция, така
че тя да не бъде смесена и обезличена от популистките призиви на
лявата социална критика. А от това в каква степен ще успеят да
постигнат подобно разграничение спрямо обявеното за дясно
управление зависи и собствената им политическа идентичност.
Вотът на недоверие към
правителството се превърна в подходящ фон за промяна в мащаба на
оценката за случващото се между НДСВ и ДПС. Обособяването на
групата от народни представители, които винаги са били свързани с
ДПС, в самостоятелната група на "Новото време" е най-сериозното
предупреждение, което до момента е бивало отправяно към НДСВ. По
този начин ДПС декларира ясно готовността си да бламира това
правителство. Не чрез гласуване в подкрепа на внесения от БСП вот
на недоверие, а тогава, когато прецени, че са застрашени
собствените му интереси. През целия период на досегашното
управление именно чрез депутатите от т.нар. дискусионен клуб ДПС
изразяваше собственото си отношение към действията на
правителството. Някои от тези депутати бяха включени в листата на
НДСВ именно по настояване на ДПС. Обособяването им в самостоятелна
парламентарна група има характера на последно предупреждение към
НДСВ. Причините за това решение могат да бъдат търсени много
повече сред идеите за ново Велико народно събрание, сделката за
БТК или несговорчивостта, проявена по отношение на достъпа до
предприсъединителните фондове, отколкото в скрито несъгласие с
водената от правителството политика или още по-малко - по темата
за отговорността. Общото в оценките на опозицията за смисъла
на поредния вот на недоверие срещу правителството е в
необходимостта от предизвикване на обществени дебати. Но поне
засега, ако изключим стратегиите и плановете на отделните партии и
коалиции, нищо не ни дава основание да приемем, че са започнали
някакви обществени дебати, още по-малко по отношение на
безотговорното поведение на сегашното правителство и на
парламентарното мнозинство. Кризата на политическото
представителство изглежда все така безизходна. Ако БСП търси
разбираеми за собствените си избиратели аргументи, за да формулира
неразбираемия за тях проблем за отговорността, то в дясната
опозиция дори не се забелязват подобни опити. БСП продължава да
изглежда като политическата сила, която най-адекватно представлява
очакванията и разбиранията на своите членове и симпатизанти.
Пред ДПС този проблем никога не е
стоял. Още в самото начало на съществуването си движението наложи
сред избирателите си разбирането, че неговото ръководство винаги
знае по-добре кое е правилното решение и не е необходимо
избирателите да се ангажират с някакво мнение или позиция.
По-голямата част от онези, които гласуваха за НДСВ през 2001,
отдавна предпочитат да забравят този "най-романтичен период" от
собствения си живот. За останалите фигурата на
министър-председателя е единственото и последно основание за
подкрепа и доверие дори и тогава, когато обещанията и декларациите
драстично се различават от управленската практика.
СДС продължава да пребивава в
състояние на глуха самоотбрана по отношение на очакванията на
собствените си избиратели. Ръководството на партията отказа да
удовлетвори очакванията за ярко опозиционно поведение и се
задоволи с декларации и обещания за бъдещето. Вместо СДС все
по-отчетливо народните представители от парламентарната група на
Народен съюз демонстрират много по-ясна позиция и имат всички
шансове да бъдат разпознати от избирателите на СДС като свои
адекватни изразители. В същата посока се ориентираха и народните
представители, временно представляващи ОДС. Именно тук възникна
първият опит за преодоляване на кризата на политическото
представителство. Те направиха първата стъпка към възстановяване
на диалога с избирателите и декларираха готовност да поемат
отговорност за новия мандат, който избирателите като че ли са
готови да им възложат. Именно тяхното поведение по време на
дебатите по вота на недоверие ще определи в каква степен са
реалистични очакванията за изграждане на нов десен проект за
развитието на страната ни и дали бъдещата политическа партия,
създадена от тези народни представители, ще бъде в състояние да го
реализира.
Структурата на 39-ото обикновено
народно събрание днес все повече започва да прилича на
разпределението на силите в бъдещото Народно събрание. При подобна
конструкция, включваща между шест и осем парламентарни групи,
всички надежди за заемането на позицията на "балансьор" трябва да
бъдат забравени. В следващото Народно събрание ще има много повече
"балансьори", отколкото полюси, които би трябвало да бъдат
балансирани. Генералната репетиция за поведението в такива условия
започна с изборите за местни органи на властта. Опитите за
маневриране в подобни условия ще бъдат подложени на проверка и при
сегашния вот на недоверие, но те ще бъдат много по-видими в
дискусията, отколкото в самото гласуване по вота.
Този вот на недоверие към
правителството няма да доведе до видима правителствена криза и
оставка на целия кабинет. След поредния кръг от консултации,
преговори, обещания и откровени пазарлъци правителството ще
оцелее. Но най-вероятно скоро ще бъдем свидетели на поредните
промени в състава му, направени, както и досега, без обяснения или
търсене на някаква отговорност. Все пак, изглежда, че БСП ще
постигне целта си, защото именно този резултат ще бъде
най-сериозният пробив в дясната зона за отговорност на българското
политическо пространство.
Либертариум>> |
