30-01-2004

30 януари 2004 14:25

От "вервайте ми" до доверието

Дистанцията между справедливост и правосъдие се запазва

Според българското обществено мнение няма равенство пред законите

Отпечатано в Кеш

Министърът по европейските въпроси г-жа Меглена Кунева заяви преди дни, че почти 80% от българското законодателство вече е синхронизирано с изискванията на Европейския съюз. Тя допълни, че за сравнително краткия период след началото на преговорите с ЕС през 1999 година в България са извършени изключително сериозни реформи, които са променили страната. Именно затова е важно да разберем по какъв начин българското обществено мнение реагира на радикалните законодателни промени, които напълно измениха правната рамка и практиката в страната ни.

От степента, в която общественото мнение възприема нормите и принципите на правовата държава, в крайна сметка зависи не само политическата стабилност, но и степента, в която имаме основание да претендираме, че преходът към демокрация в България е завършил.

Това бе и един от приоритетите на днешното българско правителство. Именно затова добре е да припомним онези приоритети, които правителството формулира в своята управленска програма, и да се опитаме да ги сравним с регистрираните обществени нагласи. Социологическото изследване на правното съзнание, започнато от Националния център за изучаване на общественото мнение при Народното събрание през 1999 година, ни дава достатъчно надеждна основа за оценка на промените в правното съзнание на българското общество.

Първият извод, който налага сравнението между проведените през различни интервали по една и съща методика социологически проучвания, е свързан с

ниската степен на познаване на Конституцията и законите

на страната ни. Огромната част от законодателната работа, извършена от 38-ото и 39-ото ОНС, е останала неразбрана и непозната за българските граждани. В същото време относително ниската степен на устойчивост и разточителството на българското законодателство са довели до формирането на представата за конюнктурност и политически интереси в приемането, промените или отменянето на определени законодателни актове.
Липсата на информация, както и дефицитът на инициатива при търсенето на информация по правни въпроси, определят относително ниското равнище на познаване на законите. В тези условия за мнозинството от българските граждани дейността на съда остава неразбираема, а поради това и прекалено силно зависима от фактори, които нямат нищо общо със законността и справедливостта. В българското обществено мнение смисловата дистанция между справедливост и правосъдие се увеличава все повече. Доколкото личният опит, свързан с дейността на съда по гражданскоправни въпроси остава сравнително ограничен, общественото внимание е насочено в много по-голяма степен към наказателното право. Именно тук намира отражение един от най-тревожните симптоми за процесите в масовото съзнание и равнището на правната култура на българското общество.

Съзнанието за ненаказуемост

доминира в обществените представи за дейността на съда. Според общественото мнение в България - с много малки изключения, най-тежките криминални престъпления в най-малка степен биха могли реално да бъдат наказани. Обществената представа за вероятността от наказание отразява не толкова оценката за ефективността на наказателното право, колкото доверието в безпристрастността и независимостта на българския съд. Тази нагласа на свой ред кореспондира с един от най-сериозните проблеми, пред които се изправя българското общество в решителната фаза от установяването и консолидацията на демокрацията - съзнанието за неравенство на гражданите пред закона. Всички останали елементи на правната култура и на модела на правовата държава биха могли да бъдат налице, но докато за преобладаващата част от българското общество гражданите продължават да не са равни пред закона, нямаме основания да приемем, че сме изградили надеждна основа на демокрацията в България.

Най-конкретните измерения на

представата за неравенство пред закона

са свързани с различните финансови възможности. През целия период на социологическото изследване преобладаващата част от пълнолетните български граждани са били на мнение, че липсата на финансови възможности ги поставя в неравностойно положение по отношение на достъпа до правосъдие. В края на 2003 година тази стойност е 53.9%.
Ниското равнище на познаване на закона, липсата на разбиране на принципите на функциониране на съдебната система, представата за значението на имущественото неравенство по отношение на достъпа до правосъдие и съзнанието за ненаказуемост очертават българските измерения на отказа от правосъдие. Това остава един от най-тревожните проблеми, доколкото както законодателният процес, така и прилагането на закона биват възприемани като директно и механично продължение на властта на временно управляващите. Откритото противопоставяне между изпълнителната и съдебната власт задълбочава разбирането, че управляващите, които и да са те, винаги ще подлагат на съмнение независимостта и безпристрастността на българския съд. Всяко решение или политическо действие, демонстриращо незачитане на свободата и независимостта на българския съд, задълбочава кризата в правното съзнание на обществото. Състоянието на правното съзнание на българските граждани остава едно от най-сериозните предизвикателства пред изграждането на демокрацията в България и нейната ефективна интеграция в европейското правно и политическо пространство.

Обещаното преди...

Хората са богатството на България
(Управленска програма на правителството на Република България, 2001 )

Либертариум>>