11-02-2003

Съществува ли по-депресираща дата в годината от 14 февруари - денят, в който мадам Романс се надига от парфюмирания си креват и се понася над света, за да породи поведение, достойно единствено за сюжет на сапунена опера?

Ако си прекалено млада, за да имаш истински приятел, празникът на Свети Валентин е като същински абитуриентски бал - ако не си красавицата на класа, денят е низ от унижения. (“Какво, и една картичка ли не получи даже? Будалкаш ме!”)

За оногова, попаднал в агонията на любовната примка, празникът се превръща в състезание по романтика, в което той е губещият. Щастлив от покупката на дузина жълти рози, човекът изживява стрес, когато установи, че официалният брой, който декларира неподправена страст, е две дузини. И - на двойна цена, разбира се. А червеният цвят е единственият, който казва на любимата “Държа на тебе”.

А ако човек е в трайна връзка, преминала отвъд етапа на кикотенето под юргана, денят на Свети Валентин е безмилостно напомняне за отминалата страст. Дори и в миговете на най-силно увлечение човек да не се е занимавал с подобни неща, той започва внезапно да чувства липсата на кутии шоколадови бонбони във формата на сърце, вечерите на свещи, да не говорим за дългите съботи, прекарани в леглото.

Това е проблемът с празника на Свети Валентин - той съществува единствено, за да пробужда чувства на завист и самосъжаление, да насочи светлината на прожекторите към пукнатините и грапавините на връзките ни и да ни накара да се чувстваме неадекватни в сравнение с лъскавите, щастливи, фотогенично влюбени хора навън.

Да, 14 февруари е денят, в който Кошмарните Двойки навсякъде по света триумфират. Кошмарните Двойки са причина за експлозията на романтичната индустрия. Те са единствено виновни за пръкването на хотелите за влюбени и на масажа за двама (и двете - пълна антитеза на идеята за забавление и отпускане), да не говорим за цялата концепция за “връзката” сама по себе си. 

Човек забелязава Кошмарните Двойки от сто крачки разстояние. Като за начало, те са несъмнено “заедно” - той е отпуснал длан на кръста й, а на нея й е трудно да откъсне взор от добре намазаното му с лосион лице. Облечени са със съгласувани дрехи (Кошмарните Двойки се гордят с факта, че изглеждат добре заедно: той е горд от фигурата й, а тя е доволна, че той може да си позволи кашмир) и демонстративно се наслаждават на компанията на другия. Това, което ги отличава от хората, които са просто и действително са влюбени един в друг, е мисионерската ревност, комбинацията от самодоволство и оня тип концентрираност, на който човек попада преди всичко в спортните зали.

Освен това Кошмарните Двойки за абсолютните консуматори. За да поддържат трепета на връзката си на необходимото високо ниво, те се нуждаят от кожени мебели, от уикенди в битови хотели сред природата и от множество късни закуски (които целят да демонстрират посткоиталното им блаженство). Те имат нужда от маркови дрехи и от няколко вида чаши и чинии за ония “елате ни на гости да видите как се обичаме” партита. И, Боже, как се нуждаят те от деня на Свети Валентин! Нуждаят се от Свети Валентин по начина, по който знаменитостите имат нужда от шумни венчавки и подновяване на брачната клетва. Четиринадесети февруари за Кошмарната Двойка е като годежната нощ на Дженифър Лопес: всевъзможни бижута биват скривани на тайни местенца, автомобил я отвежда към незнаен бар, превръзки на очите, поезия, кревати, застлани с цветни листчета и Господ да му е на помощ, ако е забравил да поръча оркестърът да изпълни Тяхната Песен поне веднъж.

Логично, всичко това са неща, които се появяват единствено в кошмарите на нормалните хора, но, колкото повече биват превръщани в абсолютното доказателство за любов, толкова повече започваме да се чудим дали пък не изпускаме нещо. Въпреки че всеки (с изключение на Кошмарната Двойка) е наясно, че цветята ги в купила секретарката, че нощта, прекарана в лъскав хотел и вечерята в най-кокетния ресторант всъщност не е романс, а куха пластмасова опаковка. Всичко това е фалшиво, да не говорим, че рядко е забавно. Има ли някой, на когото всъщност да му е доставила удоволствие “островната почивка - пакет за двама”? Звучи великолепно, но само до третия ден. Сервитьорите поднасят виното, сякаш ви поят с Еликсир за плодовитост; всички жени са облекли новите си саронги; всички мъже носят характерното изражение на сподавена паника (току-що са видели цената на минералната вода). Това е моментът, в който става безпощадно ясно, че не сте дошли на почивката заради самите себе си - а поне така се предполага да постъпват влюбените.

Истински романтичният жест не само трябва да бъде спонтанен, но, в идеалния случай, следва да включва някаква дребна саможертва - а не просто влагане на пари. Най-романтичното нещо, което ми се случи през живота беше, когато гаджето ми проникнало в апартамента ми, докато ме е нямало, и оставило на леглото ми самолетен билет, придружен от бележка да се срещнем в Париж възможно най-скоро. Спечели ме по всички фронтове, плюс това, че полицията го арестувала и разпитвала за влизането с взлом, което несъмнено добави ... нещичко си. Билетът си беше основната атракция, разбира се. Ако той просто беше влязал, за да надраска “Обичам Те” по стените и си беше останал с това, търпението ми би било подложено на изпитание. Жестът, разбира се, е важен, но - жест, придружен от стилно изпълнение е още по-добре.

Може да сме помъдрели достатъчно, за да не се безпокоим за празника на Свети Валентин. Сигурно отдавна сме развили алергия към картичките с пухкави зайчета и ресторантите, пълни с хванати за ръце зомбита. Но никой не е толкова модерен, че да не се трогне от големия и неочакван подарък.