ОЩЕ

29-01-2003

Получих по електронната поща петиция срещу война в Ирак. Подсилена с обещанието, че ще ми донесе щастие, ако я разпратя на още няколко човека. Отговорих, че подобна подписка би могла да донесе щастие единствено на Садам Хюсеин, а аз не се натискам да го ощастливявам по никакъв начин, мерси много. След което реших да отговоря на някои от въпросите, които хората от тоя тип петиции дори и не си задават.

Ето:

Може да изглежда като противоречие, но причината Съединените щати да трупат войски в Залива не е, за да водят война с Ирак. А за да предотвратят война с Ирак, която може да се превърне в голям конфликт, осовено ако арабите решат, че това я война срещу исляма.

- Добре де, ама защо точно американците? Защо си врат гагата навсякъде?

Ами - не са само американците. Англичаните също. За Израел не говорим - на тях това си им е правителствена политика. Но ето - чехите, поляците и румънците декларираха, че ще участват във война срещу Ирак дори и без резолюция на ООН. Да не говорим, че половината Европейски съюз, воден от Германия, дърпа в една посока, а другата половина - в обратната. Дори Франция, станала легендарна с подкрепата си за всякакви треторазредни диктатори, каза, че се противопоставя на идеята за война, но си запазва правото да участва. Сериозно това казаха, не се будалкам.

- На това място човек логично пита: защо, след като искаме да избегнем войната, трупаме все повече и повече войници, самолетоносачи и техника?

Защото, целта на операцията не е просто да няма война тази година, а да няма война изобщо. За целта трябва да бъдат прибрани и унищожени оръжията за масово поразяване, с които Ирак разполага.

- На това място човекът отново пита: защо си въобразяваме, че Садам разполага с оръжия за масово поразяване, след като - ето, всичкото ООН с инспекторите и парламата успя да открие единствено десетина празни ракети?

Отговорът е: защото само допреди няколко години той имаше оръжия за масово поразяване. И не се колебаеше да ги ползва. От 1998 година, когато Саддам изгони първата партида инспектори, той разполагаше с пет години да укрие всичко. Какво предполагаме, че е направил - унищожил ли е оръжията или ги е скрил?

- Как така ще да е имал оръжия за масово поразяване!?!? И откъде знаем, че не би се поколебал да ги ползва?

Ами - още в началото на 80-е години Израел получава разузнавателна информация, че Ирак е купил ядрена технология и е построил ядрена инсталация. Израел бомбардира инсталацията и унищожава физически програмата. Комунистите по онова време много пискаха – спомням си, че слушах по “Неделя 150”. Но технологията за производство на ядрено оръжие си остава. Ирак е разполагал с повече от двадесет години, за да си построи нов завод. Наивно е да си мислим, че е оставил нещата ей така, без да се възползва от технологията, за която тъй и тъй са хвърлени пари.

През 1998, непосредстено преди да бъдат изгонени, военните наблюдатели откриват мобилни биологични лаборатории в пустинята – автобуси-лаборатории, които не седят на едно място, за да бъдат проверявани (като в болнична лаборатория, да кажем), ами пътуват насам-натам, което прави засичането им много трудно. Имам спомен, че това откритие всъщност стана повод за изгонването на първата група инспектори от страната. Има ли биологично оръжие в тях или не? Ако няма, защо ги крият и защо изгониха инспекторите в момента, в който засякоха тези инсталации?

През 1991, преди да се изтегли от окупирания Кувейт, Садам нареди да бъдат подпалени петролните кладенци на цялата територия на страната - прощален жест, един вид. Това беше екологична катастрофа от такъв мащаб, че облакът изгорели газове дойде чак до нас – на Балканския полуостров. Като ефекта от ядрена зима, той закри слънцето. Спомням си, че нея година нямаше лято. Беше хладно и валя от пролетта до есента. Нямаше реколта. Нямаше и валута, защото не дойдоха летовници, така че нямаше и с какво да се купи храна. Държавата беше заплашена от глад. Това беше и първият случай, когато помолихме за хуманитарна помощ – първата американска пшеница дойде, понеже Филип обясни във Вашингтон, че иначе просто няма да имаме хляб да ядем за цялата следваща година.

И това беше в България, която е относително далеч от Арабския полуостров. А какво ли е било отражението върху съседите на Ирак? А върху самите иракчани, дето само една граница ги дели от Кувейт? Т. е. – Садам *изобщо* не се колебае, когато пожелае да нанесе масови поражения.

Интересна и показателна е реакцията на Гърция в този смисъл: по време на бомбардировките на Белград, гърците правеха протестни митинги, горяха американски знамена, разгневени тълпи убиха с камъни няколко американски войници – въобще настанала беше масова антиамериканска истерия. Понеже си знаеха, че Милошевич нито има, нито би бил толкова луд да употреби оръжие, което да ги заплаши по някакъв начин.

Докато сега, когато сме в аналогична ситуация, а именно – искаме да махнем поредния ненормален диктатор ... от Гърция няма ни гък, ни звук. Декларираха, че няма те самите да пращат войници, обаче ще осигурят бази.

И толкова. Понеже гърците са хитри и знаят, че ако Садам бъде оставен да клечи на спокойствие върху арсенала си, рано или късно християнският Балкански полуостров ще стане жертва на оръжието му за масово поразяване.

Садам има заслужената репутация на страхливец. Всичките си войни (а те не са една и две) е водил от специален таен бункер, защитен дори от директно попадение на ядрена бойна глава. Следователно единственият начин той да бъде накаран да предаде оръжието, е като бъде заплашен достатъчно убедително. Това включва изпращането на големи количества войници и бойна техника.

Няма начин Садам да предаде оръжието, ако си мисли, че блъфираме и че всъщност ще му се размине. Няма начин да се предаде, ако си има едно на ум, че каквото и да стане, мекушавите либерали от Съвета за сигурност на ООН ще гласуват против резолюцията за военна намеса.

Следователно тези, които искат тази част на света да не остане перманентен барутен погреб, готов всеки момент да избухне, а желаят да се ликвидира заплахата за региона (и за останалия свят), трябва да демонстрират сериозни намерения. Да покажат, че са готови да действат дори и без одобрението на ООН, ако се наложи. Ако Ирак заподозре, че блъфираме, от цялата операция няма да излезе нищо и тогава наистина ще се води война. Както гласи древноримската мъдрост: “Ако искаш мир, готви се за война.”