|
Забързан през хаотичните западни предградия на Триполи,
правителственият шофьор се разприказва за англйските футболни
отбори, а всеки следващ завой ни натикваше все по-дълбоко в
лабиринта от тесни улички. Най-после стигнахме покрита с боклуци
открита земна площ и спряхме пред вратите на невзрачен бетонен
блок.
Нищо не подсказва, че вътре се намират най-мразените затворници в
Либия. Но зад сивите стени живеят седмина лекари и медицински
сестри – шестима българи и един палестинец – които са обвинени от
либийските власти, че умишлено са инфектирали 393 деца със СПИН.
Ако бъдат признати за виновни, те ще бъдат разстреляни.
Либийската преса вече обяви процеса за предрешен. Но предубедените
репортажи прикриват заплетена трагедия, включваща деца, умиращи в
Бенгазката болница Ал Фатах, или бруталното третиране на
задържаните медици.
В
първото си интервю от ареста им през февруари 1999 година насам,
заподозрените описаха как подписаните им самопризнания, които в
момента са най-силния аргумент на обвинението, са били изтръгнати
от тях след месеци ужасяващи изтезания.
По-рано тази година професор Люк Монтанье, френският учен, който
през 1983 година откри вируса на СПИН, пътува до Либия, за да
открие основни хигиенни пропуски – неадекватна апаратура и
медицински умения, систематичен отказ да се стерилизират
спринцовките и др., които са довели до “най-голямото избухване на
СПИН-зараза” в която и да е болница в света.
При последното преброяване през март бяха умрели 48 от заразените
деца, а дипломати съобщават, че оттогава са починали още “много
деца”.
Отношението към задържаните по случая също е шокиращо. Християна
Вълчева (вероятно Вълчева, бел. прев.), една от медицинските
сестри, твърди, че е била изтезавана в продължение на три месеца.
Цялото й тяло е било подложено на електрически шокове, била е
пребивана с кабел, държана будна за продължителни периоди от време
и плашена с полицейски кучета.
“Караха ме да се събличам сама. Психологически това беше прекалено
много за мене”, обяснява тя, докато съпругът й доктор Здравко
Георгиев седи мълчалив до нея, забил поглед в пода. “Запалваха
електрически крушки,” продължава жената”, “и заплашваха, че ще ги
заврат във вагината ми.”
Семейството твърди, че даже не са работили в Ал Фатах. “Бяхме
включени в сценария от полицейските служители”, казва Вълчева,
която е на 43 години. “Те ме набедиха, че съм водач на групата,
казаха, че работя за МОСАД и че съм свързана с ЦРУ.”
“Когато започнаха изтезанията, полицаите ни накараха да твърдим,
че се познаваме един друг, че сме организирана криминална група и
че сме дошли тук, за да разрушим държавата.”
Колегата на Вълчева, 50-годишната Снежана Иванова, изглеждаше
пречупена от целия процес. “Пребиваха ме и ме заплашваха с
пистолет”, казва тя. “По едно време дори не можех да приказвам.”
Вълчева твърди, че либийските медии и юристи са истеризирали
случая дотолкова, че вече няма място за рационална дискусия. “И
досега никой не е обяснил на родителите истината – откъде всъщност
идва заразата,” казва тя.
Страстите са толкова нажежени, че Осман Бизанти, адвокатът, който
представя групата, казва, че родителите на заразените деца не
трябва да бъдат призовавани на процеса. “Те вече са убедени, че
заразяването е станало умишено,” обяснява той.
Намесата на либийския лидер, полковник Муамар Кадафи, едва ли беше
от голяма помощ. “Това е карастрофа, същинско одиозно
престъпление”, изрева той по телевизията през април миналата
година.
Според задържаните, следствието не е било нищо повече от лов на
вещици, в който са се нароили една след друга теории за
конспирацията – коя от коя по-екстравагантни. Ето например, преди
три месеца официално лице от Бенгази свърза групата лекари със
сръбската организация, асоциирана с началото на Първата световна
война. Разследващата журналистика също не се поощрява – списанието
“Ла”, което описа калпавите хигиенни условия в болницата, беше
закрито.
Дори и да бъдат оправдани по обвинението за умишлено заразяване на
децата, над българите висят обвинение в престъпно нехайство,
извънбрачен секс и контрабанда на алкохол – обвинения, които носят
след себе си поне 12 години затвор за всеки обвинен.
Групата беше преместена от затвора в къща в покрайнините на
столицата след намесата на един от синовете на Кадафи, Саиф
Ал-Ислам. Той заяви, че заразата от СПИН е причинена от нехайство
и не е резултат от организирана чуждестранна конспирация.
Затворниците се държат като за сламка за слабата надежда, която е
събудил този коментар.
Когато стражите ни показаха, че интервюто трябва да приключи,
затворниците се оживиха и замолиха външният свят да не ги забравя.
Четиринайсет метра ни деляха от свободата на автомобила ни:
нищожно разстояние за нас, но огромна бездна за тия, които
оставихме.
.......................................
*Заглавието
е на "Още инфо" |