Решението на Софийския апелативен съд за отстраняване на столичния кмет не е нито рутинно, нито чисто юридическо решение, както вкупом се опитват да обяснят политици и отляво, и отдясно.

Първо, защото причината е сделка с над петгодишна давност и няма никакво разумно обяснение защо тя е привлякла вниманието на прокуратурата чак сега.

Второ, защото става дума за сделка, чиито параметри са гласувани от СОС с огромно мнозинство и без никакви обсъждания - включително и с гласовете на БСП, което поставя кмета в позиция на изпълнител.

Трето, защото тази сделка е била от реална полза за града и претенциите за нанесени огромни щети нямат реално покритие.

Четвърто, защото халите изобщо не са продадени - те продължават да бъдат собственост на общината в качеството си на апoртна вноска в едно общо дружество.

Пето, защото съдът се позовава само на презумпции, но не и на реални аргументи в тезата си, че Софиянски щял да попречи на разследването на случая - след като опитът с предишното нелепо обвинение за еврооблигациите доказва точно обратното.

Шесто, на фона на огромните злоупотреби в Столичната община (примерно тези със "Софийски имоти") шумната атака срещу кмета точно за сделката с халите звучи просто неадекватно. И подсказва, че обвинението е мотивирано да насочи своя прицел не например срещу Тошко Добрев, Антоан Николов или Евгений Бакърджиев, а именно срещу Стефан Софиянски.

Подобен тип действия имат конкретна дефиниция: политическа поръчка. Добре е да си спомним, че отстрелването на Софиянски не стана внезапно и неочаквано - то беше предхождано от подготвящи почвата политически скандали.

Непосредствено преди това кметът поиска отстраняването на областния управител на София (и зам.-председател на ДПС) Росен Владимиров. Двамата си размениха обвинения и извадиха документи в подкрепа на своите тези, но прокуратурата пое само нишката, предложена от областния управител. Този конфликт бе предхождан от публичното демонизиране на Софиянски, осъществено от Иван Костов, който го обвини във всички смъртни грехове и тактично забрави за собствените си отговорности като лидер на партия, излъчвала в течение на два мандата и мнозинствата, и двамата председатели на СОС, които реално превърнаха общината в ортак на организираната престъпност. И още преди това "Всяка неделя" предаде на живо една оперативка на главния прокурор, на която съвсем директно бе казано, че Софиянски много се бил активизирал. Ефектът от този ченгеджийски сленг е видим днес: София е без кмет, а прокуратурата е доказала още веднъж възможностите си да повдигне обвинение срещу когото си поиска и за каквото си поиска. Бе намерен и най-подходящият момент за тази акция: делото в апелативния съд буквално съвпадна с ротацията на съдебните кадри и по-специално с преназначението на шефа на същия този съд - а това е точно моментът, в който магистратите са най-склонни да се вслушват във волята на силните на деня.

Чии интереси стоят зад тази очевадна политическа поръчка е отделен и изключително важен въпрос. Защото залогът е голям и последствията съвсем не се изчерпват само и единствено със съдбата на Софиянски. По-скоро ударът е насочен

срещу възможността за създаване на широка дясна коалиция и формиране на дясно правителство през следващия парламентарен мандат. В този контекст Софиянски е ключова фигура като ползващ се с най-висок рейтинг сред десните политици, но и като евентуално свързващо звено между двете най-големи десни формации: СДС и НДСВ. Самият факт, че чрез неговия избор се стигна до формиране на такава коалиция в София, достатъчно ясно показва възможността това да се случи и на национално ниво. Затова неговото елиминиране и евентуална гражданска смърт се оказаха от жизненоважно значение за широк кръг политици от целия спектър. За БСП - защото снижените шансове за дясна коалиция повишават шансовете на червените да се докопат до властта и защото предизвикването на частични избори в София и евентуалното им спечелване е важен сегмент от тяхната предизборна стратегия. За ДПС - защото движението се опасява, че чрез доказаната си политическа гъвкавост Софиянски би могъл да измести Доган от свидната роля на политически балансьор в следващия парламент. За бъдещата партия на Костов - защото единственият ресурс, на който тя може да разчита, са отломките от разбитото дясно; ето защо между впрочем се прави опит прокурорската атака срещу Софиянски да бъде представена като "политическото Ватерло" на СДС.

На фона на тези разностранни, но съвпадащи в общия прицел интереси НДСВ продължава да мълчи със страшна сила. И това мълчание вече изглежда подозрително - не само защото Софиянски бе една от фигурите, благодарение на които бившият цар заграби някогашните имоти на българската корона. Ако една прокурорска атака би могла да бъде задвижена и само с ресурсите на БСП или на Костовия юридически кръг, то за съда вече не може да се каже същото - въпреки наложителните отстъпки в пазарлъците управляващите разполагат със солиден ресурс в новия ВСС. Ако тази хипотеза се окаже вярна, това означава, че е налице радикална промяна в политическите нагласи на царското движение - и че НДСВ се готви да управлява заедно с БСП и ДПС. При такъв вариант Софиянски е излишен. Нещо повече дори - пречещ.

Казусът "Софиянски" има и още един аспект - моралният. Очевидно българските политици приемат без особени угризения възможността да елиминират своите противници с помощта на прокуратурата, подменяйки пътем и волята на избирателите. Ако това поведение не се разминава с очакванията към партии като БСП и ДПС, то няма как да не се удивим от такова поведение у политици, които претендират да бъдат десни и следователно спазващи някакъв устойчив морален кодекс. Тези дни Екатерина Михайлова напомни, че тя и привържениците на Костов били гласували за Стефан Софиянски "с отвращение". Като някогашен член на ОХДЦ, започнал политическата си кариера именно под лидерството на Софиянски, тя сигурно най-добре знае причините за това отвращение. Тази цитирана от нея квалификация обаче е стопроцентова обида за всички демократи, които не допуснаха София да почервенее, а БСП да подпечата заявката си за властта с тотална победа на местните избори. Иван Костов, който произнесе тези думи в самия изборен ден, призова всички да се откажат от "модела Софиянски" и идентифицира съдебната разправа със столичния кмет като политическото Ватерло на СДС. И нещо повече - превърна казуса "Софиянски" в своя собствена индулгенция, обясняваща защо е напуснал СДС в най-тежкия политически момент и е поел по пътя на Дертлиев и Бакърджиев.

Това е вече твърде много. Този политически гьонсуратлък просто налага да бъде припомнено, че споменатият "модел Софиянски" е само разклонение от един много по-общ модел - а именно "моделът Иван Костов". Че софийският кмет сигурно не е ангел небесен, но тези, които разпродадоха София на ВИС и СИК, бяха представителите на оглавяваната от Костов партия и за техните действия той носи пълната политическа отговорност. Че самият Софиянски бе негов личен избор и нещо повече - беше дясната му ръка при дърварската трансформация на коалицията СДС в партия на властта, градена по модела на БСП. Че ако ще говорим за непрозрачност, злоупотреба с власт и нанесени щети, неговият личен списък няма да се побере и в десет такива статии - и е по-разумно да се върне към прословутото си драгалевско мълчание, ако не иска да ги чете всеки ден. Че няма нормално обяснение защо прокуратурата се занимава с халите, а мълчи примерно за сделката с "Балкан" или за сключения от неговото правителство договор с "Газпром", нанесъл на държавата щети за стотици милиони и довел до фалита на основната част от химическата промишленост на България. Че едва ли Столичната община е била по-непрозрачна от държавата - примерно при продажбата на десетки хотели и почивни станции за жълти стотинки или при сключването на абсурдни договори като този на братя Джанкови с РВД, или при опрощаването на държавни вземания от вече продадени банки и предприятия. Че между неговото напускане на СДС и това на Софиянски има една много съществена разлика - столичният кмет не си позволи да хули досегашната си партия, не я идентифицира като създание на ДС и не открадна създадената от нея фондация - което Костов стори в най-буквалния смисъл на думата. Че Софиянски защитаваше все пак някаква политическа позиция - вероятно погрешна, но все пак позиция, но не си позволяваше да лъже пряко и безочливо своите бивши и бъдещи избиратели .

Доказателства? Ето ви едно от тях - безобидно, но пък достатъчно показателно. При раздялата си със СДС Костов получи от Надежда Михайлова пет публични въпроса и даде пет публични отговора. Един от тях бе свързан с продажбата на "Нефтохим" на "Лукойл" - въпреки пълната енергийна зависимост на България от Русия, която е и най-надеждният потенциал за политически натиск. Отговорът на Костов бе, че "Нефтохим" работел с руска технология и можел да преработва само руски нефт. Което е пълна лъжа. Пред мен е справката за вноса на суров петрол у нас за периода 1991-2003, официално получена от Министерството на финансите на базата на митническите декларации на вносителите. Никога не сме внасяли само руски нефт; нещо повече - през 1991 доставките от Русия са едва на пето място. Внасяли сме от Иран, Египет, Тунис, Саудитска Арабия и къде ли не; включително и през периода на управление на СДС, включително и от Ирак - например през 1998 - 681 329 772 кг. И къде прочее се е преработвал този нефт, след като "Плама" не работи и "Нефтохим" е единствената ни рафинерия?

Тези въпроси чакат своя отговор. И в него навярно се крие и отговорът на въпроса защо разбиването на шансовете за широка дясна коалиция, опитите да бъде унищожен СДС и маниакалната воля да бъде съсипан Софиянски се оказват за бъдещата дясна партия по-важни, отколкото въпроса за управлението на страната в най-отговорния за нея момент. Последното поне е ясно: Костов се нуждае от нова мишена за тотално очерняне и обвинения в корупция, за да отклони прицела от себе си, за да бъдат забравени неговите собствени постижения на това поле. В този смисъл за него Софиянски не е жертва, а индулгенция. Което може би е оправдано с оглед политическата целесъобразност, но е откровено неморално. В крайна сметка не можем да искаме от един типичен макиавелист да бъде морален. Но хората около него? Тях питам - и го правя, защото уважавам част от тях - Веселин Методиев, Цочо Бояджиев, Владислав Тодоров, Калин Янакиев и още много други: ей, вие, как се чувствате, спите ли добре нощем, съгласни ли сте да живеете в лъжа?