|
|
Обсъждането на
възможността за поява на националистическа и/или антиевропейска
алтернатива
в публичното
пространство в България
е провокиран
преди всичко
от не толкова
отдавна протеклите избори във Франция, където
Националният фронт на Жан Мари льо Пен се представи много силно.
Това веднага предизвика
интерес в България - разбира се в много по-голяма степен у
журналистите, отколкото у политолозите. За журналистите това беше
"нов сюжет",
който стана
повод да извадят
пред обществеността екзотичните физиономии на отец Георги
Гелеменов, на лидера на БНРП - Иван Георгиев, както и на други
по-малко известни фигури. За политолозите, това стана повод за
вътрешни дискусии, опитващи се да изяснят естеството на явлението
"анти-системни партии".
Поглед към досегашния опит в страните от ЕС и в Централна и
Източна Европа.
Не
можем да не се съгласим поне от части с мнението на проф.
Георги Карасимеонов, че в страните от Европейския съюз
възниква нов "кливидж" ("cleavage"
- термин употребен в контекста на дефиницията на именития норвежки
политолог Стейн Рокан).
Този "кливидж" се базира на приемането или
респективно - неприемането на промените предизвикани от
глобализацията и в частност от ускорения процес на евроинтеграция.
Очевидно в страните от ЕС възниква нова "страта", която се
състои от хора, които са ощетени по някакъв начин от
глобализацията и евроинтеграцията или поне смятат, че е така.
Подобна страта може да бъде мобилизирана в политическия и
избирателния процес от различни анти-системни партии, били
те десничарски или левичарски.
Публиката дискутира твърде много резултата, постигнат от
Националния фронт във Франция, но резултатът на крайно
левите троцкисти е дори още по - интересен. Вижда се, че има
симетрия при "анти-системния вот" във Франция - има
"десничарска" компонента - Националният фронт, както и
"левичарска" компонента - троцкистите. Подобна "огледална
симетрия" между ляво и дясно течение в рамките на
анти-системния вот засега отсъствува в Холандия, Белгия
(Фландрия), Италия и Австрия, където са налице силни,
десничарски,популистки, "анти-системни"
партии или движения - като Листа "Пим Фортаун",
"Влаамс блок", "Алианца Национале" в Италия, т. нар.
"Лега Норд" или "Ломбардската лига"
на Умберто Боси -
пак в Италия, "Форца Италия" на
Силвио
Берлускони, "Партията на свободата" на Йорг Хайдер. Но
френският опит сочи, че подобен "симетричен" сценарий е
възможен в съвременното политическо развитие на една или друга
страна.
В
страните от Централна и Източна Европа, ние откриваме (било
днес, било в близкото минало), подобни партии и движения,
като партията на Ищван Чурка в Унгария, партията на Вадим
Тудор в Румъния, анти-европейското селско движение в
Полша, екстремисткото Моравско движение в Чешката
република, движението на Владимир Мечияр в Словакия,
екстремистите националисти в Словакия, Българският бизнес
блок на Жорж Ганчев до някаква степен и т.н. Тук вече мненията
на специалистите се разделят. Някои учени,
смятат че появата на подобни партии на политическата сцена се
дължи на незрелостта на "развиващите се демокрации"
в тези страни. Има и друго мнение (и
аз
го споделям),
че има доста сходства между "анти-системните партии" в
страните от ЕС и в "развиващите се демокрации". В този
смисъл, НДСВ е типична "анти-ситемна партия", но за щастие
много
далеч от екстремизма
и ксенофобията на някои от
"изявените"
образци в ЕС
Малко отклонение от темата - една прогноза за бъдещето на НДСВ.
Можем
да направим оценката, че ако НДСВ успее да оцелее, след тоталната
загуба на обществено доверие
то има шанс,
да се трансформира в
"нещо
като"
либерална партия. Има няколко аргувента за това:
-
икономическата програма и практика на НДСВ са крайно либерални и
дори "либеристки",
както някои италиански политолози предпочитат да наричат
екстремисткия икономически либерализъм, който според Ален Кайе
"няма нищо общо с красивата идея за свобода и политически
либерализъм". Днешната критика на СДС по отношение на
правителството на НДСВ, като "левичарско", като използуващо
"социалистически методи в икономиката" и т.н. е
безсмислица. Никога до сега не сме имали в България, такова
правителство, което така открито пренебрегва тристранното
сътрудничество и социалния диалог, декларира
готовността си да приватизира дори митниците (тук
не става дума за договора с "Краун Ейджънтс"!)
и забравя да приведе в действие вече гласувани важни социални
закони, като Законът за икономическия и социален съвет и
Законът за социално инвестиционният фонд. Разбира се,
министрите на НДСВ и по-специално т. нар.
YUP-та
са привърженици на различните монетаристки техники и на
фискализма, но
всичко
това
е далеч от
социалистическите практики -
били те
традиционни
или
модерни.
-
НДСВ има коалиционен партньор - Движението за права и свободи,
което е член на Европейската Либерална, Демократична и Реформистка
Партия (ЕЛДРП),
с добри позиции в Либералния Интернационал. ДПС може да посредничи
между либералите и НДСВ. ДПС се чувствува, като толкова стабилен
партньор в международните либерални структури, че лидерите му едва
ли ще бъдат особено ревниви, ако представят НДСВ там. Сигурно е,
че лидерите на ДПС разбират неудобството на делегатите от НДСВ в
Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), където
те са сложени да седят едни до други с "Руския феномен" -
Владимир Волфович Жириновски и с представителите на
"Партията на свободата" на Йорг Хайдер.
-
Има индикации, че либералите търсят и нови партньори в България.
Точно след победата на НДСВ на парламентарните избори през 2001
г., Симеон Втори беше посетен от Графиня фон Вартбург, в
качеството й
на представител на Либералния интернационал. Тя заяви
публично, че "много скоро в България ще се появи мощна
либерална партия". Вероятно, графинята
е проверявала, доколко лидерът на НСДВ е склонен да сътрудничи с
ЛИ. (Другата партия, която беше и все още е възможен партньор
на ЛИ в България, е новата партия на кмета на София и бивш
министър председател на служебното правителство през 1997 г.,
Стефан Софиянски - "Съюзът на свободните демократи".
Засега, ССД на Софиянски предпочита да общува с Християн
социалният съюз в Бавария).
Големият проблем, стоящ пред евентуалната интеграция на НДСВ в
либералната партийна фамилия е водаческият принцип, възприет в
устава на партията. Уставът на НДСВ дава на лидера - Симеон
Сакскобургготски невъобразими права да управлява партията, така
както предпочете.
Нататък>>
____________________________________
*
Авторът
е бивш заместник министър на труда и социалната политика в
правителството
на Иван Костов
(да
му е честит именният ден)
в периода
1998–2001. Той е един от основателите на Института за
интердисциплинарни изследвания.
Забележка:
Този текст беше готов още някъде в началото на лятото на 2002.
Би трябвало да се подчертае, че той
не е нищо повече от една хипотеза. Всичко, което се разисква в
него, съвсем не е задължително да се случи. Нещо повече,
вероятността всичко това да стане е твърде малка. Въпреки това,
“малко вероятно” и “невъзможно”, не са едно и също.
Трябва
да се подчертае и още нещо. Във възможните действия на
предполагаемите участници в разглеждания сценарий няма нито едно
незаконно действие. Нравствеността на “политическото инженерство”
е повече от съмнителна, но препрочитайки Макиавели трябва да си
спомним ясно дефинираната разлика между морала на Владетеля и
морала на обикновения човек, поданик или гражданин. Със сигурност
някои хора ще се разгневят от този текст. От сега подчертавам, че
той не е писан нито за да уязви или злепостави някого. Още
по-малко е написан, за да постави някого на пиедестал, като бъдещ
“творец на историята”. Тук просто се анализира възможното развитие
на нещата, при определени обстоятелства. Съвсем обичайно явление е
прогнозите на политолозите да излизат грешни. И слава Богу ...
Разбира се, много хора ще напомнят, че България вече е на
последната права към ЕС и че в страната има симптоми на появата на
нещо като “политически борд”, редом с “валутния борд”. Това съвсем
не значи, че няма среди, които биха се опълчили и в последния
момент срещу влизането на България в ЕС, притиснати от новите
“правила на играта”, които членството в ЕС налага по
безпрекословен начин. Подобно противопоставяне също не е
противозаконно. Затова възможността за започване на евентуална
внезапна анти-европейска и анти-системна офанзива не бива да се
подценява, особено от тези, които смятат, че демократичното
държавно устройство и европейската ориентация са правилният
РАЦИОНАЛЕН, а не ЕМОЦИОНАЛЕН избор за България.
Авторлът
ЛИТЕРАТУРА:
Beyme, K.
Parteien in westlichen Demokratien. Piper
Verlag,
Munchen,
1984.
Канев,
Д. Партията в парламента. Взаимоотношенията "партия -
парламентарна група - депутати"
(сравнителен
анализ).
Сп. "Парламентарна демокрация", бр.2, 1996 г., Институт за
политически и правни изследвания, София, с. 5 - 28.
Блондел, Ж. Отношенията партия - правителство. Опит за
систематичен анализ. Сп. "Парламентарна демокрация", бр.2, 1996
г., Институт за политически и правни изследвания, София, с. 29 -
44.
Карасимеонов, Г. Политически партии. ГорексПРЕС, София, 2000 г. |
