Група граждани на Република България внесоха на 7 януари 2003
година подписка до Главния прокурор. Поведението му премина
всякакви общоприети граници и норми на
морално и достойно поведение и
те поискаха той
да
подаде оставка, след като безвъзвратно
е загубил общественото доверие и доверието на ВСС - органът, който
го е избрал.
Гражданите, които предприеха тази инициатива, са достатъчно
образовани, за да са наясно с правата и задълженията си и
упражниха свои неотменими права по чл.
10 и 11 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи
http://www.infotel.bg/juen/euro/12225010.htm#name6:
Член 10
Свобода на изразяването на мнение
1.
Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право
включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава
и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните
власти и независимо от държавните граници
Член 11
1.
Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно
сдружаване, включително правото да образува и членува в
професионални съюзи за защита на своите интереси.
И
така, тези граждани използваха правото си на сдружаване и на
изразяване на мнение и внесоха писмо с искане Главният прокурор да
се съобрази с решението на ВСС. А от Главна прокуратура им
създадохана безпрецедентни пречки да се ползват от своето
гражданско право и незаконно изискаха от гражданите да присъстват
лично и да предоставят лични данни за себе си, след
поредица от устни опити за сплашване и пр. Накрая от същата
институция излязоха с факс до средствата за масова информация, в
който си позволяват волността и неприличието да се подиграват с
гражданската инициатива.
Тези, които
по Закон са длъжни
да защитават
правата на гражданите от произвол, безцеременно ги нарушават и без
свян демонстрират мислене от времето на тоталитарния режим в
България.
Срещу безсрамието и неграмотността, която демонстрира Главна
прокуратура, трябва да се реагира остро.
Тези хора не са се сетили да погледнат календара и да видят, че
вече не живеят в 50-е години в комунистическа България, закриляни
от съветската власт.
Те
трябва да се научат да уважават гражданите на страната си, да
разберат,
че
не гражданите са в тяхна служба, а те, прокурорите са поставени в
служба на гражданите и затова и получават заплатите си от бюджета,
който пък се пълни от данъците, които същите тези граждани плащат.
Ако не разбират тази простичка истина прокурорите, позволили си
пренебрежително отношение към акциите и инициативите на гражданите
на България и към тях самите, позволявайки си да ги квалифицират,
наричайки ги презрително "група пенсионери", трябва самите те да
излязат незабавно в пенсия, пък тогава нека се изказват
презрително за пенсионерите. Между гражданите естествено (предвид
демографското положение на българското население) е имало и
пенсионери, но поне половината са били хора под
45-годишна възраст.
Но
никак не е важно дали са пенсионери или студенти - те са ГРАЖДАНИ
и никой няма право да ги квалифицира.
Фактът, че се вдигна толкова шум около едно съвсем естествено за
една демократична страна явление - група граждани внасят подписка
с някакво искане, показва, че България все още не е демократична
страна, доколкото един обикновен граждански акт се възприема като
заплаха или конспирация.
Всъщност, прокурорите, изпълзели от ерата на комунизма са
прави - демокрацията и гражданското
общество
са заплаха за нечии гузни съвести. |