ОЩЕ

11-11-2002

11 ноември 2002, 12:404

За смисъла в Лазарин Лазаров

или защо Костов не си признава вините

а Лазарин Лазаров не му харесва статията на Иван Костов ”За смисъла в обществото”. Право на мнение е да харесаш или да не харесаш едно четиво. Хубаво е, когато съумееш да аргументираш мнението си така, че да убедиш и другите. Г-н Лазаров обаче казва това е такова, като пропуска да се обоснове защо, според него, е така. Което изкушава да се отговори на въпроса защо това не е такова, каквото го е квалифицирал рецензентът на доскорошния български премиер.

то какво пише г-н Лазаров в свое писмо до "Още инфо":

“Статията започва с твърдението, че в България за мнозина не е ясен смисълът на ставащото. Понеже станало ясно, че комунизмът бил грешка, преобразуванията били принципно правилни и необходими. Но мнозинството отказвало да види тази реалност, то търсило някой да бъде виновен. (За какво??).”

 ясен ли е смисълът? На г-н Лазаров, например, ясен ли е? Може ли да се каже, че народът е разбрал какво всъщност се е случило през последните десетилетия в тази страна? Защо тя беше доведена до национална катастрофа, призната даже от комунисти като Петър Младенов? Защо и как развита социалистическа България натрупа 12 млрд. долара дълг за периода 1982-1989 година, време, през което страната е получила от износ приходи в размер на най-малко 20 млрд. долара? Защо тези над 20 млрд. не са стигнали и кому са били нужни още 12 млрд.? Защо с тези общо над 30-35 млрд. долара България дочака през 1987-1988 да изчезнат почти всички стоки от магазините? Разбра ли народът въобще, че всичко това се е случило? И как именно се е случило? И къде са тези над 30-35 млрд. сега? А след този тотален крах и тази безпрецедентна кражба на национално имущество не трябваха ли наистина преобразувания? И не бяха ли нужните преобразуания именно в посоката, която са избрали отдавна проспериращите народи? А вижда ли този народ кой саботира тези преобразувания, кой пречи на прехода? Кой непрекъснато ни противопоставя на проспериращите народи – единствените, от които можем да почерпим продуктивен опит? Кой продължава да досажда с тъпото чалгаджийско парче за това как НАТО ни трови с обогатен уран, как унищожаването на съветски ракети щяло да предизвика екологична катастрофа и как основната мисия на Европейския съюз е да ни съсипе енергетиката, като ни затвари животворния братски съветски АЕЦ? И защо цялата тая свинщина продължава цели 13 години? Та нали за 13 години след 1878 България от нищото успя да си изгради всички държавни институции плюс университет, академия на науките и железница, която слепият дядо Йоцо да гледа? И окат ли е народът ни днес, близо 500 дни, след като си избра слепец за водач и 100-200 дни преди да го замени с поредния от върволицата Димитров-Червенков-Живков-Луканов-Виденов?

“...това е тирада за националния манталитет, откъсната от конкретния исторически фон. Тя може да послужи като частично оправдание за неуспехите му, но не и като тяхно отрицание.”

ткъснато от конкретния исторически фон? А кой е той, този фон? За нас този фон е свързан със съвършено конкретни и свежи исторически спомени. Например за това как от януари 1996 до декември 1996 доларът скочи 7 пъти – от 70 до 500 лв за $1. От декември 1996 до февруари 1997 скочи още 7 пъти, за да стигне 3 500 лв за $1. През ноември- декември 1996 започнаха да изчезват от магазините първо цигарите и кафето, а после и почти всичко друго – нещо обичайно за Живково и Луканово време, но позабравено в България след 1991. Нещо добре познато в Полша от времето на Ярузелски, в Румъния от времето на Чаушеску, в Съветския съюз от времената на всичките му вождове, в Куба и Северна Корея, но непознато в страните на проспериращите народи, на които упорито ни противопоставят. През февруари-март 1997 получавахме по няколко долара заплати. Валутният резерв на страната слезе под половин милиард долара. Банките фалираха масово и българите изгубиха нови милиарди, прибрани от червените банкери, своевременно духнали към по-спокойни кънчета на планетата.  

амо след една-две години това бе преодоляно, икономиката се стабилизира и тръгна нагоре – бавно, плавно, но неотклонно нагоре. Заплатите и пенсиите се увеличаваха с малко – с 8-12-15% годишно, но редовно. За всяка Коледа имаше тринадесета заплата. И така беше в продължение на четири години. Такива едни “неуспехи” отбеляза правителството на Костов, та сега на горкичкия ни тогавашен премиер му се налага да търси “частично оправдание” и се е отдал на писане. Г-н Лазаров квалифицира избрания от него жанр така: “... една доста претенциозна, едва ли не философска статия”. В нея, според него, “...явно Костов не иска (не може) да си признае някои вини. А иска да дава насоки...”

азаров е провидял своя някаква насока и я споделя. Вижте каква именно е тя, като прочетете оригинала на писмото му.