|
Холандците едва ли ще прочетат скоро новата книга на професор
Божидар Димитров
‘Българите
– първите европейци’,
но и да я прочетат, едва ли ще му повярват. Дори и никой в
Холандия да не обръща внимание на скандалните определения на Емил
Рателбанд за българите, привлекли неотдавна вниманието на
софиийските всекидневници и на неизтощимия Кеворк, факт е, че
когато чуят `българи` холандците не си мислят за `първата
високоразвита цивилизация в Европа`, нито за `основните приноси на
българите и българската държава през средните векове` (цитатите са
от увода на професор Б. Димитров към горепосочената книга), а за
чартърите Амстердам – София, запълнени с изловени в показни акции
нелегални имигранти. За проститутки от улиците на Амстердам и
обитателите на копторите в Хага и Ротердам, които запълват
празнините в определени сектори от холандския трудов пазар, като в
същото време стават прицел на новата твърда линия на местните
политици по отношение на чужденците. Тя бе възприета още преди
няколко години, но стана особено безкомромисна след събитията от
изминалата година, когато на преден план излязоха нов тип политици
като убития Пим Фортаюн и впоследствие – тогавашния министър на
имиграцията и интеграцията Навайн, също от партията на Фортаюн.
Хайките за нелегални българи станаха едва ли не ежедневие – с
многобройна полиция, кучета и обичайното внимание на медиите. През
2002 шестте национални вестника посветиха на нелегалните ни
съграждани общо 93 публикации.
`София
заклеймява лова на българи`, съобщава на читателите си
всекидневникът
Het Parool
в броя си от 17
януари по повод на поредната акция на амстердамската полиция на 13
януари и отново напълнения чартър, този път предимно с
проститутки, които, освен че са нелегални, са и нелоялна
конкуренция за местните дами от улиците с червените фенери.
Възмущението на българското външно министерство, изразено от
говорителя му Любомир Тодоров, произтича от това, че холандските
акции са планирани предварително – поръчва се чартърът и едва
тогава се тръгва на лов с предизвестен успех. България реагира,
пише Het Parool
,
на факта, че Холандия не работи
конструктивно за решаването на проблема, като концентрира
вниманието си предимно върху самите нелегални, докато не по-малко
внимание заслужават
роботодателите, които ги наемат противозаконно. Те познават много
по-добре местното право и сутиацията тук от кърджалийските
български турци, които пристигат по покана на свои
холандски сънародници или кюрди и етнически холандци.
Работодатели и наемодатели от сивата зона на икономиката оставят
подмамените от тях имигранти незастраховани срещу всички възможни
капризи на съдбата. Холандската преса шуми фанфарно за заловените
неколцина българи джебчии, продавачи на наркотици, сводници или
проститутки, но нехае за измамените гурбетчии от Родопите. Този
шум е необходим на политици като Навайн, за да оправдаят твърдата
линия на партията си (Листа Пим Фортаюн), но на популистките
изкушения не устояват и другите, които след изборите през май 2002
трябваше да държат сметка за засилената нетърпимост на
избирателите си към чужденците. Пропагандният шум бе за жалост
предимно на гърба на нелегалните българи. Отвреме-навреме се
споменаваха румънци или сомалийци, колкото да не се затвърди
впечатлението, че акциите са целенасочени. Но в съзнанието на
холандците вече е натрапено: огромната част от 180 000-е хиляди
нелегални в страната им са българи... Българите са тротоарни
музиканти, крадци, улични търговци на валута, жива плът и
наркотици. Това е, което се запомня след теливизионните новини и
прочита на печата. Някои от вестниците отбелязват, че проблемът
опира до твърде високата активност на нелегалните посреднически
бюра, но въпросът е защо полицията не е така реципрочно активна
спрямо тях. Работодателите могат да изискват за така нашумелите
българи временни разрешителни за работа, също както за поляците и
руснаците. През 2002 са издадени 34 000 такива разрешителни. Защо
не се издават и за българите?
Защото
се задоволяват и с малкото, което им се дава, отговаря на въпроса
NRC
Handelsblad
в статия от май 2002. Нелегалните имигранти от Турция започват да
се връщат в Турция, пише вестникът, защото нелегалните български
турци им отнемат работата и са готови да работят за 20 евро на
ден.
Това
не важи за всички нелегални българи тук, но е факт, че
мнозинството пристигат от България гладни, обезверени и съгласни
на всичко. Най-ниско платената работа в парниците, консервните
заводи, гробищата за коли, на строежите, под дъжда и то за мизерно
заплащане, това е, което нашите съграждани приемат, без да се
борят за по-добро. Много често не получават и малкото, за което са
се уговорили. Защото страхът и смазаното самочувствие се разчитат
лесно по лицата им. Защото имат самочувствието на безправни.
Наричат ни
‘белите
роби`.
Не
най-обидното е това, че превъртели палячовци като Емил Рателбанд
ще ни нарекат гангстери. По-обидното е, че холандецът се опасява
от това, което ще последва през годината 2007, когато границите на
обединената Европа отново ще се преместят. Той изобщо няма да
знае, че първите европейци тогава ще се завръщат обратно в
общността, към която принадлежат от векове. Която са създавали с
векове. Него го е страх от това, което тези първи европейци
представляват сега, което ще бъдат през 2007.
Въпросът е кога най-сетне България ще успее да върне нормалното
самочувствие на гражданите си, като им поднася не утехата от
славата на миналото си величие, а като им осигури нормалното
човешко съществуване днес, през третата година от 21-ия век след
Христа. |