|
|
|
Какво им става на холандците – беше първата ми мисъл, когато
след двуседмично отсъствие взех един от всекидневниците в
ръце. Мислех, че след турбулентната 2002, новата година ще е
по-предвидима. Ако се съди по първите две седмици от нея –
изненадите не свършват. Отново се бе променило съотношението
между политическите сили – само за седмици. В кратката
януарска кампания преди поредните избори за Парламент, на 22
януари картината е драстично променена. Оказва се, че
съвременните избиратели не се ръководят от твърди
предпочитания към една или друга партия, а във всяка
предизборна кампания преразглеждат избора си и дават гласа си
на този, който им дава най-добрите надежди за предпочитания от
тях в момента курс. Старите идеологически поляризации са
отмити, прагматизмът и силата на медиите в ерата на медийната
демокрация |
 |
определят
политическите предпочитания. В годината 2003 само 29% от
електората гласува винаги за една и съща партия, за разлика от
1971, когато процентът е бил 69.
Народното
недоволство от пролетта на 2002, извадило на повърхността скрити
напрежения и показало огромен разрив между избиретели и избраници,
доведе до значително разместване на политическите пластове. На
изборите на 15 май миналата година младата, едва на два месеца
партия LPF (Листа на
Пим Фортаюн) стана втората сила в Парламента и влезе в
коалиционното правителство, редом с традиционните две партии –
либералите вдясно от центъра (VVD) и
християндемократите (CDA),
в центъра на холандския политически спектър. Младата партия влезе
в управлението без създателя си Фортаюн, убит 9 дни преди
изборите. Липсата на опит, вътрешните противоречия, непремерените
амбиции и отсъствието на обединяваща личност в новата партия –
както в парламентарната фракция, така и между част от министрите
на тази партия, доведоха до падането на правителството само след
87 дни, рекорд за кратко управление в историята на страната. След
дискредитирането на новата партия LPF се
считаше, че двете останали, с които беше сформирано последното
коалиционно правителство – VVD и CDA
ще запазят силната си позиция заради добрата си и
абмициозна програма, която отговаряше на сентиментите и желанията
сред по-голямата част от електората. Програма, в която се
предвиждаха мерки за съкращаване на държавния дълг, за подобряване
на здравеопазването и образованието, в която се отделяше внимание
на интеграцията на малцинствата и на намаляване на имиграцията (
болната тема, довела в голяма степен до възхода на Пим Фортаюн и
партията му, считана за най-дясната в холандския политически
спектър сега). Програма, в която акцент се поставяше върху борбата
с престъпността и повишаване на чувството за сигурност у
гражданите, изгубили в голяма степен доверието към полицията и
правосъдието. Заговори се активно за националните стойности и за
ускореното интегриране на всички новодошли (не само през
последните няколко години, но от последните няколно десетилетия).
Програмата за идните 4 години на управление беше готова и
абмициозно започна да се осъществява, преди да падне
правителството миналият ноември. Предполагаше се, че двете основни
партии без затруднение ще запазят добрите си изходни позиции, а
дори и да не успеят да получат мнозинство на поредните избори
(холандската парламентарна система е така устроена, че една партия
никога не може да получи мнозинство), на една от тях ще бъде
възложено сформирането на правителство. Предполагаше се, че
сегашният премиер Балкененде и неговата партия CDA
ще получат шанса да довършат
започнато само преди няколко месеца (правителството на Балкененде
започна работа едва през септември).
|
Новият
водач на Партията на труда Ваутер Бос |
Вместо
това социалдемократите, които изгубиха половината си
електорална подкрепа на 15 май миналата
година, успяха за рекордно кратко време да се върнат на
сцената. Как? Със същата невъзприета тогава от избирателите
програма, но с нов водач! Млад, чаровен, интелигентен, заменил
успешна кариера в Shell
за участие в последния кабинет
на Кок като заместник министър на финансите (2000-2002).
Новият водач на Партията на труда Ваутер Бос успя да представи
по нов начин старото партийно
послание партията и да привлече достатъчно избиратели, за да
бъде сочена във всички допитвания на общественото мнение като
най-вероятният победител на утрешните избори.
Къде
отидоха всички недоволни? Къде са онези 1,6 милиона
избиратели, които гласуваха за Пим Фортаюн преди девет
месеца? След като бяха потискали дълго време някои свои
нагласи и успешно ги бяха разчупили |
с майския вот
от 2002 (като усещането за невъзможност да бъдат интегрирани
новодошлите в Холандия, обезпоскоително нарастващата имиграция,
размиването на собствената културна принадлежност, изчезването на
традиционните ценности и норми на поведение, липсата на чувство на
защитеност от страна на полиция и правосъдие), недоволните
избиратели стреснаха политиците от традиционните партии дотолкова,
че сега всички партии застъпват в програмите си малко или много
темите, които наложи убитият Фортаюн. Недоволството съществува все
още, но сега то се канализира по-прагматично, не с необичайните за
холандците емоции от изминалата година. В този смисъл на въпроса
‘какво
им става на холандците?’
те просто отговарят със завръщане към обичайната си пресметливост
– коя комбинация от партии ще им осигури най-доброто съчетание от
защита на икономическите интереси със социалната сигурност, на
която са свикнали. В края на утрешния ден вече ще стане ясно дали
този път са успели да си направят сметката добре. |