20-12-2006

Две минути след убийството на Красимир Димитров (Къро Дебелия) говорителка на Вътрешното министерство съобщава, че то било “инцидентно “ и че нямало нищо общо с организираната престъпност.

Отделен е въпросът, че инцидентно може да бъде убийство,  при което един баща убива случайно сина си по време на лов например (имаше такова напоследък). И няма как да бъде инцидентно убийство, при което няколко въоръжени мутри убиват жертвата си след  предварително замислени действия.

Отделен е въпросът, че убитият е бил свързан и с хазарта, и с хотелиерството и с още някои доста примамливи за организираната престъпност дейности.

Отделен е въпросът, че за две минути никое ченге не може да разбере нищо за едно убийство, камо ли да се произнесе по него.

Отделен е въпросът, че не само говорителят на МВР, но и което и да било ченге не бива да дава никакви изявления, преди да са направени поне частични разследвания.

Още по-малко пък да говори лъжи и недомислици.

Всички тези отделни въпроси водят до един общ извод. Висшите полицаи не само не са способни да се справят с организираната престъпност, но със своите изказвания  събуждат подозрението, че я подпомагат и че дори са свързани с нея.

Извод поражда  още един въпрос. Може би най-важният.

Защо висшите полицаи и управници

си позволяват такива нагли изказвания. Защо показват такова пренебрежение към общественото мнение.

Дали пък защото вземат пример от главния прокурор, който прибърза да обяви, че Васил Дойчев – началник на архива на Първо главно управление на Държавна сигурност, човекът, който може би знае най-много тайни за престъпленията на комунистическата власт, се е самоубил. Тъкмо когато трябваше да предаде на държавата комунистическите архивите и досиета.

Понякога отговорите на същностните въпроси са съвсем простички. И висшите полицаи, и прокурорът са нагли, защото няма кой да ги съпикяса – ето отговора.

Няма кой да ги спре, да се възпротиви, да възнегодува да ги засрами, да им каже, че така не бива, и да ги призове да изпълняват съвестно задълженията си.

И убийствата продължават.

Динка Воденичарска - финансистка, свързана с вноса и продажбата на коли, се дави в реката при Чуйпетльово. Всъщност поточе, което в най-дълбоките си места не превишава две педи. Продължава и насилието сред децата. Малко дете е убито и хвърлено на боклука. Полицията веднага открива убиеца - психично болен човек, който прави пълни самопризнания. Само след седмица се появява друг убиец - този път десетгодишно дете. То също прави пълни самопризнания. И двата вида самопризнания са направени без свидетели, без адвокати и в нарушение на съдопроизводството. Или поне няма данни това да се е случило.

Само че ги няма медиите да се вайкат, да се тюхкат, да вопият и да искат справедливост, както някога, по времето на Костов, когато беше убит малкият Пепи.

Спи таксиджийската съвест на родината

и няма кой да отиде пред парламента да държи гневни речи, да надува клаксони и да иска оставката на премиера и на вътрешния министър.

Липсва и още нещо.

За него всички говорят. За него всички се кахърят. Него всички го обсъждат. Всички му се надяват. Всички го обгрижват. Всички го подкрепят, даже неговите противниците.

Това са новите опозиционери. Новите хора. Новите водачи, призвани да преборят лявото управление.

Всички те обаче  въобще не забелязват произвола на лявото  управление. Всички те не виждат изцепките и нахалството на хората, които трябва да се борят с организираната престъпност и корупцията.

А не ги забелязват, защото са изцяло погълнати от едни много увлекателни занимания, които ги поглъщат изцяло. Най - внушителният, най-мощният,  най-великолепният, най-привлекателният, най-обаятелният опозиционер е влязъл в спор с Ахмед Доган. Но спорът не е за етническия модел, нито за отдръпването на българските турци от гражданския и политическия живот на България и затварянето им в родово-етническо гето. Спорът е кой кого ще обгрижва. Като обгрижването се подразбира в неговия  бабаитско-мъжкарски и гавазо-мутренски смисъл. Като онождане. Кой кого щял да оножда демек. Като Бойко Борисов твърдо, мъжествено и самопожертвувателно заявява, че няма да се остави да бъде обгрижван, тоест онождан, от оня ми ти съмнителен и лошав турчин.

След което изявление съвокупните български медии, барабар с почитателите, поддръжниците, феновете и най-вече фенките на чутовния мъжкар изпаднаха в захлас от поредния му тестостеронен подвиг. А народът за пореден път се почувства приласкан и обгрижен от своя любимец.

Но, да кажем, Борисов така си разбира политиката. Махленско-бабаитски и кръчмарско-интелигетски.

Какво правят обаче ония, другите? Образованите, изгладените, лъскавите, умните, възпитаните, далновидните, неупотребяваните, готините и милите.

Какво правят новите десни?

Ами те май също водят политика на обгрижването. Обгрижват се един друг и се надпреварват кой пръв да бъде обгрижен от батето им Бойко.

Може би затова не забелязват произвола на властващите левичари. Затова не забелязват убийствата. Затова не забелязват нахалните изявления на хората от вътрешното министерство. Затова не забелязват издънките на главния прокурор.

А има и друго.

Ако вземат някакво отношение, ако започнат да правят политика в стария, изтъркания, изконния, общоприетия и изначалния смисъл на думата, ще заприличат на...

О, ужас! О, върховен смут и позор.

Ще заприличат на Костов и ДСБ.

Защото единствено Костов и ДСБ промърмориха нещо за вероятното убийство, което властниците побързаха да обявят за самоубийство. Единствено ДСБ и Костов се осмеляват да говорят за явления, за които другите партии и политици си траят.  Като по този начин се заяждат с всички, вместо да възприемат веруюто на днешното политическо битие – вземането на властта чрез съюзи, съюзчета, хартишки, подписчета и взаимно обгрижване.

Макар че и те не се сетиха да разобличат неуместната и издевателска забрана за внос на българско месо от Русия.

То пък кой ли въобще се досети. Всичките народни мислители, мъдреци и тълмачи , които в продължение на година непрекъснато се тревожеха за това как нашето месопроизводство ще се нагоди към европейския пазар, въобще не забелязаха, че

ударът дойде не от Европа, а от Русия.

Не го забелязаха и месарите, които иначе все се тюхкат, че европейският пазар ще ги съсипе и непрекъснато вопият за държавна подкрепа и увеличение на вносните мита.

Нито една политическа партия не забеляза, че руското издевателство е следствие на разправиите между Русия и Полша. Което означава, че то си е чисто политическо и изисква чисто политически действия от всички засегнати страни.

Но дори ДСБ и Костов да бяха казали нещо за руската забрана, никой нямаше да ги чуе. Защото българските прокопсали медии, следвайки неоценимия и високохудожествен съвет на дълбокомудрия политолог Огнян Минчев прилагат нов иширет (нова хитрина, нова тактика, нов чалъм) спрямо ДСБ и Костов. Преди непрекъснато ги хулеха. Сега въобще не споменават за тях. За да могат да изпъкнат новите десничари.

И те изпъкнаха. Подписаха договор за братска дружба и сътрудничество с Бойко Борисов. Хвърлиха

нов гюбек в политическата чакарака.

При която политиката се осъзнава на коремно ниво и са възможни всякакви врътки.

Както беше извъртян отказът на Ханс Пьотеринг – председател на Европейската народна партия, да присъства на основаването на ГЕРБ. Пьотеринг завършва писмото си до Бойсо Борисов с казионно задължителни пожелания за успех, които след отказа му да присъства на основаването придобиват леко подигравателен оттенък.

Българските медии обаче въобще не забелязаха отказа и разтълкуваха задължителните учтивости на Пьотеринг като голям успех за Бойко Борисов. Сякаш не са журналисти на страна, която ще влиза в Европа, а дописници от далечно казахстанско село, олицетворяващо нравите на някои изостанали, бедни и затъпели прослойки в източните страни, за които беше направен и нашумелият филм “Борат”.

А иначе същите тези медии вече две седмици не престават да оплюват филма. Сякаш са се разпознали в него.

Всичките народни мислители, които в продължение на година непрекъснато се тревожеха за това как нашето месопроизводство ще се нагоди към европейския пазар, не забелязаха, че ударът дойде не от Европа, а от Русия.  Не го забелязаха и месарите, които иначе все се тюхкат, че европейският пазар ще ги съсипе и непрекъснато вопият за държавна подкрепа и увеличение на вносните мита.

(Текстът е отпечатан в "Седем")