02-12-2006

Online от 1 юли 2002

Купете си книгата на Иво Беров!

Иво Беров в "Още.инфо"

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

2 декември 2006

А всеки месец да се разписваш за една приятна сума?

Сякаш ДСБ очакват справедливост свише, която никога не идва

Иво Беров в "Още инфо"

Текстът е публикуван в "Седем"  

Иво Беров

 

То е донякъде като при хората. Не може една партия в продължение на години да получава удари, без да отвръща. Или когато отвърне, ударът й да отиде нахалост.Откакто се появиха в обществения живот, ДСБ непрекъснато получават удари. Отвсякъде.

Това, че устоява на тези удари, прави чест на партията. Но неспособността й за отговор означава и безпомощност. Тя поражда чувство на обреченост. Сякаш ДСБ очакват някаква справедливост свише, която никога не идва. Или пък идва по някаква много голяма случайност, която най-често не се случва.

Един от малкото удари

който ДСБ се опита да нанесе през изминалите години, беше съдебният иск срещу Бойко Борисов .

Той беше зле премерен. И не само защото не успя. Дори да беше успял, той едва ли би бил полезен за партията. Феновете на Борисов просто щяха да си кажат: “Тия злобари направиха кал на добрия бат, Бойко “. И толкоз. Ако ударът беше успял, доста хора поне щяха да уважават “ злобарите “. И може би щяха да разберат, че в една правова държава законът е над всичко. И над всички. Дори над Бойко Борисов.

Той обаче отиде във въздуха

Такива удари изтощават. И правят трудно нанасянето на нови удари. Или посрещането им.

А ударите продължиха да се стоварват върху партията. И ще продължават. Докато тя не се стопи. Докато не изчезне.

Една от най-коварните нападки срещу ДСБ дойде, след като Гад Зееви осъди държавата по сделката “Балкан”.

Естествено, мислещите и осведомени хора знаят, че “Балкан” беше губещо предприятие, записано в списъка за ликвидация още по времето на Виденов. Знаят, че за никакви подарени 200 хиляди на Гад Зееви не може да става дума. Нито за подкупи. Знаят, че ако държавата наистина бъде принудена да плати 10 милиона, то това ще е

по вина на някои жълти министри

които измениха условията по сделката.

Но мислещите и осведомени хора в България са пренебрежимо малко. А средствата за масово осведомяване  нямат никакво намерение да казват истината на хората. Тъкмо обратното. Тяхната цел е да заблуждават, да лъжат и да манипулират. Те са създадени, за да я обслужват сегашната олигархия. И я обслужват. ( Една от най-изтъкнатите и нашумели радио- и телевизионни водещи например  в продължение на цял час упоително си приказва с Тренчев за това колко престъпна била сделката с “Балкан “. И въобще не й хрумна, че би трябвало

да потърси и друго мнение по въпроса

Направи си пропагандата и толкоз. А тази журналистка се води за умна все пак. И за почтена донякъде. Работи в национална медия даже. Какво ли тогава да се очаква от останалите така наречени журналисти...)

С такива похвати комуноидната пропаганда успя да пробута на обществото лъжата за “престъпната” продажба на “печелившите” български авиолинии. И сега в очите на обществото тези 10 милиона, които  България трябва да заплати, са доказателството, че всичко написано и казано от комуноидните медии срещу приватизацията на “Балкан” и срещу Костов е вярно.

Но изглежда нито Костов, нито хората на ДСБ си дават сметка колко коварен е този нов удар. Не си дават сметка, че той може да бъде и последен. Че след него има вероятност партията просто да бъде оставена на доизживяване. Защото оттук нататък каквито и политически чудеса да направи Костов, каквито и прекрасни закони да предложат нейните депутати, както и да нападат управляващите, общественото мнение в България ще казва едно и също : “Костов и десебарите

първо да платят от собствения си джоб

тия 10 милиона, пък тогава да се правят на политици “.

И толкоз. Край. С политическите изяви на партията е свършено.

Затова ДСБ са длъжни да отговорят на поредния пропаганден удар. И на всички останали. И то да отговарят ясно и убедително, недвусмислено, откровено и честно. Мълчанието в този случай не е признак на достойнство или гордост, а на високомерие. Дори не на високомерие, а глупост.

Защото при сделката с “ Балкан” има нещо много по-дълбоко и същностно.

Тази сделка се превърна в символ на прехода. Тя придоби знаково значение за всичко, което се случи през последните 15 години в икономиката и политиката на България.

Тя прие и нравствени измерения

Неуместно е възражението, че обясненията на ДСБ няма да бъдат чути. Такова възражение само би онагледило споменатата вече липса на политически нюх и готовност за борба. Нещо повече. Би свидетелствало за примирение и обреченост, а донякъде и за мързел. Отделен е въпросът, че ДСБ не желаят, или по-скоро не умеят да направят своя електронна медия.

И че не желаят да помагат на малкото вестничета, които са независими от олигархията и се осмеляват да казват истината. Важното е друго.

Истината за сделката с “Балкан “ може да бъде казана въпреки злонамереността на официозните медии. С нарочна пресконференция, която да бъде широко огласена например. С искане

медиите да спазват основните правила на журналистиката

С изискване към СЕМ да си върши работата. С официални декларации. Разбира се, обясненията за тази сделка  (пък и за всички други) могат да бъдат изопачени. И ще бъдат. Но хората поне ще знаят, че има и друго мнение. Че десницата (или поне ДСБ) отстоява своята правота и се бори за истината.

А при липса на независими средства за масова информация тази истина може да бъде разпространявана и лично. От човек на човек. С обиколки на България и широко огласявани срещи с хората.

Така се отвръща на удари. Така се прави политика. Така печели Волен Сидеров. (Освен че си има собствена телевизия.) С устремност, хъс, работа и предприемчивост. Не е срамно да се вземе пример от него в това отношение. Много лесно е

да бърчиш чело в дълбокомудри мисли

и да чакаш някой да поиска от теб интервю,  за да си проличи колко си велик. А междувременно всеки месец да се разписваш за една доста приятна сумичка. Или сумище. Така могат спокойно и охолно да се изкарат...колко останаха...три години май. След което вече всеки сам трябва да се спасява и да се грижи за бъднините си. Защото, ако продължат самообръщенията, примирението и отпускането, в следващото Народно събрание ДСБ няма да ги има.

Което от епохално-историческа и фундаментално-политическа гледна точка не би било съдбоносно.

Лошото е друго. Че няма кой да замести ДСБ.

Няма кой да подеме обществените послания,  които тази партия носи

Така наречената “Нова десница “ е просто жалка. Какво пречеше например тъкмо тези нови десничари,  които се пънат да минат за различни, инакви, други, готини, привлекателни, мили и неупотребявани, да вземат отношение по сделката с “Балкан” и да кажат истината за нея. Те не са я сключвали, разбира се. Но могат да преценят и усетят, че тя е знакова за целия преход и за цялата десница. А следователно и за тях.

Пък какво пречеше и на Александър Божков например да защити сделката, под която се е подписал? И защо трябва да мълчат и всички останали водачи на СДС? Защо се получи така, че всички тези стари и нови десни не посмяха да кажат истината за тази сделка, а жълтият Владимир Каролев я каза? Защо дори Овчаров се разграничи от пропагандната истерия, а така наречените десни мълчат?

Има отговор.

Но “новите” десничари не са достатъчно умни

за да разберат, че не би трябвало да отхвърлят постигнатото от Костов и Стоянов. Да разберат, че най-смисленото, най-достойното и най-печелившото за тях е не да отричат, а да се опрат на всичко, което десницата е постигнала досега. Посланието им би могло да бъде пределно ясно и просто: “Благодарим на Костов и на Стоянов. Смятаме, че хулите срещу тях са незаслужени. Не се разграничаваме от тях, но можем да бъдем по-полезни от тях, защото сме свежи, предприемчиви, смели, умни, общителни, далновидни, обаятелни, чисто нови, неупотребявани, готини и прелестни.“

Но при “новите” десни има нещо по-лошо от липса на усет, ум и далновидност. Те просто могат да просъществуват само без Костов и Стоянов. Могат да просъществуват само след тяхната политическа смърт. Което показва, че те не са свежи, предприемчиви, смели, умни, общителни, далновидни, обаятелни, чисто нови, неупотребявани, готини и прелестни.

Те са нещо друго. Те са скевинджъри. По-добре е, между другото, да бъдат определени с чужда дума, нежели с българска.

Пък какво пречеше и на Александър Божков например да защити сделката, под която се е подписал? И защо трябва да мълчат и всички останали водачи на СДС? Защо се получи така, че всички тези стари и нови десни не посмяха да кажат истината за тази сделка, а жълтият Владимир Каролев я каза?


© 2002-2005 Още Инфо