|
Те живеят в някаква своя
България. В тази България хората всеки ден умират от глад. Те не
са виждали нито един умрял от глад човек, нито са чували за
такъв, но нищо не може да ги разубеди, че в България всеки ден
хората умират от глад.
Според тях над българския народ се
извършва геноцид. Те не знаят какво точно означава думата
геноцид. Знаят само, че това е нещо много лошо. Може би
изтребление, само че по-лошо. Знаят също и кой извършва
геноцида. Това са тъмните вражески сили начело с еврейските
цитадели Америка, Англия и Израел. Те не знаят какво точно
означава думата цитадела. Може това да е огромна космата ламя от
гръцката примерно митология.
А може и вражески бункер,
където тлъсти
богаташи
разгръщат картата на България,
сочат злобно нейните тучни ливади, бистри извори, чисти езера,
гъсти гори и горди балкани, като замислят унищожението им.
Заедно с унищожението на съвокупния трудолюбив, мъдър,
предприемчив, гостоприемен и честен български народ. Като начало
вражеският замисъл предвижда унищожението на милион и половина
българи, които да бъдат заместени с докарани от Израел евреи.
После се предвижда евреите да се обединят с турците, циганите и
останалите малцинствени слуги на коварните чужбински цитадели
(каквото и да означава тая дума), та всички заедно да
изпонадосъсипят и изпонадоунищожат каквото е останало там за
изпонадосъсипване и изпонадоунищожаване в милото ни отечество.
Този коварен замисъл не беше
разкрит
от някой несретник, въдворен в
обособено лечебно заведение.
Той беше разкрит от
заместник-председателя на партия “Атака”. Втората политическа
сила в България, за чийто кандидат-президент са гласували
примерно 800 000 здрави, прави, читави, ваксинирани и достигнали
полова зрялост граждани на една държава, която се готви да влезе
в Европа. И беше разкрит този коварен замисъл не в опушено от
цигарен дим и ракиени изпарения мазе на някое от споменатите
вече заведения, а по национална телевизия “ Скат”. (Те май
всички телевизии станаха национални. И коя от коя по-национални
при това.)
По тяхната си телевизия, която
отразява тяхната си България. Една България, която не разговаря
с никого. И не признава никого освен себе си. Защото всички
други българи не са никакви българи, а отцеругатели, отродители,
родоотстъпници и предатели.
Измислената им България би могла
да бъде полезна все пак, като
напредничав вид масово
самолечение
ако не беше толкова силно
политическото им влияние. И ако не бяха готови да пратят
истинската България в затвори и концлагери, само за да
удовлетворят извратеното си чувство за справедливост.
Има и още една България. Тя е
мълчалива и потайна. В сравнение с първата изглежда по-сдържана
и сякаш по-привлекателна. По- работлива. Дори по-достолепна
някакси. Когато идват на гурбет в столицата, хората от тази
България работят съвестно. Какво правят, когато се върнат по
родните си места, никой не знае. Радиата и телевизиите не
съобщават нищо за тази Бъългария. Вестниците нищо не пишат за
нея. Сякаш тя е чужда държава.
И всъщност си е така. Защото става
дума за държавата на Ахмед Доган. Държава, която си има свой си
език, своя икономика и свои обичаи. Която се зае да създаде свое
образование, че и свое правосъдие даже. Там български не се
приказва. Български вестници не се четат и български телевизии
не се гледат (още по-малко пък уж националните).
Какво става в държавата на
Доган
би трябвало да знаят поне
българските тайни служби. Да знаят например, че в нея шетат на
воля “Мюсюлманските братя “. Същите, които станаха причина в
Алжир да бъдат изклани стотици хиляди души.
Но това, че терористични ислямски
организации са плъзнали из Родопите, хич не засяга официозна
България. Защото има още една, трета поред България –
официозната. С президента, който е президент на всички официозни
българи. Официозният президент на официозна България със своите
официозни разузнавателни служби хал хабер си няма за това какво
става извън официозната му България. Той дипломатично не се меси
във вътрешните работи на Ахмед Доган и държавата му. Нали Доган
е негов коалиционен авер. И май хич не му дреме на официозния
президент, че при подходящи условия държавата на Доган може да
поиска автономия. А само допреди пет години се кълнеше, че ще
брани Кърджали от турците така,
както руснаците са бранили
Сталинград
Това е официозна България. Лъжи,
демагогия и хитрости, а освен това хитрости, лъжи и демагогия.
България на Гоце и Слави, на агент Бор и на вестник “Труд”.
България на Майкъл Чорни и неговите адвокати, България на
официозните медии и доносниците, България на “Биг Брадър” и
неговите уригни. България на олигархията, на сивата икономика,
на прикритата корупция и на тайните сделки.
(България на Гоце, която обвърза
АЕЦ “Белене” с Русия, когато всички се стремят да се изплъзнат
от руската енерегийна зависимост тъкмо чрез атомните си
централи.) Пълно пренебрежение на държавните интереси, което
другите Българии хич и не забелязаха даже.
Защото има и още две Българии
най-малко. Четвъртата е България на чалгата и на простотиите.
На войнстващата тъпота
На самодоволното невежество. На
голямото, яко, космато, нахакано, намахано, напомпано и надуто
нищо. България на Бойко Борисов.
Има и още една България. Може би
най-малката от всички.
В нея живеят хората, които не
могат да бъдат подведени и повлияни от пропагандата и лъжите на
официозна България.
Хората, които се възмущават от
всекидневното, всекичасно и потайно възстановяване на
комунистическите ценности и лъжливите приказки за благите
времена на Тошовото управление. Хората, които се чувстват
унизени от това, че страната им влиза в Европа със задълженията
и правата на слугиня. Хората, които не се впечатляват от
мутренските похвати и махленските тарикатлъци на Бойко Борисов.
Хората, които се възмущават от цялостното опростачване на
обществения ни живот.
В тази, най-малката, България
живеят най-образованите, най-смислените, най-просветените,
най-всеотдайните и
граждански най-осъзнатите
българи
В същото време те са
най-онеправданите и най-охулваните. Те търпят подигравките и на
официозна България, и на турска България, и на Бойко-Борисовата
България, и на умствено разстроената България. Стигна се дотам,
че един от най-големите одиози на нашето съвремие - Драгомир
Драганов, призова тези българи да напуснат страната си.
Официозната професорска гнус призова между 300 и 500 хиляди души
да напуснат родината си само защото били костовисти. Пък после
казват, че Сидеров приличал на Хитлер. Ами я да си представим
тази професорската гнус овластена. Че той (тоест тя, гнуста) би
надминал и Милошевич.
А именно благодарение на тези
българи, които професорската гнус реши да пъди, България
се измъкна от социалистическото
блато
и тръгна напред. Благодарения на
тях влезе в НАТО и скоро ще влезе в Европа. Не благодарение на
официозния президент, който врещеше по антинатовски митинги. На
тези хора всички са длъжници. Включително и Костов, който до
голяма степен ги представлява, но сякаш е решил, че няма нужда
да ги защитава. Или пък не се досеща, че те имат нужда от
защита. Всъщност често се получава така, че не той защитава
тях, а те - него. Което изопачава смисъла на представителството
и дори го преобръща.
Костов е длъжен да знае например,
че когато го обвиняват за сделката с “Балкан”, обвиняват не само
него. Обвиняват хиляди привърженици на ДСБ. Защото навсякъде – в
градове и села, по стъгди и мегдани, при всяка сбирка и по всеки
повод привържениците на ДСБ биват обвинявани, че поддържат
човек, който е ограбил България.
Тук гордото мълчание е
неуместно
Може Костов да е обяснил сто пъти
какво се е случило при продажбата на “Балкан”, ще трябва да
обясни и за сто и първи път. Ако ли пък един бивш премиер на
България няма право да каже, че се е изхитрил да продаде на
израелците едно потънало в дългове предприятие, или пък че е
прикрил част от дълговете, то неговите министри могат да го
кажат. Или пък неговите съратници. (Не е срамно и да хитруваш
при такава сделка.)
А един по-откровен разговор с
хората от различните Българии може да постави началото и на
тяхното гражданско обединение. За да могат те да придобият
самочувствието, че въпреки различията си споделят ценности,
които осмислят принадлежността им към една обща държава.
Защото петте Българии сега
дори не си говорят, очаквайки, че Европа ще ги спои и обедини
чрез общи правила. Нещо, което тя въобще не е длъжна да направи.
На тези хора всички са длъжници.
Включително и Костов, който до голяма степен ги представлява, но
сякаш е решил, че няма нужда да ги защитава. Или пък не се
досеща, че те имат нужда от защита. Всъщност често се получава
така, че не той защитава тях, а те - него. Което изопачава
смисъла на представителството и дори го преобръща.
|
