|
Те са
много захрижени за СДС. И за съдбата на дясното.
Безспир се тюхкат и въздишат покъртително.
Опитват се да тълкуват и да обясняват. Защото
били пък и лично засегнати. Били страстни
привърженици на синята идея. Скачали били по
митинги. Дали много от себе си. Изхарчили се.
Пък синята идея почти нищо не им дала в замяна.
Само разни дребни облаги, пари и слава.
“Те” са своеобразни хора. Това са
слугите на агента Бор например. Брезата, Чама,
Вейката, Чвора, Бичмето и останалите.
А също и онова нещо, което само
допреди година чинно обслужваше доносника
Димитър в Националната телевизия.
И все едни такива. Доскоро те
ругаеха СДС по медиите, а митингите наблюдаваха
отдалеко, през девет дувара в десетия.
Сега те много искат да се обедини
дясното и са светли привърженици на Петър
Стоянов. И, разбира се, противници на Костов.
Поведението си има обяснение.
Петър Стоянов е
като тях
И той като
тях се разочарова от СДС . И той като тях се
отказа от СДС, когато връзката със съюза му се
видя неизгодна. И той също като тях подкрепи
Симеон. Имат си и още доста прилики. Но
основното е, че Петър Стоянов не е само като
тях. Той е един от тях. И целта му е да си отиде
при тях. При върхушката. Заедно със СДС.
Тази върхушка може да нарича себе
си лява или дясна. Но за нея политическите
убеждения, ценностите, програмите и убежденията
са само залъгалка за тълпите. Повод да се плещи
по медии и мегдани. Те са само средство за
достигане на целта. А целта, разбира се, е
властта.
(Че защо СДС, Петър Стоянов и
останалите да си разтурят рахатлъка заради
някакво си там полицейско убийство. Защо да се
тюхкат, че България вече не е правова държава и
да търсят начини за спиране на полицейския
произвол.
Полза няма,
само бели
Друго щеше
да е, ако ставаше въпрос за власт. Добре поне,
че Филип Димитров най-накрая изрази нещо като
възмущение.)
Тези, за които основната цел е
властта, си обясняват всичко единствено и само
чрез властта. “Разцеплението вдясно е борба за
власт”, казват те. И е следствие на властови
мераци, корист и честолюбие. На лични раздори“.
Така те обясняват политическата действителност
не само на себе си, а и на другите. И след пет
години пропаганда повечето хора захванаха да
вярват. Костов се отцепил от жажда за власт.
Тези, които го следват, обичат командите и
командите.
Надежда се
отцепила от яд
че изгубила
председателството. Мозер пък се цепи поради
друга подобна причина. Няма значение каква
точно, нали тя и без това не е много
привлекателна като водач.
И съвкупното българско общество с
всичките му политолози, социолози, тълкуватели,
наблюдатели, мъдреци, интелектуалци, политици,
журналисти, медиатори и умници охотно споделя
подобни първобитни съждения, които би трябвало
да изглеждат истинни и задълбочени единствено в
простодушните мозъци на иначе любознателните
махленски къркачи.
Само едно-две малки вестничета не
се ограничиха в обясненията си за това, което се
случва вдясно с личните взаимоотношения между
десните водачи, а се опитаха да проникнат
по-дълбоко. Не че личните страсти нямат
значение. Те са си част от пъстрилото на
обществения и политическия ни живот. Но в
основата на разцеплението вдясно и на сегашните
сблъсъци в СДС са заложени
неподправени политически
различия
Като тези между госпожа Мозер и
Стоянов например.
Мозер за разлика от Стоянов
решително защити управлението на СДС и не се
поддаде на пропагандните хватки, с които
комунистите успяха отново да вземат властта.
Впрочем, след позорния провал на Луканов и
Виденов на тях им остана само една хватка.
Твърдението, че управлението на десницата също е
било провал. Че СДС е издигнало корупцията в
държавна политика и е ограбило България с
братовчедската си приватизация. Именно това беше
основното пропагандно внушение на бившите
комунисти и на медийния им слугинаж през
изминалите години. Тъкмо към това комунистическо
внушение се присъедини и Стоянов. Така и той,
съзнателно или не, им помогна отново да вземат
властта. Същото направи и Симеон, който сега
управлява заедно с тях. И им
слуша Интернационала в стойка
мирно
Щото иначе може да го заядат за
имотите. Затова си приличат и си подхождат
Симеон и Стоянов. На тази основа са и тънките
Стоянови сметки някой ден НДСВ да се отцепи от
БСП, да се присъедини към СДС, та заедно да
свалят бившите комунисти и да заемат мястото им.
Тези сметки обаче все повече изтъняват.
И затова Стоянов привидно все
по-решително се разграничава от Симеон. Но все
пак не чак дотам, че да засегне въпроса за
имотите. Защото не се знае дали утре или след
година двамата пак няма да си дотрябват. Все
съображения, които не са политика, а
най-откровен опортюнизъм. Използване на случая.
Както и каквото падне.
Точно от тези дребни сметчици,
които само наподобяват политика, сякаш реши да
се разграничи Надежда Михайлова. Много късно
обаче. Ако тя още в началото се беше
противопоставила на начина, по който царските
хора се нахвърлиха върху СДС, може би въобще
нямаше да се стигне до разцепление на съюза.
Нито пък щяха да
се появят нови десни партии
Вярно е, че
Петър Стоянов подведе Надежда. Подведе я с
политиката си на близки връзки с НДСВ, а после и
с коалиционните си хрумвания. Вярно е, че
впоследствие се изхлузи от отговорност. Но е
вярно също така, че Надежда имаше и властта, и
възможностите да му се опре.
Все пак сегашните й стъпки, макар
и закъснели, имат своя политически смисъл.
Нейната фракция (или движението, или както там
се нарича) явно подхваща политика, различна от
тънките Стоянови сметки за бъдещ съюз със Симеон
и придворните му депутати.
Анастасия Мозер пък като политик, който явно е
съхранил политическата почтеност на едни вече
изминали времена, не може да пренебрегне
естествената за всички земеделци неприязън към
Кобургготите. Затова са толкова крехки връзките
на Мозер със Стоянов. Още повече че тя ясно и
недвусмислено заяви, че управлението на СДС е
било успешно. Нещо, което Надежда Михайлова и
досега не посмя да направи. А новата партия,
създадена от Георги Марков
при всичката си неубедителност и
съмнение за връзки с бившите служби на ДС също
решително се разграничи от Симеон.
Всички тези политически различия
правят обяснимо и донякъде смислено
раздробяването на десницата. Но те няма как да
не затруднят обединението около общата
кандидатура за президент. А такова обединение е
необходимо за България.
Най-малкото, за да не бъде
следващият президент някой социалист, който да
награди с високия орден “Стара планина” одиози и
агенти на Държавна сигурност като Тошо Тошев
например.
Хубавото е, че този път десните
партии решиха да изяснят начина, по който ще
излъчат общия си кандидат и качествата, на които
той трябва да отговаря, за да се опитат да
избегнат толкова присъщите за България лични
ходатайства и коридорно-ресторантски интриги.
Защото тъкмо такива неизяснени
начини за излъчване на представителство вероятно
доведоха до чудатото хрумване на ДСБ да предложи
Георги Лозанов за член на СЕМ. Същият Георги
Лозанов, който само
допреди месец номинира за
журналистическата награда
“Черноризец Храбър“ не друг, а
тъкмо най-отблъскващия представител на
комунистическата пропагандна машина и един от
най-големите одиози въобще на нашето време –
вече споменатия агент на бившата държавна
сигурност Тошо Тошев (Бор). Предложиха от ДСБ
същия този Лозанов, който и като член на СЕМ, и
като председател на Медийната коалиция дума не
продума срещу погазването на закона от страна на
доносника Димитър и срещу помията, която той
бълваше всяка неделя от екрана на Националната
телевизия. Не че има голяма вероятност Лозанов
пак да стане СЕМкаджия.
Но ако от ДСБ бяха предложили за член на СЕМ
някой не дотам познат, но пък почтен, образован,
свестен, а защо не и млад човек, (такива има
много в ДСБ), то щяха да покажат на обществото,
че са жизнена партия с много възможности, вместо
да учудват привържениците си със странни
кандидатури.
Привидно Стоянов все по-решително се
разграничава от Симеон. Но не чак дотам, че да
засегне въпроса с неговите имоти. Защото не се
знае дали утре двамата пак няма да си дотрябват
Текстът е публикуван във
вестник "Седем" |
