Съвременната култура обаче поставя демокрацията в основата на съществуването си и се стреми да извлече изгоди от нея. Поради една много проста причина. Демокрацията води до благоденствие. Поне при англосаксонските нации, които поставят  човека, а не държавата или общността в основата на ценностната си система. 

При тези нации държавата е само служител

и посредник на гражданите, а не техен водач. Европейските държави са приели същите ценности. Те обаче се водят за по-социални. Което в общи линии означава, че  държавата събира повече данъци, за да ги разпределя според някаква социална уж справедливост. Коя демократична разновидност – европейската или англосаксонската, е по-смислена все още не се знае. Но се знае, че страните, които след дълго културно развитие са достигнали до европейски и англосаксонски тип демокрация (известни с общото наименование “западна демокрация”) са водещи в света.

Има обаче и други видове демокрации

които произлизат от други култури и цивилизации. Мюсюлманската например. Според някои мюсюлмански духовници и философи тяхната демокрация много прилича на западната, само дето служи не на някакви си там отделни личности, а на мюсюлманската духовна общност като цяло. При което публичното бичуване, осакатяването, забраната на жените да учат и  да работят са си едни съвсем демократични явления. Част от мюсюлманската култура и древните номадо-буколически обичаи.

И далекоизточните демокрации са особени. При тях основната ценност отново не са разните му там личности, а корпорацията. Тоест фирмата. Руската демокрация пък се основава на

изконното руско чувство за държавно и имперско величие

Което означава, че в Русия си е съвсем демократично Путин да вкара в затвора всички, които по някакъв начин му се противопоставят например.

Българската демокрация също си има своите особености, които я отличават от западните демокрации. Известно време тези особености бяха потискани от новоизлюпени демократи, чиито тежнения към англосаксонските и  европейските страни  понякога граничеха с родоотстъпничество и отцеругателство. През тези времена  единственият застъпник на българщината в родната политика беше Ахмед Доган. Единствен той провидя, че, бидейки кръстопът на народите, България трябва да обкичи своята демокрация с придобивките на източни култури и обичаи. Може би затова неговата партия беше основана едновременно върху ценностите на мюсюлманската общност, на японската фирмена корпоративност и на

всебалканската родово-общинна обвързаност

Симеон Сакскобургготски и неговите жълти депутати също обогатиха българския политически живот и му придадоха източен привкус. Най-вече като го лишиха откъм политика. Единственото обещание, което Сакскобургготски успя да изпълни, беше промяната на политическата система. Политиката при Сакскобургготическото управление бе заместена от старата махленско-балканска и корпоративно-японска взаимозависимост, при която бодигардът на премиера става главен секретар на полицията, любовницата на бодигарда става управител на Сибанк, приятелят на принца става министър,  брата на министъра става най-големият предприемач на Черноморието, а покрай тях се урежда множество близки, роднини, приятели, любовници, съпартийци и сътрапезници заедно с принадлежащия им венец от фирми.

Така нашата демокрация се натамани към присъщите за българската култура корпоративно-японски, мюсюлмано- арабски, великодържавно-руски, родово-балкански, шуро- баджанашки, секретаро-бодигардски и българо-турски съставки, които бива да бъдат наречени доганизация или доганизъм, за да се съкратят дългите описания и за онагледяване на явлението.

И вече в светлината на доганизма или доганизацията, заместила по естествен път

разрушената от Сакскобургготски политическа система

всички наглед безсмислени и необясними явления на нашето всекидневие намират и смисъл, и обяснение, и дори неочаквана дълбочина.

V Съвсем естествено е например в светлината на доганизма социалистическата партия да желае коалиция с омразния на всички социалисти цар и да не разследва нито имотите му, нито далаверите на министрите му. Защото при доганизма властта и разпределението на европейските пари са много по-важни от партийните обещания и заръките на разните му там избиратели.

V Пак в светлината на доганизацията е съвсем естествено Сакскобургготски да заяви преди изборите, че няма да подкрепи правителство с мандата на БСП, а след изборите да води продължителни преговори за съставяне на правителство тъкмо с мандата на БСП. И  Пламен Панайотов да каже, че жълтата партия е основен противник на социалистите, а след две седмици да намекне, че не би имал нищо против да бъде вицепремиер на Станишев.

V От гледна точка на доганизацията е напълно естествено главният прокурор Филчев четири години да не забелязва зулумите на царските управници и да започне разследване тъкмо по време на преговорите за съставяне на ново правителство. Защото при доганизацията  не е важно правосъдието. Важно е да се намекне на царските хора, че ако продължават да се назлъндисват, може да им се случи случка. Даже много случки. Намеци, които от гледна точка на европейската политика са си чисто изнудване. Но от гледна точка на доганизацията са си част от играта. Игра, която последва Кобургготическите пристрастия и се състои от раздаване на карти (вярно, все още раздавани от народа), вадане на козове (този път вадени от други), цакане, надцакване и прецакване.  Щерев например прецака НДСВ. От което

БСП придоби смелост и реши да надцака царистите

Симеон блъфира и засега остана извън играта с риск да изгуби имотите си и да подложи на разследване цял куп придворни заедно с принадлежащия им венец от фирми. Но и с надеждата да състави правителство със своя мандат. (Освен ако за пръв път през цялото си четиригодишно управление е решил да бъде поне за малко последователен.) Получава се любопитна и увлекателна игра. Махалата се забавлява. Медийните кибици и тълкуватели залагат.

И никой вече не очаква договаряне на основата на политически намерения, убеждения, ценности и виждания за бъдещето. Защото се водят дори не евроромски, а направо цигански пазарлъци. Колко министерства на теб, колко на мен. Кому да дадем  министерствата с европейските пари и кому да шитнем закъсалото здравеопазване и жалката култура. Така

българският етнически модел се превръща в български политически модел

Доганизират се и гражданите, и партиите, и институциите. Мнозинството депутати  вече представляват не народа си, а приятелско-роднински тайфи с принадлежащите им венци от фирми.

И докато преди 4-5 години това явление беше заклеймявано от всички като клиентелизъм, то сега всички го приемат като част от българското културно своеобразие.

При което най-ревностният стожер на българщината  и най-изявеният блюстител на българската национална идентичност е не друг, а  председателят на турската етническа партия и

агента на Държавна сигурност Ахмед Доган – Сава

подкрепян и възхваляван от най-чутния, най-патриоташки настроения и най-бръснатоглавия любимец на всичките народни маси – шоумена Слави Трифонов и принадлежащия му венец от сценаристи.