“Парламентарните шофьори карат лайна. Защото народните избраници са лайна.“

Това не е алкохолно прозрение на махленски политикан. Това не са думи на истерясал неонацистки водач. Не е предизборно изстъпление на Волен Сидеров, нито пък е част от програмата на новото му политическо образование “Атака“.

Това е едно от някогашните послания на един водач от листите на Обединените демократични сили, чийто председател е демократичната и възпитана Надежда Михайлова.

Това послание принадлежи на Любен Дилов-син. Той го отправи преди години чрез “Каналето” и надлежно го онагледи с нашумялата песен “Каралайна”. Така че Сидеров може да не се напъва да измисля собствени послания към народа. Може просто да повтори изразите на Дилов-син. Защото Дилов-син е до голяма степен предшественик и основоположник на Атака.

Не е чак толкова учудващо и пресилено.

Предшественици и основоположници на Атака са всички онези, които през последните 15 години плюха и ругаха демокрацията. Всички, които я атакуваха.

Дилов-син например плю и руга не само демокрацията, но и сегашните си партийни съмишленици от ОДС. За него те бяха отвратителни. И той пръв обяви атака на отвратените срещу отвратителните (колко би подхождал този лозунг на Сидеров и партията му). По обясними причини Дилов-син изостави “отвратените” и се присламчи към “отвратителните”. А водачеството на “отвратените“ пое Сидеров. И се оказа много по-сполучлив водач (фюрер) от Дилов-син.

Но Дилов-син е един от най-незначителните предшественици на Атака. Много по-големи заслуги за създаването на Атака имат българските социалисти. Те бяха най-коварните клеветници на демокрацията. Защото подхранваха приказките за златния век на Тошо. За това как Тошо бил изградил две Българии (думи на чутния полицейски секретарисимус и Тошов пазвантин Бойко Борисов). Как по комунистическо имало евтина луканка и ракия. Как дошли демократите и сринали държавата. Как демокрацията докарала повсеместна мизерия и безработица.

Тази

лъжлива приказка

която обърна действителността с главата надолу, беше в основата на най-продължителната, най-упоритата, най-коварната и може би най- силната атака срещу демокрацията. Тази лъжлива приказка е и една от причините бившите комунисти непрекъснато да се връщат на власт, въпреки провалите си. Но тя помага и на Волен Сидеров. Не случайно повечето от неговите привърженици са все бивши комунисти. От най-отявлените и най-заслепените.

Само че преди да помогнат на Волен Сидеров, атаките срещу демокрацията и партийната система помогнаха на Симеон Сакс Кобургготски. Никак не е случайно това, че основните послания на Симеон и на Сидеров съвпадат изцяло. (Впрочем, Сидеров влизаше в царските листи, но беше отхвърлен в последния момент. Защо ли?)

• Симеон дойде с обещанието да смени политическата система. Сидеров също.

• Симеон дойде с обещанието да унищожи политическата мафия. Сидеров също.

• Симеон обеща възмездие за греховете на политическата класа.

• Сидеров също.

• Симеон обеща да отрупа България с всякакви благини.

Сидеров не обеща това.

Но и Симеон, и Сидеров покълнаха върху една и съща обществена почва. Отхвърлянето на демократичната система и заменянето й с нещо друго. С монархия, с фашизъм, с комунизъм и с каквото там дойде.

Но най-мощният удар срещу демокрацията нанесе не друг, а Симеон. След управлението на Костов демократичните сили все пак имаха един-два процента преднина пред комунистите. Управлението на Симеон завърши с пълна победа на БСП и с влизането на Атака в парламента. (Но сякаш само чуждите наблюдатели и журналисти отбелязаха пълния му провал.)

Симеон помогна на Сидеров

и по един друг начин – скритен и коварен. Той и жълтите му депутати съхраниха бърлогата, в която се въдят всички видове популисти на бившия социалистически лагер. Репресивният комунистически апарат. Бившите служби на Държавна сигурност. А би било извънредно поучително да се види и да се разчуе, че  българските етнически и националистически партии са пълни с бивши ченгета. И би било добре хората да помислят защо се получава така. Защо начело на ДПС е агентът на Държавна сигурност Сава? И защо Атака”също се оглавява предимно от бивши ченгета?

Иначе остават само обясненията на голомозъчните сценаристи от “шоуто на Слави“, които удостоиха съвкупния български народ със следния зашеметителен силогизъм:

“В областите с мюсюлманско население има етническо напрежение, тъй като българите там са притеснявани и гонени от държавната и общинската администрация. Това етническо напрежение би могло да доведе до войни и проливане на кръв като в Сърбия и Косово. Ние обаче  не се колим помежду си. Но не защото сме свестни, почтени, добри и разумни хора. Нищо подобно. Ние, простите, тъпите, зли и жестоки български граждани, не се колим помежду си благодарение на спокойния, умен, мъдър, далновиден, мъжествен, почтен, откровен, обаятелен, добър, мил, чуден, прекрасен, ослепителен и безподобен политик Ахмед Доган.”

Това измъдриха бръснатоглавите сценаристи, обслужващи Трифонов. Няма как да се запре някъде из гладката им мозъчна тъкан простичката истина, че тъкмо хората на Ахмед Доган притесняват българите в смесените области. И че тъкмо неговият етнически модел поражда етническо напрежение.

Как след подобни прояви на въпиюща глупост да не се появи образувание като Атака” Как да не се развилнее Волен Сидеров!

А може би сценаристите бълват щуротии не поради неосъзнатата си глупост. Може да работят по някакъв сценарий. Та нали най-изтъкнатият сценарист между тях също е човек на репресивните служби.

Всъщност едва ли. Глупостта на Трифонов и неговия обслужващ персонал си е

част от едно общо  невежество

То започва с култовия израз “всички са маскари“. С незнанието, че този израз не принадлежи на Алеко, а на неговия герой Бай Ганьо. Започва с ганьовската преса на Блъсков и продължава с агентурните разработки на Тошо Тошев, към които охотно се включиха със своите писания и дрънканици така наречените български интелектуалци. Не се намери нито един от тези убоги представители на шаячната мисловност, който да не обругае многопартийната система и демокрацията вместо да я защити. Сидеров е и тяхно произведение. Той изразява техните възгледи. Той проби и благодарение на продажната българска журналистика, която дори не забеляза едно от най-позорните явления в българския политически живот. Това че Симеон и хората му похарчиха милиони за предизборна пропаганда и за глупашки томболи, като в същото време оставиха болните от рак да умират без лекарства. (Леле, какъв истеричен вой би се надигнал, ако това беше станало по времето на Костов!) На раболепните български журналисти  дори не им хрумна да потърсят отговорност от Симеон за този позор.

Така изразител на хорската мъка, страдание и възмущение стана не друг, а Сидеров. Не партиите. Не журналистите. Затова Сидеров може да си позволи да унижава журналистите и да ги презира. Те го създадоха с раболепието си. Той вече не зависи от тях, а те много късно се усетиха да го разобличават. Изцепките на програма “Хоризонт” показаха само пълна безпомощност и липса на професионализъм. А също и притворна смелост. Притворна, защото новите сайбии на това радио ще бъдат социалистите, а не Сидеров.

Та затова печели Атак“. Тя е връх, опрян върху

широката основа на глупостта

невежеството и раболепието. Тя е предвидимият край на продължителни и безотговорни действия и бездействия.

Но колкото и да е странно, получава се така, че печели не само Атака. Печели и Доган, защото след появяването на Сидеров успя да удвои броя на депутатите си. Печелят и бившите комунисти. В очите на Европа те вече няма да са най-калпавите отрочета на бившата социалистическа система. Появиха се и по-калпави.

Затова трябва да има една дясна партия, която да се опре и на комунистите, и на сидеровистите с един нормален, цивилизован, европейски, премислен и градивен патриотизъм, който да привлича малцинствата в обща гражданска спойка, вместо да ги отблъсква, да ги затваря в малцинствени гета и да ги противопоставя.