|
Талев се опасяваше, че няма да
намери партньори за шах. Най–вероятно всички се бяха включили към
централния компютър, за да видят дали ще бъдат разгадани
сигналите, които вече цяла седмица изпращаше чуждият разум.
Талев не се вълнуваше от посланията
на чуждия разум. Вълнуваше се от Лили. Лили, обаче, не се
вълнуваше от Талев. Една загадка, която никакъв разум не би могъл
да разреши, още по-малко пък чужд. Затова пък Талев можеше със
собствения си разум да разреши контраатаката на царския фланг.
...
На пръв поглед ходът с
кон це3-це2, след рокада и пешка а2 изглеждаше неугледен за
черните. Но след офицер де2–де4
белите се принуждаваха на няколко размени, от които черната дама
излизаше пред фланга на белия цар с много добри възможности за
контраатака.
Талев сам си беше измислил този
дебют и си го наричаше “дебют на великия Талев”. Дори и
гросмайстори понякога се изненадваха от дебюта на Талев и изпадаха
в цайт нот. А Талев дори не беше майстор.
...
Той просто обичаше шаха. В него
нямаше коварство, лъжи, обиди, неразбирателства, печал, тъга, тъпи
възторзи и безсмислена мъка. В него не се сблъскваха изопачени
души и мътни хормони. Имаше само честна борба, хармония и красота.
...
- Уплашихте
се, некадърници нещастни, от Великият-шах Магистър и Бог на 64-те
квадрата. Смее ли някой да седне на маса седем?- посрещна го
надпис в общата зала.
“Още един велик... Но все пак има
хора” – зарадва се Талев и седна. Великият шах Магистър и Бог на
64-те квадрата се оказа пъпчив юноша с жалък рейтинг. Само 1200.
Талев понечи да се откаже.
- Здрасти
– каза юношата и погледна жално от екрана.
Талев се смили и реши все пак да му
изиграе една партия.
- Здравей. Голям мозък си. Как успя
да изчислиш квадратите? Сигурно си умножил осем по осем.
Обикновено шегите на шахматистите не
бяха толкова остроумни. Но бяха по-злобни.
- Не
съм ги умножавал.Броих си ги едно по едно. Белите отделно, черните
отделно.
- И
равен брой ли ти излязоха?
...
Талев започна играта, но не с дебюта
на Талев, а с жертва на пешка. Дебютът на великия Талев бе
прекалено важно откритие, за да се използва срещу някакъв юноша с
пъпки и рейтинг 1200.
Хлапето прие жертвата без да се
замисли. После изненадващо намери правилното продължение и Талев
бе принуден да заиграе сериозно. И тъкмо получи предимство,
когато се появи “На всички ще ви разгоня всичките майки”. Едно
никакво човече със сбръчкана кожа, смешни очилца, присвити очи под
тях и сивкави кичури, които падаха безредно върху челото.
...
- Тъпота
- каза си
“На
всички ще ви разгоня всичките майки”, след като хвърли небрежен и
презрителен поглед върху положението на фигурите. Това ли е
“Дебютът на великия Талев, откритието на 38-ми век?”
“Откъде ли е разбрал за дебюта пък?”
– помисли си Талев. После се досети, че такова си му беше
прозвището, изписано на екрана. Шахматистите си избираха дълги,
многозначителни, впечатляващи и често досадни прозвища.
- Ти,
глупако, явно си разгонил собствената си майка затова, че е родила
тъпанар като теб – небрежно подхвърли “Дебюта на великият Талев,
откритието на 38-ми век” в отговор на забележката на “На всички ще
ви разгоня всичките майки”.
За съжаление не можеше да го
разкара. Масата все пак си беше на “Великият шах Магистър и Бог на
64-те квадрата”, който явно нямаше нищо против някой да разсейва
съперника му.
- Не
само собствената си, синко мой – каза кибикът и се разхили, сякаш
е казал нещо особено сполучливо. - А ти
по-добре си виж офицера на ге седем. Никога няма да излезе от това
поле. Все едно играеш без офицер, тъпанарино нещастен. Седнал да
играе... По-добре да беше отишъл на среща с чуждия разум заедно с
другите смотаняци. То, аслъ, който си няма собствен разум, търси
чужд.
...
Талев се помъчи да не обръща
внимание на натрапника. Обаче фицерът му на ге7 действително не
стоеше добре. Беше свързан с пешката, която в ендшпила би трябвало
да стане дама, но пък бялата пешка, която му спираше пътя, засега
бе неуязвима и офицерът висеше на полето безсмислен и ненужен.
Талев обективно би трябвало да загуби играта, но заложи на времето
и спечели, просто защото "Великият шах Магистър и Бог на 64-те
квадрата" се развълнува и направи груба грешка.
- Тъпота,
свиневъдство, селения, простотия, гадост и срам – обобщи “На
всички ще ви разгоня всичките майки” качеството на играта.
-
Брей, много имена имаш. Аз пък съм само Талев.
- То
е достатъчно за срама и за позора. Даже тоя нещастник щеше да те
бие, ако не си беше оставил топа на бито поле.
- Аз
не съм нещастастник – обади се възмутено "Великият шах Магистър и
Бог на 64-те квадрата".
- А
какво си? – запитаха го двамата искрено
учудени.
- Велик…
шах... магистър
- започна не съвсем убедително юношата и завърши вече
съвсем неубедително и безотрадно, че е Бог на 64-те квадрата.
- Нещастник
такъв – възразиха Талев и старчето в един глас и престанаха да му
обръщат внимание.
...
- Я
седни да видим сега кой ще разгонва майки, бе сине майчин - покани
Талев старчето, без да се съобразява с доброто възпитание и с
възрастта му.
- Няма
какво да гледаме – каза “На всички ще ви разгоня всичките майки“ и
седна – Аз ще разгоня. Майките. На всички.
- Кой,
ти ли ще разгониш?! Ти виждали ли си Дебюта на великият Талев,
откритието на 38–ми век? – попита Талев, като започна да реди
белите.
- Да,
аз ще ги разгоня – отговори старчето и се захвана да реди черните.
- Кой
ти ли бе?! А чувал ли си ти за великия Талев?
- Да,
аз ще ги разгоня.
Двамата продължиха да си говорят
така и да нареждат фигурите, докато "Великият шах Магистър и Бог
на 64-те квадрата" не ги прекъсна.
- Ама
ти ми дължиш реванш - каза той на Талев.
- Какъв
реванш бе, я си виж рейтинга – каза му Талев.
- Я
си виж пъпките – каза му старчето.
- Я
си виж годините – допълни Талев.
- Я
си виж акъла – допълни старчето.
- Да,
ама масата си е моя пък – отвърна им юношата, но Талев вече беше
започнал партията. Този път съвсем сериозно. С дебюта на Талев.
Великият дебют на Талев. Старчето бе успяло да го ядоса.
...
Да си разменят ругатни и обиди преди
партиите беше обичай при шахматистите. С тях целяха да ядосат
противника и да го извадят от равновесие. Талев винаги си казваше,
че не бива да им се връзва и винаги им се връзваше. Този път реши,
че хич, ама никак, въобще няма да се ядосва и да се изважда от
равновесие. Опита се да се съсредоточи и успя. Първите пет хода
изигра без да изгуби време. Старчето също играеше бързо. Но на
шестия ход старчето се замисли. А не би трябвало. Майсторите не се
замисляха на шестия ход.
...
Талев се успокои, отпусна се на
стола, погледна насмешливо към хлапето, което гледаше към дъската,
хапейки устни, погледна към старчето, което мънкаше под нос нещо
като песен, и чак тогава се сети да погледне рейтинга му.
Нямаше рейтинг.
...
“На всички ще ви разгоня всичките
майки” нямаше никакъв, ама съвсем никакъв рейтинг. Значи беше
новак. Значи нарочно се перчеше, за да го подлъже да започне
играта. С възможност да спечели много точки почти без риск.
...
- Скапаняк
тъп, смотан, нещастен. Какво се замисли бе. Още не сме почнали, а
ти мислиш – развика се ядно Талев.
- Спокойно,
чадо. Донт уъри. Би хепи. – изхихика “На всички ще ви разгоня
всичките майки“, без да откъсва очи от дъската.
- Ти
симулираш мислене. Ти само си мислиш, че мислиш. И какво си
мислиш? Че с твоя никакъв рейтинг ще можеш да играеш с Великият
Талев. Че аз по-добре с недорасляка да бях се захванал.
- Искаш
да кажеш с "Великия шах Магистър и Бог на 63-те квадрата" - обади
се недораслякът.
“Искам да кажа да не се обаждаш,
кибик недорасъл смотан такъв” – щеше да извика Талев но старчето
направи хода си.
...
Тъп ход. Пешка на а5. Вярно, че след
тоя Талев вече не можеше вече да излезе с черния офицер на бе4, за
да продължи точно по Дебюта на Великият Талев, но пък белите
оголваха царския си фланг и той можеше да излезе на добри позиции
и с белия офицер.Затова продължи с пешка на це4. Старчето отговори
с дама на ге5. Това беше неочаквано и Талев се замисли. Нахалното
досадно старче май си въобразяваше, че има някаква атака. Или
комбинация.
...
Талев огледа позицията. Царят му
беше прибран на а1 и това, че бялата дама контролираше бе1 и це2
нямаше никакво значение. Провери за заплаха от комбинация. Нямаше
заплаха.
...
Продължи с пешка на це5. Само още
два хода му трябваха за да излезе с офицер и дама на царския фланг
и старчето беше загубено.
...
Тогава старчето направи голяма
рокада.
...
Талев едва се удържа да не удари
тъпата си глава. Беше съвсем, ама съвсем забравил за голямата
рокада на белите. Сега целият дебют на великия Талев, откритието
на 38-ми век отиваше по дяволите. Трябваше бързо да измисли нещо
ново. Погледна към часовника.
...
Две минути и половина. Нито много,
нито малко. Огледа собствената си защита. Какво би станало, ако
белите продължат с пешка на а4? Слабо. Нямаха достатъчно материал
за атака. Така че не биваше да губи време в обмисляне на защити.
...
Две минути. Вече можеше да атакува
белия цар. С пешка на хаш4, например. Или на ге4. Или пък да
пръхвърли топа на ге и после да търси открита линия с жертва на
пешка.
Минута и половина. Или първо да
атакува с коня на еф3, а след това да мине на хаш4 като заплаши
бялата дамата. С какво да тръгне. С пешките или с коня.
Минута и 15 секунди. Може би първо
пешка на ге4 и след това коня.
...
Минута. Талев тръгна с коня.
Старчето се замисли. Талев също. Прецени, че положението му
всъщност никак не е лошо. С пешка на ге4 и кон на хаш4 ще заплаши
бялата дама. Където и да я премести старчето, оставаше кон на еф5
с множество заплахи срещу пешките пред царя. После ще потърси
открити линии за топовете и диагонал за дамата си.
Талев погледна часовника. 40
секунди. Чудесно.
...
Тъпото старче продължаваше да мисли,
а Талев вече беше готов с всички варианти. Най-добре като дръпне
пешката от ге3, да стовари дамата си на хаш5 и тогава на старчето
ще му се стъжни. Ще види той чия майка ще разгонва. Айде де. Талев
вече да предчустваше победата си.
- Играй
бе, изкопаем триглодит фосилски -изрева той свирепо и въодушевено.
- Спокойно,
чадо. Донт уъри, би хепи.- отвърна старчето не много убедително и
премести пешката си на а4.
...
Влизаха в цайтнот. Никакво време за
мислено. Талев заплаши бялата дама както си беше решил. Старчето
въобще не обърна внимание на заплахата и премести пешката си
едно поле напред. Талев взе дамата.
...
За части от секунадата му хрумна, че
нещо не е наред.
...
Старчето премести втория си топ на
бе1. Чак тогава Талев видя матовата заплаха. Царят му беше под
свръзка и не можеше да вземе пешката.
...
Пак му се прииска да си удари тъпата
си кратуна.Как не се сети, че онова изкопаемо не току-така мести
упорито пешката си напред. Сега тутакси трябваше да намери
отговор. Да запази полето бе2. С офицерите нямаше как. Топа и коня
бяха на другия фланг.
...
И все пак трябваше да има някакво
решение. Талев просто чувстваше, че има решение. Изведнъж го
видя. Жертва на дама, разбира се. Старчето бе изгубило своята,
така че след всички размени Талев пак оставаше с пешка повече. И
точно когато посегна към дамата си, на компютъра се появи надпис
: “Белите печелят”.
...
“Белите печелят” – додаде компютърът
с тъпия си, скапан компютърен глас. Поиска му се да изпсува.
Първо компютъра. После себе си. После времето. Беше забравил да
следи времето. Искаше да изпсува и “На всички ще ви разгоня
всичките майки”. Не го направи. Старчето щеше още повече да се
зарадва. Щеше открито да му се присмее.
...
- Ха,
ха, ха, ха – присмя му се въпреки всичко старчето съвсем открито и
даже потри ръце.
- Майната
ти, чиста случайност. Просто забравих за времето.
- Който
забравя за времето е обречен на забравата на времето – обяви “На
всички ще ви разгоня всичките майки“ с глас на древен пророк.
- Времената
се менят. Темпора мутантур – каза Талев, намеквайки, че победата
на старчето е случайна, че оттук нататък ще го скъса от бой и че
той също знае разни мъдрости от вековето. Искаше думите му да
прозвучат иронично, язвително и подигравателно. Но усети, че
прозвучаха някак слабо и не съвсем неуместно. Въпреки това додаде
“и ние се меним с тях“, но това пък му се видя още по-неуместно.
Накрая раздразнено измнънка на латински “нос мутантор с тях” и
започна да нарежда белите.
- Обречен,
обречен – отвърна “На всички ще ви разгоня всичките майки“ и
занарежда черните.
- Мутантур,
мутантур – каза великият Талев. Този път по-убедено. Това
“мутантур, мутантур” имаше някакво злокобно и съдбоносно звучене,
сякаш шахматната правда всеки миг щеше да излее върху нещастната
глава на старчето справедливия си гняв и жадуваното от Талев
възмездие.
- Обречен,
обречен – и повтори “На всички ще ви разгоня всичките майки“
малко посмутен.
- Мутантур!
Мутантур! – повтори Талев още по-злокобно.
- Обречен,
обречен – не се предаде старчето.
Разговорът им продължи така, докато
не се обади "Великият шах магистър и Бог на 64-те квадрата".
- А
аз кога ще играя? - попита той, – масата все пак си е моя.
- Никога
– отвърнаха двамата почти едновременно и започнаха новата партия.
...
Играха дълго. Изиграха много партии.
Талев не можеше да си спомни колко. Помнеше само, че спечели две.
Само две от всичките.
...
Чувстваше се унизен, нещастен,
смазан, изгубен, жалък, некадърен, неспособен, тъп, смотан,
изигран и дори пъпчив.
...
Би трябвало да направи разбор на
партиите, да открие грешките си и да си оправи играта, но не го
направи. Тази вечер мразеше шаха. А от шаха най-много мразеше
дебюта на великия Талев, откритието на 38-ми век. А от дебюта на
великия Талев най-много мразеше Талев.
...
Талев изключи ядно компютъра и
включи телевизора. В един филм Роналдо отказваше да се ожени за
озлочестената от него Кармелита. Ядосан, бащата на Кармелита
тръгна да отмъщава за поруганата семейна чест. Талев си помисли,
че може би един от недостатъците в дебюта му е конят на ге8. Не
беше достатъчно активен на там. Кармелита се втурна към баща си,
за да го спре. Тя все още обичаше Роналдо. Талев смени канала.
Попадна на игра за печалби. Някакъв тип трябваше да каже откъде
извира река Дунав, за да спечели три хиляди лева. Типът каза, че
Дунав извира от планината Шварценегер. Талев смени канала. С
активна игра на коня ге8, обаче, се губеше темпо. Двама експерти
спореха за сигнала на извънземните. Единият казваше, че сигналите
са много сложни, за да бъдат разгадани при сегашните познания на
човечеството. Другият пък каза, че това не са никакви сигнали, а
само паразитни трептения. Талев си припомни, че в дебюта си не бе
предвидил възможността противникът да направи голяма рокада.
Трептенията се дължали на натоварения трафик. Прекалено много хора
се били включили в мрежата. Талев смени канала. Може би едно от
решенията беше да вкара коня в игра веднага след като белите
направят голяма рокада. Бомба избухнала в училищен автобус.
Репортерката беше на мястото на събитието, точно пред димящите
останки, около които щъкаха санитари и ченгета. Говореше,
развълнувано, задъхано и възмутено, но и с някаква особена, едва
ли не сладостна възбуда. Отговорност за взрива поемала
организацията “Алдафанах“. “Алтафанах Алтанаебах“ – помисили си
Талев, усмихна се на хрумката си и включи отново компютъра.
...
Не можеше съвсем да намрази шаха. В
него нямаше лъжливи репортерки, смахнати терористи, влюбени в
Роналдо Кармелити и тъпи извънземни, които излъчват паразитни
трептения по компютрите. В него нямаше коварство, лъжи, обиди,
неразбирателства, печал, тъга, тъпи възторзи и безсмислена мъка. В
него не се сблъскваха изопачени души и мътни хормони. Имаше само
честна борба, хармония и красота. Сега просто трябваше да открие
грешките си и да ги поправи. Да възстанови хармонията.
...
- Коя
програма избирате да разиграе партиите – попита компютърът.
- Как
така коя програма, глупава машино. Програмата за шах, разбира се
– каза Талев, посегна към бутона и забрави за всякакви партии в
продължение на цял месец.
...
Обади се Лили. “Как си, нали не ми
се сърдиш? Остави го сега Спас, не си заслужава да говорим за
него. Още ли играеш шах? Ама ако играеш и си зает да не те
безпокоя. Сигурен ли си…”
Разбира се, Талев беше сигурен, че
не е зает. Шахът си е просто едно губене на време. Да, продължава
да играе, ама само така, отвреме-навреме.
Талев почти веднага забрави какво
още й каза. Забрави и нейните думи. Но пък запомни гласа й. Би го
целунал, ако можеха да се целуват гласове. И усмивката й би
целунал. И погледа също. И разните там други работи.
...
Талев наистина целуна всички
работи, което можеха да се целуват. Или поне така беше през
първата седмица, след като отново се събраха. През втората Лили
започна да се отнася в някакъв свой, загадъчен и недостъпен за
него свят.
- За
какво мислиш? – питаше Талев. Тя го поглеждаше сепнато и не
отговаряше. Или пък казваше неща, които не че бяха лъжи, но нямаха
нищо общо с истината. Към края на месеца му каза, че ще отиде
замалко при майка си, която нещо не била добре. След два случайно
я видя да се качва в мерцедеса на Спас.
...
Талев се опитваше да изчисли всичко,
което му се случва. Всички ходове на съдбата. Беше изчислил
например защо Лили предпочита мерцедеса на Спас пред неговото
старо Пежо. Защото с мерцедеса можеха да стигнат до езерото около
45 минути по-бързо. Изчисленията показваха, обаче, че това
предимство е за сметка на един голям недостатък. С мерцедеса
можеха да стигнат по-бързо и до езерото, и до вилата на Спас, и на
всяко друго място много по-бързо, отколокото с пежото на Талев, но
това не можеше да стане без Спас. И въобще животът със Спас би бил
много охолен и дори прекрасен, ако не трябваше да се живее със
Спас.
Точно това Талев се опитваше да
обясни на Лили. Че трябва да избере между него и Спас, а не между
две къщи, две марки коли, два вида хладилници, два дезодоранта,
или два чифта чорапогащи. А изборът, според Талев, не можеше да
бъде друг, освен Талев. Спас беше не само тъп. Той беше някак
особено и противно тъп.
Въпреки това жените му се лепеха.
Талев и това беше изчислил. Лепеха му се, защото бяха жени. Лили,
разбира се, също беше жена. Но все пак не коя да е жена, а Лили.
И тя вече беше направила своя избор.
Беше избрала него, Талев.
...
- Видях
те със Спас – каза й, сякаш между другото.
- Бях
при майка.
- Лъжеш
– каза Спас и сбърка. Това беше грешен ход. Житейските ходове бяха
различни от шахматните.
- Да,
каза Лили – срещнах се замалко със Спас. Трябваше да си кажем
някои неща за последно. А ти ме следиш, така ли…
Лили продължи да говори. Отначало
обясняваше, а накрая започна да обвинява. И Талев се почувства
виновен. И в същото време радостен. Значи, срещнала е Спас
замалко. Само за да му каже, че трябва да скъсат. Значи напразно е
ревнувал, напразно се е косил и не е трябало да я обвинява.
Талев се извини.
След това стана още по–мил и
сговорчив.
Докато отново не я видя със Спас.
Този път случайно. Без да я следи.
...
Спас посегна към програмата за шах.
Разбира се, че с тази програма щеше да разиграе партиите. Не с
музикалната, я. Какво му става на тоя компютър? Започна да
изкуфява. Също като хората.
Ръката му се протегна и спря на
около десетина сантиметра от бутона.
...
Всъщност какво ли ще стане, ако
пусне шахматните партии през музикалната програма? Най–вероятно
нищо. Тъпата машина ще му каже, че е извършил неправилна операция
и после ще трябва да започва всичко отново.
...
Ръката му се приближи на два
сантиметра от бутона. Той все още не знаеше коя програма ще
избере.
...
Беше прочел някъде, че свободата
била на върха на копието. А другаде, че вечността била на върха на
пръстите. Почувства, че това е така. Почуства се така, сякаш
съдбата е кацнала на върху на показалеза му. Като муха или нещо
подобно.
...
Съдбата на Талев кацна на показалеца
му. Той натисна бутона и включи програмата. Чу музика. Едно парче,
което продължи десет минути. Първият път Талев не хареса парчето,
но пак го пусна. После го пусна пак. И пак. На петия път парчето
му хареса. Наистина му хареса. Хрумна му да включи и
видеопрограмата.
Получи се страхотно.
Заспа едва на разсъмване. И то
защото очите му се подуха и завладяващите образи от екрана
започнаха да се размазват. Спа малко и зле. Сънува нещо странно,
но забрави какво. Отново включи компютъра. Отново чу парчето.
Музиката беше прекрасна. И въпреки това нещо в нея не беше точно.
Разбра какво е то едва към края на
деня, когато огладня.
...
Беше намерил сили да се откъсне от
екрана, да изяде два сандвича и да си направи кафе. Отпи няколко
глътки и реши, че не е зле да си вземе един душ и да се опомни. Да
помисли какво точно му се случва. Или да изиграе една-две партии
шах. Просто така, за разнообразие.
Изведнъж съвсем неочаквано се плесна
по челото. “ Аз съм тъп, тъп, тъп - помисли си. – Тъп като задник
на гъз. Та нали програмите разиграват шаха. Това, което не е точно
в музиката са моите ходове. И следователно…
Талев отново седна пред компютъра.
Съдбата тутакси се намести върху
показалеца му.
...
Точно така излезе. И музиката и
видеокартините бяха съставени на основата на шахматните партии.
Нарочно направи няколко много тъпи
хода. Музиката стана дразнеща. Образите на екрана – грозни и
глуповати.
...
Легна с подути очи и замаяна глава,
но не успя да заспи. Мислеше. “Това, което не е точно са моите
ходове. И следователно…” И следователно това, което е точно са
ходовете на партньора.
На старчето.
- Старчето, старчето, старчето –
изкрещя Талев.
...
Разбра, че е се е добрал до нещо
невероятно, но все още не можеше да се сети какво. Беше уморен.
Главата му сякаш беше задръстена от боклуци.
...
Реши да влезе в банята. Топлият душ
го поотпусна. Смени го рязко със студен и изкрещя. Продължи да
крещи, след това преобърна крясъците си в песен. Спря водата,
почувства радостна възбуда по кожата си, уви се с хавлията и
внезапно реши,че може да свърже шахматните партии с диалогова
програма. Като за начало се спря на “Често задавани въпроси“
...
- Здравей
глупако, – каза старчето. - Задай си тъпите въпроси.
Талев се стресна и изключи
програмата. После се ядоса на себе си и пак я включи.
...
- Здравей,
глупако – каза старчето.
Беше
си все същото нищо и никакво старче със сбръчкана кожа, смешни
очилца, присвити очи под тях и сивкави кичури, които падат
безредно върху челото.
- На
живо ли си? – попита Талев.
- Разбира
се, че не съм. Това просто е програмата “Често задавани въпроси”
- А
ти отде знаеш какви въпроси ще задам?
Старчето зе разхили весело и
язвително. Талев предпочете да не дочака отговора.
- Къде
си сега? - попита.
- И
да ти кажа няма да разбереш – отвърна старчето като дете, което се
глези и иска да го молят.
- Я
престани с тъпите си номера, фосил такъв – ядоса се Талев.
- На
почти 44 времеви отсека от Тао на Кит, но това е само вратата през
която влизаме и излизаме – отвърна старчето и се усмихна.
...
Талев осмисли отговора чак след
двадесет секунди.
- Гледай
си времето, момче, гледай си времето…Който забравя времето е
обречен на забравата на времето.
- Остави
шегите. Имам да те питам много неща. Важни неща.
- Всичко
важно ти казах. И най-важното също ти го казах. Какво да правя,
като не помниш.
- А кое е най-важното? – попита
Талев.
Старчето въздъхна с преувеличено
отчаяние и Талев си помисли, че пак е казал нещо глупово.
- Ами
това, че на всички ще ви разгоня всичките майки.
Смехът му беше съвсем искрен и
весел.
- Извинявай.
Беше тъпа шега. Като за теб.
...
Талев изключи компютъра в някакъв
внезапен и безсмислен порив. Облече се и излезе без да осъзнава
какво точно прави. Озова се в махленския шах клуб. Разсеяно отказа
на всички, които му предложиха да играят. Поръча си едно уиски с
лед. Изпи го веднага, като забрави да си сложи леда.
- Какво
ти става, бе Талев? Да не би да си разбрал най-после, че дебюта на
великия Талев всъщност е игран от Петросян много преди теб и сега
се наливаш от мъка – попита го един от посетителите.
Това беше любимата шега на
клубарите. Талев мразеше тази шега. Извърна се и огледа
шегаджията. Не видя в погледа му злоба и реши да не се ядосва.
...
- Срещнах
се с извънземни.
- Естествено.
Напоследъх на можеш да се разминеш от тях. Навсякъде пускат
сигнали.
Няколко души се струпаха около
Талев, подмятайки разни остроумни, според тях, майтапи. Талев
мълчеше. Според клубарите мълчеше тъпо. Според самия него – гордо.
Отговори едва когато някой попита дали е играл с тях шах:
- Да,
играх.
- И
да не би да им приложи дебюта на великия Талев.
- Да,
приложих им.
- Предполагам,
те са се разбягали разплакани.
- Не
са се разбягали. Беше само един.
- Така
де, те като са ти видели дебюта са избягали и е останал само един.
- Жалко,
гледали са как ги местиш и са решили, че земната цивилизацията е
още в зародиш.
- А
тоя дето е останал сигурно е бил антрополог. Изследовател на
приматите.
- И
Талев е станал обект на научни изследвания.
- Поне
не те ли научиха на някой галактически дебют?
Талев не издържа и се запъти към
вратата. Въпросите продължиха и зад гърба му.
- Ей,
Талев, чакай. Кой беше тоя извънземен, от коя планета? Как се
казваше?
- На всички ще ви разгоня всичките
майки! Така се казваше.
Към него полетяха множество шахматни
фигури, най–вече пешки, но между тях имаше два офицера и дори една
дама. Талев побърза да се измъкне.
...
- Да
им кажа ли за теб? – го попита, когато отново седна пред
компютъра.
- Никой
няма да ти повярва. Само ще ти се подиграват.
- Защо
не влязохте във връзка с нас?
- Знаеш
защо.
- Толкова
ли сме тъпи?
- Не,
не сте толкова. Много повече сте.
- Не
можете ли все пак да ни предадете.
- Какво
да ви предадем?
- Ами
разни познания.
- Вече
ти казах. Предадохме ви. Цялото познание на вселената.Но вие не
можахте да го разберете.
- Кога
сте го предали? Как?
- Можеш и сам да се досетиш. Не си
тъп. Не чак толкова, де. Помисли и пак ми се обади.
- А
защо… - понечи да попита Талев но компютърът блокира. Талев го
изключи и пак го включи.
- Досети
ли се вече? – попита старчето. По лицето му личеше че знае
отговора.
- Не
съм – отговори Талев, - само исках да попитам защо…
- Стига
си досаждал.
Компютърът отново блокира. Талев
разбра, че няма смисъл да го включва пак. Опита се да мисли. Не
успя. През целия ден не успя. И през нощта не измисли нищо,
въпреки че не спа.
...
На развиделяване, когато се
разцвърчаха птиците Талев, запали Пежото и тръгна към езерото.
Сети се, че Спас би го изпреварил поне с 45 минути, ако трябваше
да се състезават, но този път не се ядоса.
Тяхното място не беше се променило.
От водата дори още се подаваше клечката на която някога си слагаше
въдицата.
Беше студено, но към девет часа
слънцето започна да топли. Чувстваше го като добро същество, което
му ближе бузите. Като домашно кученце някакво. При брега
вълничките шумоляха тихо. Сякаш говореха. Талев легна и притвори
очи. От водата се показа Лили, но не излезе на брега, защото
вместо крака имаше опашка. Каза му, че Спас я бил докарал още
преди 45 минути. Талев кротко й обясни, че в живота е важно не в
каква кола се возиш, а кой те вози. “Не какво те кара, а кой те
кара“ – каза й.
-
За
любов ли говориш ? – попита тя.
- Ами
за любов, за какво друго – въздъхна Талев – тя е по-важна от
двигателите с вътрешно горене и от марката автомобили.
- А
по-важна ли е от шаха ?
Талев се замисли. Лили мръдна с
опашка и се показа над водата. По голото й тяло водата се стичаше
необичайно бавно. Сякаш й беше неприятно, че го напуска. А при
сгъвката на хълбоците някои капки се изхитриха да останат.
- По-важна
е – отвърна Талев след почти незабележимо колебание.
- А от познанието по–важна ли е ?
- Да,
и от познанието е по-важна.
- Дори
от цялото познание на вселената?
Лили се надигна още малко над
водата. Почти до началото на опашката си.
Талев спря да мисли.
- Дори
от цялото – каза той.
- Не
ти вярвам. Приказваш си само. Щото ти се чука.
- Не
си приказвам само.
- Добре.
Тогава ще дойдеш с мен, нали.
Лили се гмурна под водата. Талев я
последва. Каза й, че му харесва опашката й. Думите му тръгнаха
нагоре затворени във въздушни мехури. На повърхността мехурите се
пукаха и думите се разлитаха наоколо като водни кончета. Долу
водата бе стана мътна и Лили се изгуби. Дъното беше тинесто и
гадно. От него се подаваха множество тънки пипала. Талев някак
усети, че пипалата са на разумни същества. Те се протягаха и го
докосваха. Докосването им беше гадно.Той потръпна и се събуди.
...
Валеше. Ситен, досаден дъжд. Нямаше
какво да прави повече на езерото. С добрите спомени беше свършено.
...
Върна се в къщи съсипан. Не погледна
компютъра. Имаше чувството, че е забравил нещо важно.Някакви думи.
Опита се да си ги спомни, но не успя.
Спомни си обаче за съня и звънна на
Лили.
“Няма ме в къщи. Ако искате да
оставите съобщение…"
...
Стана му студено. Помисли си, че
след тоя сън на открито може да настине. Напълни ваната с топла
вода и се потопи.
...
Досети се, когато се пукнаха два от
сапунените мехури. От тях сякаш излязоха думи и се подредиха в
нещо като изречения. Едното беше за любовта и нейната опашка. Не
се разбираше чия точно опашка. На любовта или на Лили. Другото
беше израз от четири думи. “Цялото познание на всемира” бяха
думите.
...
Талев тръгна към компютъра. Без да
бърза особено. Искаше да бъде достоен за величието на своето
откритие. Всичко трябваше да стане достолепно. Без излишно бързане
и без неовладяни чувства. Избърса се, облече нови дрехи и едва
тогава го включи.
...
- Досети се, нали ?
- Да.
Но защо точно мен избра? Аз не съм най-добрия шахматист. Дори не
съм добър. Тоест… Исках да кажа… Не чак толкова де.
- Ти
обичаш шаха – каза старецът. Това е важното. Обичаш го повече от
оная там, как се казваше… Лили..
...
Талев първо се усмихна. После се
разсмя на глас. Тези май не бяха овладелие цялото познание на
всемира. Дори за част от него си нямаха никаква представа. И то
изглежда за най-важната му част.
...
- Да, Лили се казва. Остави я сега
нея. Искам да ти кажа, че аз нищо не разбрах от вашето послание. И
другите няма да го разберат.
- Все
ще разбере някой. Пък и да не разбере, ще си остане играта.
- Няма
полза от нея. Аз само си загубих времето се нея. И годините... –
каза Талев внезапно натъжен..
- Ще
имаш.
- Ще
имам какво?
- Полза.
Ще те науча на един галактически дебют и това за което най-много
си мечтал ще се сбъдне - каза старчето и млъкна.
“Това пак ли е някаква тъпа шега“ –
искаше да попита Талев, но връзката прекъсна и той повече никога
не успя да я възобнови. Но и вече май нямаше какво да пита.Така
великата среща приключи.
...
Само след месец Талев спечели
градския турнир по шах, като изненада всички с новия си дебют.
Самият той го обяви за “Галактически дебют на великия Талев".
Мнозина се опитваха този дебют, но
никой не постигна съвършенството на Талев.
След три години стана световен
шампион.
Лили отново го потърси. Около три
два бракът им беше щастлив. Още година живяха добре. После шест
месеца се понасяха.
А след още две години Талев загуби
титлата си. Победи го млад, съвсем неизвестен шахматист, нашумял
със свой собствен дебют наречен “Извънземен дебют на божественото
начало“. По време на цялата среща Талев имаше чувството, че
отнякъде се познават. Накрая, вместо обичайното кратко обсъждане
на разиграната партия го попита дали са се виждали някъде.
- Да
– отвърна сновият шампион. - Виждали сме се. И даже играхме една
партия. Тогава ти ме победи с дебюта на великия Талев.
- С
галактическия ?
- Не
с него, а със стария ти дебют – откритието на 38-ми век. Който
всъщност е игран от Петросян много преди теб. А пък Галактическият
ти дебют е толкова твой, колкото е мой Извънземният.
- Не
разбирам – измънка Талев, макар че вече започваше да се досеща.
- Да
не мислиш, че старчето само с теб се свърза тогава?
- Ти
да не си….
- Да,
аз съм.. Великият шах магистър и Бог на 64-те квадрата.
- И
как ги преброи?
Талев усети, че шегата му е
насилена. Стисна ръката на новия шампион и побърза да излезе.
Навън вече се беше стъмнило. Почувства лек хлад и вдигна яката на
костюма си. Не тръгна към изхода, а се запъти към градината в
Двореца на спорта. Не го последваха нито фотографи, нито
журналисти, нито привърженици. Никой не следва губещите.
Беше тъжен. Не заради титлата. Нито
заради Лили. Нито заради това, че внезапно се почувства стар.
Не знаеше точно защо. Само си
помисли, че все пак не успя да избегне коварството, лъжите,
обидите, неразбирателствата, нелепата печал, тъгата, тъпите
въторзи и безсмислената мъка.
...
Алеята се измъкна изпод дърветата и
излезе на открито.
“Няма честна борба, хармония и
красота. Освен може би там…“
...
Талев погледна към звездите и
заплака с някакъв, особен, радостен плач. После намери този плач
за смешен и се разхили. След няколко минути се успокои. Отново
погледна нагоре.
Някъде там из тия светещи в
тъмнината точки, из разните му там мъглявини, черни дупки и
галактики седеше старчето. И най-вериятно му се присмиваше.
...
Талев протегна ръка към небето, сви
я в юмрук и я размаха заканително:
- Ама все
пак ти взех две игри!... – каза му. |
