|
|
В България
обикновено си представят консерваторите, ако въобще сполучат да си
ги представят по някакъв начин, като задръстени тулупи на
преклонна възраст, които оцеляват в този млад и напорист свят
благодарение на не съвсем изяснени обществено-химични способи за
съхранение на човешки вкаманелости с ретроградна същност и
закостенели схващания.
Като нерядко
мешавиците и недоразуменията в политическите представи стигат
дотам, че в консерватизъм да бъдат подозирани комунистите поради
болезнено-патологичната им привързаност към луканките на Тодор
Живков, а за истински антикомунисти да се приемат онези българи на
средна възраст, които се мъчеха някога да се изплъзнат от
тоталитарните примки с хипарско поведение, дълги коси, Бийтълс,
разнищени дънки и любовна разпуснатост. А за американците
например тъкмо тези протестиращи срещу войната във Виентам и
пристрастени към наркотиците хипари и деца на цветята са близки до
комунизма, докато консерватизмът се приема като най-отдалечения от
комунизма е светоглед.
Подобно
преобръщане на понятията може да се обясни с това, че естественото
развитие на България беше насилствено прекъснато, а ценностната
система на българите, просъществувала, условно казано, от 865 до
1944 беше отхвърлена и унищожена. Като тринайсетвековното
християнство не подменя, а се основава върху правилата на
отколешното обичайно право и онези негови нравствени начала, които
обединяват славяните в годни за живот и напредък човешки общности
още от времената на неолита. Което показва, че нашите
консервативни ценности съществуват не от хиляда и триста, а от
десетки хиляди години.
През последните
две поколения обаче тази могъща цивилизационна основа бе
подкопана и изкорубена. Стародавните, извечните, проверените от
времето и записаните в свещени книги ценности бяха подменени. Така
“И да нямаш други богове освен Господ (Бог твой) се превръща в
“ Не почитай Бога, а членовете на централния комитет начело с
другаря Сталин. Убивай класовия враг и го кради, защото това е
експроприация. Донеси на Държавна сигурност за съседа си и имотът
му ще бъде твой. Предай майка си и баща си на народната милиция,
ако те кажат нещо срещу партията “.
И в сегашното
междувремие, когато вече ги няма налудните комунистически повели,
а хилядолетната българска нравственост е забравена, обществото все
още не е в състояние да намери онези общи ценности, които да
напряват съжителството на хората съзидателно или поне поносимо.
Демокрацията и нейните институции са подиграни и охулени,
обществен договор не съществува, хората не познават нито своите
права и задължения, нито тези на държавата си, разликата между
доброто и злото е размита, а страната се управлява от международен
авантюрист, който предложи за орден “Стара планина“ едни от
най-отблъскващите създания на комунистическите тайни служби –
агент Бор и агент Сава. Агенти, които Георги Първанов несъмнено ще
награди, при пълната липса на какъвто и да било обществен отклик.
От всичко това могат да се направят поне два извода.
Първият е, че на
обърканите, лупменизирани, политически недорасли и граждански
безпросветни народни маси, сведени до състоянието на безпомощно и
хленчещо природонаселение, е излишно да се предлага консервативен
политически образец. Вторият е, че политическото и гражданското
възкресение на българите може да започне точно с него. Защото
точно той е обединявал българите от време оно. Именно благодарение
на своите изначални нравствени закони те са просъществували като
общност, като племе, като култура и като държава. И все трябва да
е останал в дълбините на родовата им памет спомен за изначалните
ценности. А може би и неосъзната склонност към тяхното възраждане.
Още повече, че те не са чак дотам забравени. Има ги поне в
читанките. Описани от Вазов, от Йовков, Влайков, Каравелов, П. Ю.
Тодоров и от всички патриарси на българската литература..
Така че
политическият ни живот наистина се нуждае от консерватизма с
неговата стародавна, родова, патриархална, библейска, проверена и
осветена от хилядолетията нравственост. За да предложи на хората
онези отколешни понятия, които изглеждат сега овехтели и смешни,
но без които всяка общност се превръща в сбирщина. Добродетелност,
благоприличие, почтителност, достолепие, учтивост, благочестие,
скромност, доброта, уважение към личността, зачитане на
институциите, уважение към по-възрастните, към можещите,
кадърните, просветените и успелите, към по-старшите, включително
към “проклетите “чорбаджии, почит към родителите, съхраняване на
постигнатото от предците, вяра в Бога, чувство за дълг към
отечеството и опора в семейството. С тези граждански добродетели
много от явленията, които сега плашат, възмущават, объркват и
тревожат обществото ни биха били невъзможни.
Би ли могло
например някогашното българско благонравие да си представи една
мома да отиде на герана и там да изспсува или да каже каквато и да
било мръсна дума? То не би последвало само цапване през устата.
Подобно нечувано безсрамие би се разказвало като предание. Биха го
възпели в поучителни песни, заклеймяващи развалената безпътница.
Би се превърнало в позор, който се лепва не само върху момата, но
и върху цялата й рода. Девойките от тази рода вече трудно биха си
намерили съпруг. Общността би лепнала върху семейството обиден
прякор, за да си го носи като родов герб от поколение на
поколение. И най-вероятно това семейство би било принудено да се
изсели. От единия срам.
Днешните моми
обаче не само псуват, пушат, пият и се друсат. Има измежду тях и
такива, които убиват. И все повече малолетни стават престъпници.
А след като
консерватизмът е неразбираема дума, след като родителите са само
задръстени тулупи, след като старата българска нравственост
прашясва из читанките, след като комунизмът си е отишъл уж, къде
намират сегашните моми и момци образци за подражание? Кой им казва
кое е добро и кое лошо? Кои са техните идоли? Кого слушат те? Кого
уважват? Със сигурност не родителите си. Нито държавата, нито
по-възрастните, нито учителите си, нито държавниците. Други ги
обучават. Други им дават акъл. Има например един пергишин, който
всеки ден излиза на всебългарския мегдан, за да се гаври с
достойни хора, да ги нарича хомосексуалисти, да плещи мръсотии и
да излива помията си върху всичко, което надхвърля принизения свят
на първичните му усещания. Това че се е разпищолил в частна
телевизия не означава, че в България има свобода на словото, а
само, че Мърдок се чувства тук като конквистадор сред аборигени.
Ако, разбира се, Би Ти Ви е на Мърдок, а не на някой български
офшорец. Но подобни медийни пущове не са само в Би Ти Ви. Те са
навсякъде. И в националните уж радио и телевизия, и във вички
медии почти. Българите от старо време тутакси биха изгонили
подобни хъшлаци не само от селото и от града си, но и от
пределите на България. Да си хъшуват в румънско по вертепи и
кръчми. Но сега не само не ги гонят, а ги хвалят и им се
възхищават. А един юродив комуняга, назначен някога от ЦК на БКП
за поет и началник на поетите, дори го уподоби на знаменосец. И на
знаме. Не на дръжката. На знамето като символ. Онова парче плат,
издигнато високо, за да се вижда от всички и да води хората.
Прав е
юродивецът. Така е. Вярно е. Шайка недореформирани комсомолци
наистина скроиха от работническия потник долни гащи, зацапаха ги и
ги развяха като символ-верую на новото време. И никой не смее да
назове тази подигравка с истинското й име. А то е мерзост. И гнус.
Но я няма църквата да възроптае – тя си гледа имотите и
свещоливниците. Няма ги интелектуалците – те обслужват агент Бор и
доносника Димитър. Няма граждани, които да се възмутят, няма
институции, които да ги спрат, няма обществено мнение.
Всички се
страхуват да не бъдат оплюти и подиграни от медийните пущове,
доносници и агенти, както беше оплют и подигран Димитър
Коруджиев.
А после същото
това уплашено, примирено, принизено и лишено от воля население се
чуди и мае защо децата на България се друсат, мърсуват и убиват. И
кой носи отговорност за поведението им. Забравени са естествените
неща от битието, които допреди време е знаела и най-простата
селска бабичка. Например това, че за децата на първо място са
отговорни майките и бащите. Подир тях е даскалът
(образователната система). После е попът (религиозното
възпитание). И чак най-накрая кметът (държавната власт и
политиците).
При комунистите
беше обратно. Те взеха децата от семействата им, за да ги дадат на
партията. Сегашните родители пък оставиха децата си на Слави
Трифонов.
Затова е време
вече достопочтеният чорбаджи Марко (този на Вазов) да прибере
децата от улицата и от Славиюгенд, да ги плесне назидателно по
врата, да им подръпне ушите и да ги приобщи към семейството. А
също да изгаси телевизора и радиото, щом не може да прогони оттам
юродивците. Защото там се говорят не само глупости. Говорят се
опасни глупости. В така наречената национална телевизия например
(всъщност телевизията на доносника Димитър) две журналистически
блондинки - едната тъмна, другата русолява, успяха, след
едночасови интелектуални напиняния тържествено да умозаключат, че
за да спре детската престъпност, депутатите трябва да зарежат
парламентарните обсъждания, за да може държавата да поеме грижата
за децата. Както беше с пионерските и комсомолските организация
при комунистите. И с хитлерюгенд.
Затова на
България е нужен консерватизъм преди всичко като нравствено
изискване (морален императив). А икономическите му измерения –
монетаризъм, а не инфлация, Фридман, а не Кейнс, насърчаване на
предлагането, а не на търсенето, лична свобода и предприемчивост,
а не държавна бюрокрация, Workfare, вместо Welfare, повече
работни места вместо социални грижи, ред, сигурност и защита на
националните интереси са само следствие.
Иво Беров в "Още инфо" |
